Р Е Ш Е Н И Е   № 176   София,  21 април 2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на тринадесети април двехиляди и девета  година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                               ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                                    Биляна Чочева   при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 153/2009 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Е. А. С. за проверка по реда на възобновяването на протоколно определение от 7.10.2008 год. постановено по НОХ дело № 647/2008 год. по описа на Разградския районен съд. В искането и в съдебно заседание се поддържат основания за възобновяване по чл. 348 ал.1 т.1 и 3 НПК, като се излагат съображения за неправилна квалификация на деянието и явна несправедливост на наказанието по размер. По същество се иска производството да бъде възобновено и да бъде постановено решение, с което да бъде приложен по-леко наказуем материален закон, а наказанието намалено. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С протоколно определение постановено в съдебно заседание на 30.09.2008 год. Разградският районен съд е одобрил споразумението между защитника на подсъдимия адв. Цв. Й. и прокурора, с което подсъдимият Е. А. С. се е признал за виновен в това, че за времето 1.06- 6.08.2008 год. в с. В., общ. Лозница, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и с използване на техническо средство, отнел от владението на Ефраим С. И. и на ЗК"Веселина"”с. Веселина, без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои движими вещи на обща стойност 157лв, поради което и на основание чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1т. 3 и 4 пр.2 във вр. с чл. 55 ал.1т.1 НК му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок от легитимна страна и съдебният акт съгласно чл. 419 ал.1 НПК подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но по същество е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Съображенията за това са следните: Процедурата за приключване на делото по процесуалния ред на глава двадесет и девета НПК не е опорочена. Досъдебното производство е водено срещу Е. А. С. за извършени в условията на продължавано претъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и с използване на техническо средство две кражби на чужди движими вещи. При определяне на точната правна квалификация освен събраните безспорни доказателства за начина на извършване на деянието и стойността на предмета на престъплението, са отчетени и данните за съдебното му минало, съдържащи се в свидетелството за съдимост и приложените към него бюлетини. Съобразно отразеното в него деянието законосъобразно е квалифицирано като извършено в условията на опасен рецидив. Преди даване ход на делото в съдебно заседание прокурорът и защитникът са декларирали, че са постигнали съгласие за решаване на делото със споразумение. В изготвеното и подписано от тях писмено споразумение са отразили съгласието си по въпросите посочени в чл. 381 ал.5 НПК. Подсъдимият е подписал споразумението след като е декларирал, че е съгласен с него, признава се за виновен и се отказва от съдебно разглеждане на делото. Съдът е констатирал, че са налице материално-правните и процесуално-правните предпоставки за одобряване на споразумението. В съотвествие с данните по делото точно е преценил, че не противоречи на закона и морала, че освен самопризнатието на подсъдимия за правнорелевантните факти са налице достатъчно други доказателства, че деянието законосъобразно е квалифицирано, а определеното за изтърпяване наказание е справедливо. Като го е одобрил точно е изпълнил задължението си по чл. 382 ал.3 НПК. Неоснователен е довода, че съдът е одобрил споразумението, с което деянието е квалифицирано като по-тежко наказуемо престъпление. Предлаганата от осъдения с искането правна квалификация е незаконосъобразна. Не във всички случаи на маловажни квалифицирани кражби по чл. 195 ал.1 НК деянието следва да се квалифицира по чл. 195 ал.4 НК, както се поддържа в искането. Законодателят в общата част на НК- чл. 93 т.9 НК е посочил кога едно деяние може да се квалифицира като маловажен случай. Съгласно изричната му воля маловажен случай по смисъла на чл. 195 ал.4 НК може да има само при наличието на две от квалифициращите обстоятелства по чл. 195 ал.1 НК, а именно ако откраднатото имущество не е под постоянен надзор или деянието е извършено от длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение. При описаните в споразумението фактически признаци на деянието изразяващи се в пробиване със щанга на отвор в тухлите, с които бил запълнен прозореца при едното деяние и изваждане на две стъкла на предверието и разбиване на катинара на вътрешното помещение при второто деяние, материалният закон е приложен точно. Налице са квалифициращите обстоятелства разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот по чл. 195 ал.1 т.3 НК и използване на техническо средство по чл. 195 ал.1т.4 пр.2 НК, което изключва възможността да се приеме, че кражбата е маловажен случай. Деянието законосъобразно е квалифицирано като престъпление по чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1 т.3 и 4 пр.2 НК. Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието по размер. Подсъдимият се е съгласил с този размер на наказанието, а съдат не е имал основание да упражни правомощието си по чл. 282 ал.5 НПК, като предложи промени в споразумението, които да бъдат обсъдени от защитника и прокурора. Наказанието от една година и четири месеца лишаване от свобода по размер не е явно несправедливо завишено. Индивидуализирано е в размер далеч под минимума от три години предвиден за престъплението и очевидно съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца. При събраните данни за личността му, съдържащи се в свидетелството за съдимост, където за отразени дванадесет влязли в сила присъди за кражби, допълнителното смекчаване на наказателното положение би било проява на неоправдан либерализъм. Няма да допринесе за постигане целите на наказателната репресия и преди всичко на специалната превенция. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила определение на Разградския районен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл   Р Е Ш И:   Оставя без уважение искането на осъдения Е. А. С. за отмяна по реда на възобновяването на протоколно определение от 7.10.2008 год. постановено по НОХ дело № 647/2008 год. на Разградския районен съд, с което е одобрено споразумението между прокурора и защитника за прекратяване на воденото срещу него наказателно производство по чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1т.3 и 4 пр.2 НК. ` Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: