Р Е Ш Е Н И Е   № 639   гр.София, 11 февруари  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети  декември  две хиляди и осма  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:   КАПКА КОСТОВА                                                                        БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                             със секретар   Румяна Виденова и с участието на прокурора    АНТОНИ ЛАКОВ изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 690/2008 година   Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от и от името на подсъдимия М срещу потвърждаването от апелативния съд-Велико Търново на осъдителната присъда на Русенския окръжен съд. Присъдата на окръжния съд - № 102 от 23 юли 2008 год. по внохд № 170/2008 год., е по обвинението срещу подсъдимия П съподсъдимия му Шефкъ С. в съучастие към „активен” подкуп на граничния полицай Н. О. на 13 април 2007 год. Петров-като извършител, а С. помагач, дали на О. 400 евро, за да не извърши последният действие по служба – да не разреши на М. и на свидетелката С да напуснат страната през границата с Р. – престъпление по чл.304, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 и 4 НК. Присъдата обаче е за опит към посоченото престъпление, като освен за довършването на подкупа от двамата, тя е оправдателна и отделно за подсъдимия С, който е признат за отговорен не като помага на П. , а също като него – за извършител(съизвършител) на престъплението. Наказанията на двамата са, 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при „общ” режим и 2 000 лева глоба – за П. , и същото по размер наказание, но условно с изпитателен срок от 4 години – за лишаването от свобода на С. ; на основание чл.68, ал.1 НК присъдено е освен това П. да изтърпи предишно условно наказание от 3 години, в чийто изпитателен срок е извършен подкупът. Второинстанционното (въззивно) решение на апелативния съд - № 192 от 23 октомври 2008 год. по внохд № 228/2008 год., е постановено също по жалба от името на подсъдимия П. Лично подадената касационна жалба съдържа недоволството на подсъдимия П от осъждането му без доказателства и въпреки съмнението, че подкупът е даден само от съподсъдимия му С. ; настоява се за решение, съответно на тази позиция. Защитната теза на М. П. е застъпена и в подадената от негово име касационна жалба, но в нея се съдържат и доводи, които подателят й е отнесъл към приложението на чл.304, ал.1 НК (за нарушения на материалния закон извън процесуалните нарушения при доказването); сочи се възможност за оправдаване на М. П. още в касационната инстанция. Жалбите се поддържат в съдебното заседание на тази инстанция, като се обръща внимание и на различията в приложението на закона между обвинението, окръжния и апелативния съдилища. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е за отхвърляне на жалбите. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. То не е засегнато от касационните основания. Възраженията за недоказаност на обстоятелствата, върху които почива обвинението, не намират подкрепа по делото. Върху предположения стоят не твърденията, че подкупът е даден с цел П. и М. да преминат границата въпреки наложените им ограничения за пътуване, а твърденията, че целта на подкупа било излизането на С. от страната с автомобил без правоспособност да го управлява. Недоказаността на обвинението е свързана неубедително и с претенции от тълкуването на чл.304, ал.1 НК, според което съставът на „активния” подкуп изисква деецът л и ч н о да съгласува неправомерното поведение на длъжностното лице, когато му дава подкупа или поне да присъства на даването му. Претендираното тълкуване не държи сметка за възможността престъпленията да се извършват в съучастие и неправилно се приписва на В(К)С в р.489/70-ІІ(Сб., с.112). В случая тази възможност е илюстрирана в поведението на С. , а нейното доказване голословно се отрича заради потвърждаването й „единствено” в обясненията на съучастника. Трудно би могло да се отрече, от друга страна, че подобни претенции за тълкуването на наказателни норми, произтичат и от различията в становищата на държавните органи при преминаването на делото от досъдебната в съдебната му фаза и от една съдебна инстанция в друга. Тук различията освен в посоченото вече между прокурора и окръжния съд са намерили израз в разбирането на втората инстанция, че всъщност извършителят на подкупа е Ш. С. , а негов подбудител и помагач-П. , както и че подкупът е довършен, а не само опитан (т.е. апелативният съд се е съгласил в едно с обвинението, а в друго – с първата инстанция). В крайна сметка и опитът на въззивния съд да приложи правилно закона е останал неуспешен – липсвали са процесуалните условия за това, но неговите мотиви също не са безукорни (няма как да бъде отминато като неправилно съображението например, че между процесуалните пречки за поправянето на присъдата била липсващата жалба от С. , респ. влизането в сила на съдебния акт спрямо него; не липсващата жалба е пречка да бъде потвърдено съучастието на С. като извършител на подкупа – въпреки че окръжният съд е влошил положението му като го приел за такъв, а не за помагач на П. , какъвто е бил според обвинението, въззивният съд не се е върнал към по-благоприятното мнение на прокурора (както защото го е сметнал за незаконосъобразно, така и защото не би могъл да го направи, едновременно отхвърляйки жалбата на П. – арг. от чл.314, ал.2 НПК, вж. и р.436/00-І, Сб., с.144). Ръководен от всичко изложено и с оглед още на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192 от 23 октомври 2008 год. на великотърновския апелативен съд по внохд № 228/2008 год.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: