6 Р Е Ш Е Н И Е № 138 [населено място], 12.07.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при секретаря Ангел Йорданов и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1753/2016 год., за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 460/14.03.2016 год. по т.д.№ 5093/2015 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.06.2015 год. по т.д.№ 187/2014 год. по описа на Окръжен съд - Монтана. С потвърденото решение е прекратено търговското дружество [фирма] - [населено място], на основание чл.517 ал.4 ГПК.Касаторът оспорва допустимостта, в евентуалност правилността на въззивното решение, предвид уважаването на иска на основание, приложимо към еднолично търговско дружество - чл.517 ал.4 ГПК, въпреки промяната в правноорганизационната форма на ответника – от ЕООД в О., в хода на съдебното производство, предполагащо предявяването и разглеждането на иска, на основание чл.517 ал.3 ГПК, респ. съблюдаване на визираните в същата норма процесуални предпоставки за това. Предвид несъобразяването на последните от въззивния съд се твърди, алтернативно спрямо довода за недопустимост на въззивното решение,съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такова се твърди и предвид мотивиране на решаващ извод - за липса на доказателства за погасено задължение на съдружника А. М., към момента на приключване устните състезания, за което обстоятелство съдът не бил дал указания, нито разпределил доказателствената тежест в процеса.Касаторът счита,че липсата на противопоставено от него правопогасяващо възражение с този смисъл,е ирелевантно,с оглед служебно задължение на съда да изследва въпроса за плащането на дълга на съдружника . Ответната страна – [фирма] – не представя становище по касационнната жалба, нито взема такова в открито съдебно заседание. С определение № 53/01.02.2017 год., касационното обжалване е допуснато за проверка за вероятна недопустимост на въззивното решение, предвид уважаването на иск, основан на чл.517 ал.4 ГПК,срещу дружество с ограничена отговорност, предпоставящо разглеждането на иск по чл.517 ал.3 ГПК, в хипотезата на промяна в правно-организационната форма на дружеството – ответник в хода на съдебното производство - от ЕООД в О.. Върховен касационен съд, първо търговско отделение , в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290 ал.2 и чл.293 ГПК , за да се произнесе, съобрази следното: Предявен е иск с правно основание чл.517 ал.4 ГПК, за прекратяване на дружеството [фирма], като ищецът [фирма] се легитимира като взискател в образувано изпълнително производство срещу едноличния собственик на капитала – А. М. А.. След образуване на исковото производство / ден след получаване на препис от исковата молба – обстоятелство, изрично отбелязано от съда /, едноличният собственик на капитала - А. М. А. - е взел решение за увеличение на капитала, чрез приемане на нов съдружник / чл.148 ал.1 т.3 ТЗ /, което обстоятелство, респ. преобразуването на ЕООД в О. е вписано в търговския регистър. На това основание ответникът е твърдял,че искът по чл.517 ал.4 ГПК е недопустим, евентуално – неоснователен, тъй като не са изпълнени процесуалните предпоставки за предявяването и разглеждането му - по чл.517 ал.3 ГПК, предвид новата правно-организационна форма на дружеството – О..Ответникът не е противопоставил възражение за погасяване задължението на А. М. А. към ищеца, чието събиране е предмет на образуваното изпълнително производство. За да потвърди първоинстанционното решение,разгледало и уважило иска на основание чл.517 ал.3 ГПК, въззивният съд е приел, че независимо от възникналото в хода на производството обстоятелство, по промяна в правно- организационната форма на дружеството – ответник, искът следва да се разгледа на основанието, кореспондиращо със същата към момента на предявяването му, т.е. като иск по чл.517 ал.4 ГПК. Последното,обаче,с оглед разгледани от първоинстанционния съд предпоставки, визирани в чл.517 ал.4 ГПК, и съобразен идентичен петитум – прекратяване на дружеството, въззивният съд е счел, че не прави решението недопустимо. Приел е, че искът е основателен, след като са доказани процесуалните предпоставки за предявяването му към момента на исковата молба, а отхвърлянето му,съгласно задължителна за въззивния съд съдебна практика,цитирана в решението, е обусловено единствено от доказано погасяване задължението на съдружника. Увеличението на капитала,приемането на нов съдружник и като последица преобразуването на дружеството от ЕООД в О., в хода на съдебното производство,съдът е приел, че не са релевантни факти - „не обуславят допустимостта и основателността на иска за прекратяване на дружеството от спазване условията на чл.517 ал.3 ГПК, при насочване на изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник. Следователно,меродавен за квалифицирането на иска и разглеждането му съдът е счел момента на насочване на изпълнението и изискуемите към този момент предпоставки, с оглед правно-организационната форма на ответника. Формирал е и извод, че действията по промяна на правноорганизационната форма следва да се считат относително недействителни спрямо взискателя. Съобразено е и недоказано от ответника, комуто е доказателствената тежест за това, погасяване на задължението на А. А.. По допустимостта на въззивното решение: Съдебното решение е недопустимо, когато е постановено по нередовна искова молба, по непредявен иск - в противоречие с принципа на диспозитивното начало или по недопустим иск - при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за предявяването му,чиято липса,респ. наличие / по отношение абсолютните процесуални предпоставки / са съобразими до приключване на съдебното производство.В случая е преценима единствено третата хипотеза. Искът по чл.517 ал.4 ГПК, идентично на този по чл.517 ал.3 ГПК, е конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на всички съдружници в О. – длъжници на същия / чл.517 ал.4 ГПК /, респ. кредитора на съдружник или съдружници / не всички / в дружество с ограничена отговорност / чл.517 ал.3 ГПК /, да прекрати търговското дружество – ЕООД или О., за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка от хипотезите на чл.517 ал.3 и ал.4 ГПК са наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството – ответник по иска по чл.517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител.Изричният протокол за овластяване има самостоятелно доказателствено значение за останалите обстоятелства, на които се основава иска: наложен запор върху дела на съдружника – длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, изявление за прекратяване участието на длъжника – съдружник, връчено на дружеството–ответник / изискуемо само в хипотезата на чл.517 ал.3 ГПК /, и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството – трето задължено лице - така в реш.№ 347 по т.д.№ 631/2004 г. на ІІ т.о. и реш.№ 614 по т.д.№ 115/2006 год. на ІІ т.о. на ВКС / макар по прилагането на чл.398б ГПК отм., съдържащ идентична правна уредба /. Към момента на предявяване на исковата молба няма спор относно реализиране на всички изискуеми предпоставки за предявяване на иска за прекратяване на ответното дружество, като еднолично, с приложимост на чл.517 ал.4 пр.първо ГПК.Последващото – след предявяване на иска по чл.517 ал.4 ГПК – преобразуване на ответното дружество от ЕООД в О., чрез придобиване дялове от увеличения капитал от нов съдружник, не е предвидено като отрицателна процесуална предпоставка / процесуална пречка / за разглеждането на иска.То не влияе върху съществуването на абсолютната положителна процесуална предпоставки – висящо изпълнително производство, с взискател ищеца и трето задължено лице – ответното дружество, идентична и за иска по чл.517 ал.3 ГПК, тъй като не се касае за различен правен субект на страната на ответника. Не се променят и обстоятелствата, релевантни за предявяването на иска, на основание чл.517 ал.4 ГПК, независимо от неналожен запор върху всички дружествени дялове, тъй като няма правно основание за това – новият съдружник не е длъжник на ищеца–взискател в изпълнителното производство. Практическото различие между двете хипотези остава само липсата на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника, като съдружник в дружеството - ответник, връчвано на дружеството от съдебния изпълнител, като предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване на иска по чл.517 ал.3 ГПК – последното съставляващо абсолютна положителна процесуална предпоставка. За да би се приело, че наличието на такова известие е от значение за допустимостта на иска, в качеството на предпоставка за надлежно овластяване на взискателя да предяви иска, следва да се отговори на въпроса дали , като следваща предявяването на иска, промяната в правно-организационната форма на ответното дружество, сама по себе си, изключва основанието по чл.517 ал.4 ГПК / прави иска на това основание недопустим / и предпоставя основание по чл.517 ал.3 ГПК,при съответно спазване на предпоставките, визирани в тази норма, т.е. дали правно-организационната форма е съобразим факт, възникващ в хода на съдебното производство, рефлектиращ върху допустимостта на иска, така както е бил заведен. Настоящият състав не споделя подобен извод. Няма промяна в обстоятелствата на които се основава иска – осуетено удовлетворяване на взискателя от дружеството – ответник, като трето задължено лице във висящо изпълнително производство, предпоставило интерес от съдебен ред за прекратяване на дружеството,с цел удовлетворяване на взискателя, който правен интерес не е отпаднал.Промяната в правно-организационната форма на ответника не е правоприемство между различни правни субекти на страната на ответника, изискващо удовлетворяване на предпоставки за предявяване на иска спрямо различен от конституирания с исковата молба правен субект,нито предпоставя различни правни последици, вкл. в целеното с иска производство по ликвидация, засягащи по недопустим начин чужда правна сфера / тази на новия съдружник /, който се счита известен за наложения запор, предвид вписването му. При прекратяване на дружеството / какъвто е резултата във всяка от хипотезите – по ал.3 и ал.4 на чл.517 ГПК /, удовлетворяването на ищеца – взискател ще остане ограничено до размера на стойността на запорираните дружествени дялове / респ. ликвидационния дял на длъжника – съдружник /, независимо дали изчерпват всички или само част от дружествените дялове, формиращи капитала на ответното дружество.Промяната в правно-организационната форма не съставлява пречка за уважаването на иска, в съответствие с актуалната такава за ответното дружество, към момента на постановяване на съдебното решение, но съобразно предпоставките в кореспондиращото й към момента на предявяване на иска основание – това по чл.517 ал.4 ГПК, както е приел и въззивният съд.Тя е обстоятелство, значимо единствено за актуалната индивидуализация на ответника в постановимото решение,без да променя основанието, петитума на иска или страна по спора.Законодателят не е придал значение на тази промяна по-различно от това, което би имала във всеки един исков процес. Правилни са съображенията на въззивния съд, че предпоставките за допустимостта на иска са преценими към момента на предявяването му и в съответствие с обстоятелствата, обуславящи основанието на иска , заявени с исковата молба и поддържани от ищеца. Промяната в правно-организационната форма на ответника, сама по себе си, не е факт относим към спора по същество, поради което не е и самостоятелно основание за отхвърляне на иска. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Правилно въззивният съд е приел,че за разглеждането на иска са преценими законовите предпоставки към момента на насочване изпълнението върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, идентични и към момента на подаване на исковата молба, а за отхвърлянето му – единствено противопоставени от ответника правопогасяващи, за вземането на взискателя,възражения.В аспект на последното,съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение.Следва да се съобрази,че първоинстанционният съд надлежно е указал / определение от 13.05.2015 год. по т.д.№ 187/2014 год. на Окръжен съд – Монтана /, че в тежест на ответника е да установи евентуално изпълнение на задължението към взискателя,въпреки липсата на противопоставено правопогасяващо възражение в този смисъл.От друга страна,въззивната жалба не съдържа изричен довод за процесуално нарушение на съда с това съдържание, нито доказателствени искания за установяване погасяване на задължението, като отново не се поддържа за осъществил се такъв факт. Дори да би било налице процесуално нарушение на първоинстанционния съд / а такова не се установява /, не се явява нарушена разпоредбата на чл.266 ал.3 вр. с чл.269 пр.второ ГПК, съобразно задължителните указания в т.2 на ТР № 1/2014 год. по тълк.дело №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение, на основание чл.293 ал.1 ГПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 460/14.03.2016 год. по т.д.№ 5093/2015 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.06.2015 год. по т.д.№ 187/2014 год. по описа на Окръжен съд - Монтана. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :