Ключови фрази
Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * разпознаване * гласни доказателства и средства * липса на малозначителност * неоснователност на касационна жалба * доказателствен анализ * доказателствена основа * нова присъда * нова присъда във въззивното производство

Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
София, 12 ноември 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Цонева
ЧЛЕНОВЕ: Милена Панева
Даниел Луков

при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Н.Любенов, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 701/2019 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба от адв. К.К., като защитник на подсъдимия М.В., срещу въззивна присъда № 3 от 03.06.2019г. на Пловдивски апелативен съд, постановена по внохд № 186/2019г. по описа на същия съд.
В жалбата се изтъкват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, допуснати при осъждането на подсъдимия и нарушения на процесуалните правила, свързани с оценката и анализа на доказателствата, като е направено искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно се претендира оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция. Според защитника са били надценени представените по делото справки от мобилните оператори, неправилно са били кредитирани показанията на св. А. З., а извършеното по делото разпознаване е с надценено значение и не допринася с нищо за изясняване на обстоятелствата по делото. Неправилно съдът е отказал да кредитира показанията на св. М., а вместо това е дал вяра на казаното от свидетеля Г.И., като тези негови изводи не са мотивирани. Неправилно били игнорирани свидетелските показания на свидетелите Л. и Н. в частта им относно заявеното първоначално пред тях от св.А. З.. Неправилно било позоваването от страна на въззивния съд и на съставения фотоалбум, а възможността подсъдимия да стигне до ключа за къщата, като използва стълба, било в резултат на предположение. Въззивният съд е упрекнат и в това, че не е коментирал защо на св.А. З. не е била извършена проверка за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, а за държането им пък е била приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Алтернативно се иска и приложението на чл.9, ал.2 от НК и по отношение на подсъдимия В..
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП излага съображения за неоснователност на депозираната касационна жалба и претендира същата да се остави без уважение, като се потвърди въззивната присъда.
Подсъдимият не взема участие в разглеждането на делото пред касационната инстанция, редовно уведомен.
Защитникът на подсъдимия, адв. К.К., претендира касационната му жалба да бъде уважена.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 7 от 15.02.2019 г., постановена по нохд № 575/2018 г., състав на Пазарджишкия окръжен съд е признал подсъдимия М. В. за невиновен в това, че през периода 01.01.2017г. до 13.01.2017г. включително в [населено място] без надлежно разрешително е разпространил, като е продал на св. А. З. високорисково наркотично вещество - марихуана с общо нетно тегло 0,221 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 3,6 тегловни процента на стойност 1,33 лв., поради което го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 5 от НК.
Със същата присъда подсъдимият е бил признат за невиновен и в това на 13.01.2017 г. в [населено място], без надлежно разрешително да е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, а именно:
- 9 бр. растения от рода на конопа /марихуана/ с общо тегло на тяхната листна маса - 18,50 гр. с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 0,04 тегловни процента;
- 18,87 гр. суха зелена листна маса коноп /марихуана/ с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 9,8 тегловни процента;
- 15,69 гр. суха зелена листна маса коноп /марихуана/ с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 5,4 тегловни процента;
- 29,70 гр. суха зелена листна маса коноп /марихуана/ с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 3,5 тегловни процента;
- 34,88 гр. суха зелена листна маса коноп /марихуана/ с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 10,5 тегловни процента;
- 33,66 гр. суха зелена листна маса коноп /марихуана/ с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 9,8 тегловни процента;
- 5,81 гр. суха зелена листна маса коноп /марихуана/ с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 5,00 тегловни процента;
- 167,04 гр. суха зелена листна маса коноп /марихуана/ с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 10,6 тегловни процента, като общата стойност на държаното високорисково наркотично вещество марихуана възлиза на 1944,90 лв., като е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК.
С въззивна присъда № 3 от 03.06.2019г. на Пловдивския апелативен съд, постановена по внохд № 186/2019г. по описа на същия съд, така постановения първоинстанционен акт е бил отменен, като подсъдимият е била признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Било му е наложено, на осн.чл. 55, ал.1 т.1 и ал.3 от НК наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на осн. чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години.
Било е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан.
В тежест на подсъдимия са били възложени разноските по делото, а в частта относно веществените доказателства първоинстанционната присъда е била потвърдена.
Жалбата е неоснователна.
В принципен аспект следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие.
В съдебния си акт Пловдивският апелативен съд, освен оценка на аналитичната дейност на първия съд, е извършил самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, като е обсъдил в необходимата пълнота доказателствата, относими към предмета на доказване, оценявайки ги поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност.
Съставът на контролирания съд е изпълнил в пълен обем задълженията си, произтичащи от чл. 339, ал.3 от НПК.
При спазване на правилата за формалната логика контролираният съд е обсъдил депозираните по делото показания на свидетелите А. З. и И. З.. Коректно в мотивите си след това съдът е интерпретирал техните показания, като ги е съпоставил не само помежду им, но и с останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията на тези свидетели не са били изтълкувани превратно, в какъвто смисъл са оплакванията в касационната жалба, а напротив, в тях е вложен смисъла, който същите имат. В подкрепа на изводите си контролираният съд е направил собствен анализ на приложените по делото справки от мобилните оператори, като е интерпретирал същите в светлината на поисканите от него допълнителни разяснения от страна на „фирма“ и „фирма“. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че тези справки са били надценени. С вещина и нужното разбиране на поднесената му информация апелативният съд е приел, че от справките се установява по категоричен начин провеждани на три пъти разговори между подсъдимия В. и св.А. З. в инкриминирания период. Тези справки подкрепят изнесената от св.А. З. информация, че в началото на 2017г. е правил заявки за покупка на марихуана до подсъдимия, включително / но не само/ и посредством телефонни обаждания. Контролираният съд е направил цялостен анализ на гласните доказателства по делото, включително и на показанията на свидетелите Г. И. и М.. Същите са съпоставени с обясненията на В., при което изходящите от подсъдимия гласни доказателства, правилно са били оценени като необективни. Тезата на защитата, че подсъдимият не е държал наркотичните вещества с цел продажба, тъй като нямал ключ /по негови твърдения/ от къщата на Е. И., е неприемлива. Съгласно установените по делото факти, свидетелят А. З. е закупил инкриминираните наркотични вещества от подсъдимия през инкриминирания период. Прочитът на показанията на свидетеля А. З. установява, че в същите се съдържат данни за това, че подсъдимият на няколко пъти го е снабдявал с марихуана, като е установено и сходство между процентното съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол на иззетата от А. З. марихуана и откритата при претърсването на къщата на Е. И..
В мотивите си въззивният съд е изложил своите убедителни съображения за даване на кредит на доверие на св.А. З., което е сторил и чрез позоваване на извършеното по делото разпознаване на подсъдимия от този свидетел. Несподелимо е изложеното в касационната жалба, че извършеното на досъдебното производство разпознаване на подсъдимия “… не допринася с нищо за по-голямата достоверност…“. Чрез този процесуален способ разпознаващото лице е отразило своя категоричен отговор на поставения му въпрос, а именно че подсъдимият, разпознат под № 1 в протокола за разпознаване на л.67 и сл. в том 2 от ДП, е лицето, което му е продавало марихуана.
Не може да се отправи упрек към мотивите на контролираната инстанция и касателно наведените доводи в жалбата на адв.К., че неправилно съдът е дал вяра на св.Г.И., вместо на св.М.. Съдът е изложил своите съображения защо следва да се отнесе с доверие към заявеното от свидетеля И., като е съпоставил неговите показания именно с показанията на св.М.. От показанията на св.М. е направен извод, че тя не е виждала св.И. в двора на къщите, намиращи се на [улица]. На нейните показания не е дадено превратно значение, както претендира защитата, а напротив, отразено е заявеното от свидетелката, че често е виждала колата на св.Г.И. да е паркирана в близост до къщата на Е. И.. Отчетено е, че показанията на св.Г.И. не са опровергани от годни доказателствени източници. Обсъдена е била и намерената дактилоскопна следа на един от бурканите с марихуана в къщата на Е. И. и че тя е била оставена от този свидетел. Съдът е изложил своите съображения защо това обстоятелство не променя неговия краен извод, като е акцентирал на обстоятелството, че по делото липсват каквито и да било данни тя да е оставена от св.Г. И. след като обитателите на къщата са отпътували в чужбина.
Лишено от основание е твърдението в касационната жалба, че съдът бил игнорирал неправилно свидетелските показания на полицейските служители Л. и Н. в частта им относно заявеното първоначално пред тях от св.А. З.. Към изложените от въззивната инстанция съображения следва да се добави, че известна е недопустимостта на замяната на първични доказателства (показанията на свидетеля А. З.) с производни такива, освен в три случая: когато се явяват средство за разкриване на първични доказателства, за проверка на първични и когато заменят първични доказателства, ако последните се окажат недостъпни, каквито хипотези не са налице по настоящето дело.
Няма основания и упрек към контролирания съд не може да бъде отправен за това, че в своите мотиви се е позовал и на приложения по делото фотоалбум за посетено местопроизшествие. От събраните по делото доказателства е установено, че свидетелите Л. и Н. са извършили проверка на автомобила, управляван от св.А. З., на инкриминираната дата около 16.00 часа в [населено място]. Действията по претърсването и изземването със съответните за това протоколи, одобрени впоследствие и от съдия, при които е бил изготвен и приложения по делото фотоалбум, са започнали малко по-късно, а именно в 18,15ч. в [населено място], [улица] са продължили до 21,55ч. Предвид това и няма как да бъде споделена, а и данни по делото за това няма, тезата на защитника, че оставените в снега следи, водещи до входните врати на къщите, в които са били открити наркотичните вещества, са били оставени не от подсъдимия, а от полицейските служители. Обратно, от показанията на св.Н., депозирани в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, се вижда, че и към двете къщи, в които са намерени наркотичните вещества, при пристигането на място на полицейските служители, са се виждали добре утъпкани в снега пътеки, водещи точно към двете входни врати.
При анализа на доказателствата въззивният съд е бил упрекнат за изразено предположение, че подсъдимият е можел да използва стълба, за да достигне до ключа от входната врата на къщата, собственост на Е. И. (наричана в мотивите къща-хранилище). Ключът е бил намерен над външна щора на прозорец вдясно от входната врата, на височина от около 2.00-2,20м. от земята. Упрекът е неоснователен. Съставът на контролирания съд е завил в мотивите си не че подсъдимият е използвал стълба, за да достигне до ключа от входната врата, а че това е един от възможните начини за достигане до този ключ. Подсъдимият е отговорил отрицателно на въпроса на полицейските служители дали има ключ в себе си за тази къща-хранилище, без да уточнява дали в себе си няма ключ или че принципно не разполага с такъв. И най-съществено в настоящият случай е това, че ключът е бил оставен на място, което се явява общо (и лесно достъпно) за всеки, който знае къде да го търси.
Възразява се и на липсата на мотиви от въззивния съд относно обстоятелството защо на св.А. З. не била извършена проверка за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, а за държането на наркотични вещества по отношение на този свидетел била приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. ВКС в този си състав не може да даде отговор на така поставените от защитата въпроси, тъй като същите не са предмет в настоящото наказателно производство и второ-буди недоумение в каква връзка е позоваването на тези обстоятелства.
Неоснователно се претендира и приложението на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на подсъдимия В.. Това искане на защитата, изтъкнато за пръв път в жалбата пред настоящата инстанция, макар и да е безмотивно и да е изградено само с довод за осъществена от подсъдимия продажба на марихуана на св.А. З. (тъй като за държането на наркотични вещества престъплението не било доказано според защитника), все пак следва да намери отговор от настоящия състав. Малозначителността на деянието е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението. В принципен план деянията, които осъществяват състава на дадено престъпление, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е възможно дадено деяние формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, но без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, така че при конкретните условия то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може да бъде явно незначително. Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК-не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Тази разпоредба, макар и да се явява изключение от общото правило, има своето значение, тъй като е относима към едно от основните качества на престъплението, а именно неговата обществена опасност и свързаната с нея противоправност. Характерът на обществената опасност на деянието се определя от спецификата на отрицателното въздействие върху обществените отношения, засегнати от него, вида на тези обществени отношения, степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие, наличие на отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особеното положение на субекта и други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения. В случая количеството и стойността на предмета на престъплението – повече от 300 грама марихуана на стойност от 1944,90лв, не могат да се разгледат извън и независимо от степента на обществена опасност на конкретното деяние, която е завишена. Степента на отрицателно въздействие на деянието върху защитавания обществен интерес е висока, тъй като се касае за общоопасно престъпление, насочено против народното здраве. Ето защо, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.
В обобщение, контролираният съд не е допуснал нарушения на процесуалния и материалния закон.
След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основания за отмяна на обжалваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 3 от 03.06.2019г. на Пловдивски апелативен съд, постановена по внохд № 186/2019г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: