Р Е Ш Е Н И Е № 256 гр. София, 10 юли 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Валя Рушанова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Мариана Петрова и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №360 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдената К. К. В. за възобновяване на воденото срещу нея наказателно производство по НЧД №20223600200185/2022 г. по описа на ОС- гр. Шумен. С определение №173 от 26.09.2022 г., постановено по НЧД №20223600200185/2022 г. по описа на ОС- гр. Шумен, е прието за изпълнение постановление за съвкупност на наложени наказания и заповед за изпълнение №SIEP 50/2021 г., издадена на 04.02.2021 г. от Държавна прокуратура към съда в гр. Равена Италия по отношение на осъдената В., наложени и с Решение №532/2015 г. RGNR№ 2588/2016 г. постановено на 26.11.2016 г. от ГУП при съда в гр. Равена (окончателно от 17.10.2016 г.) и Решение №344/2017 г. RGNR№ 3202/2016 г. постановено на 01.06.2017 г. от ГУП при съда в гр. Равена, потвърдено с Решение №2060/2019 г. на Апелативен съд- гр. Болоня (окончателно от 02.02.2021 г.), с което на осъдената В. е определено общо наказание в размер на пет години, осем месеца и двадесет дни, с остатък за изтърпяване пет години, четири месеца и седем дни "лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 3 200 евро. С определението на основание чл.457, ал.5 НПК е приспаднато времето, през което В. е била е задържана по реда на чл.42, ал.2 ЗЕЕЗА и е търпяла мярка за неотклонение „домашен арест“. С решение №148 от 12.10.2022 г., постановено по ВНЧД №20223000600291/2022 г. по описа на Апелативен съд- гр. Варна е отменено определение №173 от 26.09.2022 г., постановено по НЧД №20223600200185/2022 г. по описа на ОС- гр. Шумен в частта за признаването и приемането за изпълнение на наказанието „глоба“ в размер на 3 200 евро, изменен е на основание чл.57, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС определения режим за изтърпяване на наказанието, като е определен „общ“ режим и определението е потвърдено в останалата му част. В искането се поддържат оплаквания относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Поддържа се, че и първоинстанционният, и въззивният съд са постановили съдебни актове, които противоречат на Рамково решение№2008/909ПВР на СЕС (РР 2008). Твърди се, че неправилно е признато по реда на чл.463- 470а НПК постановлението за привеждане на наказанието на осъдената В., като не е съобразено, че при определяне на общото наказание, което тя следва да изтърпи, са сборувани наказанията, наложени с отделните осъждания. Моли да бъде преценено, че съгласно българското законодателство по отношение на осъдената са били налице предпоставките за приложение на чл.25 НК във вр. с чл.23 НК и на това основание е следвало да бъде отказано признаването му, тъй като изтърпяването на определеното от чуждестранния съд наказание е поставило осъдената В. в неравноправно положение в сравнение с останалите български граждани. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК и да бъде коригиран постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, като по отношение на осъдената В. бъде приложени чл.25, във вр. с чл.23 НК В касационното съдебно заседание защитникът на осъдената В. поддържа направеното искане и отново възпроизвежда отразените в него оплаквания. Твърди, че първостепенният и въззивният съд не са приложили правилно закона, като са приели за изпълнение постановление за съвкупност от наложени наказания, като не са ги кумулирали, независимо, че са били налице предпоставките за това. На това основание се моли да бъде възобновено производството по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК и да бъде приложен правилно закона. Представителят на държавното обвинение дава становище, че искането е неоснователно защото първостепенният и въззивният съд са приложили правилно закона. Поддържа, че съдилищата вярно са квалифицирали извършените от осъдената В. престъпления и правилно са преценили, че наложените за тях наказания са в рамките на тези, предвидени в националния закон. Твърди, че законосъобразно е приета за изпълнение заповедта на прокуратурата в гр. Равена, Република Италия, като правилно е преценено, че разпоредбите на чл.25, във вр. с чл.23 НК са неприложими, тъй като българският съд няма правомощия да променя или модифицира наказанията, наложени от чужди съдилища, а такава промяна би настъпила ако се приложат нормите на чл.25 и 23 НК. Прокурорът поддържа, че правилно е приспаднато времето, през което осъдената е търпяла мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ и законосъобразно е бил определен „общ“ режим за изтърпяване на наложеното и наказание. Вярно въззивният съд е отменил и приетото за изпълнение, наложено на осъдената наказание „глоба“ в размер на 3200 евро, като е отчел, че за това наказание е предвиден специален ред за взаимно признаване и изпълнение, който не е бил изпълнен. На тези основния предлага искането да не бъде уважено. Осъдената В. моли наказанията й да бъдат кумулирани. По допустимостта на искането за възобновяване по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК Настоящото искане е подадено от надлежна страна в срока по чл.421, ал.3 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането за възобновяване: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Правилно първостепенният и въззивният съд са преценили, че изпълняващата държава няма възможност в производството по реда на чл.44, ал.11 ЗЕЕЗА, във вр. с чл.457, ал.3-5 НПК да адаптира наказанието, наложено от издаващата държава, освен ако същото не превишава най- тежкото наказание, предвидено в изпълняващата държава за съответното деяние- чл.8 от РР 2008 или не са налице предпоставките на чл.17 от РР 2008, свързани с процедурата за изпълнение и произтичащите от нея мерки, условията за предсрочно или условно освобождаване и приспадането на изтърпяното наказание „лишаване от свобода“. Правилно съдилищата са преценили, че издаващата държава в лицето на компетентния си орган има изключителни правомощия да определи размера на общото наказание, което следва да бъде изтърпяно от осъденото лице, като това наказание може да бъде коригирано само ако са налице предпоставките на чл.8, т.2 от РР 2008. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като наложеното на осъдената В. общо наказание е в рамките на предвиденото в НК за престъплението по чл.155, ал.5, т.3, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1, и чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК и по чл.155, ал.3, във вр. с ал.1, и чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК, които са най- тежко наказуемите престъпления по двете съвкупности, за които В. е осъдена със самостоятелните решения на съда в гр. Равена Италия. В случая за изпълняващата държава няма възможност да приложи институт от националното законодателство, какъвто е този, регламентиран в чл.23- 25 НК защото неговото приложение би променило на основания, различни от посочените в чл.8 от Рамковото решение, размера на наложеното на осъденото лице наказание. В тази връзка правилно предходните съдебни състави са се позовали на Решение на СЕС по дело С-554/2014 г. (Огнянов), като са преценили, че групирането на наказанията, наложени с двете присъди на В. би било незаконосъобразно. Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.57, ал.3 ЗИНЗС и е определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието, наложено на В. и е отменил признаването на наложеното наказание „глоба“, като е преценил, че искането за признаване на това наказание е направено не от компетентен орган (който следва да изготви удостоверение по чл.4 на РР 2008), а от представител на ОП- гр. Шумен. Предвид изложеното касационният съд прецени, че предходните съдебни състави постановили атакуваните съдебни актове не са допуснали нарушение на материалния закон, а напротив са го приложили правилно, поради което и искането следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената К. К. В. за възобновяване на воденото срещу нея наказателно производство по ВНЧД №20223000600291/2022 г. по описа на Апелативен съд- гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.