2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 173 гр. София, 17.03.2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2.Десислава Попколева при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3474 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Н. против решение №161/07.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 1384/2020 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че искът с правно основание чл.200 КТ е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че от заключението на вещото лице се установява, че представените писмени доказателства категорично отричат наличието на причинно-следствена връзка между въведените от ищеца оплаквания за нови здравословни проблеми – нови силни болки в рамото, с процесната трудова злополука от месец септември 2014г., като по делото не са и представени доказателства, категорично установяващи наличието на такива здравословни проблеми у ищеца. Прието е, че не е установена в процеса функционална връзка между твърдените вреди и злополуката, като елемент от фактическия състав на задължението на работодателя за обезвреда по реда на чл. 200 КТ. Посочено е, че не се установяват нови факти, за появили се нови, след присъждане на първоначалното обезщетение обезщетение симптоми. Съдът е посочил, че дори и да се приеме, че действително ищецът има такива здравословни проблеми и страдания, които са в обем по-голям от съобразения при предходното производство, то липсва основание да се направи заключение, че те са в причинна връзка с процесната трудова злополука, ас същите биха могли да бъдат резултат от друга травма или заболяване или да се дължат на особеностите на ищеца и неговата настояща професия. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Първи правен въпрос е, процесуално нарушение ли е, ако въззивният съд в мотивите си е приел, че пред него е недопустимо вещо лице да диагностицира ищеца, като тепърва установява цялостния му здравен статус и това представлява ли изобщо отричане на възможността за допускане на медицинска експертиза във въззивното производство при спор за ексцес. Действително, с цитираното от касатора тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. По аналогичен начин следва да се процедира във въззивното производство и при необходимост от използване на други доказателствени средства, които се назначават служебно от съда - оглед на движими или недвижими вещи и освидетелстване на лица, назначаването на които е предпоставено от наличие на съответно оплакване във въззивната жалба за необоснованост или за допуснато от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените правила. В случая обаче, съдът не е процедирал в противоречие с възприетото в цитираното ТР. Съдът е приел, че приетата пред първоинстанционния съд експертиза пълно и точно отговаря на поставените и относими към спора въпроси, като на това основание е и отказал допускането пред него на повторна експертиза, като не е отрекъл изобщо възможността за това, в каквато насока е поставен въпроса. Същият отговор се отнася и до поставения втори въпрос от касатора, отнасящ се отново до възможността за назначаване на повторна експертиза пред въззивния съд. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. Предвид изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 600 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №161/07.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 1384/2020 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград. ОСЪЖДА Й. Г. Н. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Благоевград, сумата 600 /шестстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.