Р Е Ш Е Н И Е № 115 София, 19.05.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 226 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. А. Д., чрез защитника му адв. Х. Х., срещу решение № 14/19.01.2017 г. по внохд № 407/2016 г. на Варненския апелативен съд. Отправят се оплаквания по трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК и се иска намаляване на наложеното на подсъдимия наказаниe до законовия минимум или връщане на делото на съответния съд. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения, като адв. Х. доразвива доводите в подкрепа на релевираните касационни основание по чл. 348, ал. 1 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В последната си дума /а и преди това в правото си на лична защита/ подсъдимият Д. отправя молба делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 28/13.09.2016 г. по нохд № 424/2015 г. Добричкият окръжен съд признал подсъдимия И. А. Д. за виновен в това, че на 13.05.2015 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – хероин с процентно съдържание на наркотично действащ компонент диацетилморфин 28,3 % с общо нетно тегло 1,17 грама на стойност 76,05 лева и хероин с процентно съдържание на наркотично действащ компонент диацетилморфин 30,30 % с общо нетно тегло 0,39 грама на стойност 25,35 лева, без да има надлежно разрешение за това, като общото нетно тегло на държаното количество наркотично вещество е било 1,56 грама на обща стойност 101,40 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, пр. 4-то от НК и чл. 54 от НК го осъдил на дванадесет години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева. Определил изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип при първоначален „строг” режим и зачел предварителното задържане на подсъдимия, считано от 13.05.2015 г. до влизане на присъдата в сила. Произнесъл се по веществените доказателства и възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. С атакуваното решение Варненският апелативен съд изменил присъдата, като намалил размера на наказанието лишаване от свобода на осем години и шест месеца, както и размера на наказанието глоба на 20 000 лева. Съдът потвърдил присъдата в останалата й част. Жалбата на подсъдимия е частично основателна. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се мотивира с липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото, което е довело до неразкриването на обективната истина, респ. до недоказаност авторството на престъплението - нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Твърди се, че не са били обсъдени задълбочено възраженията на защитата и неправилно са били кредитирани едни свидетелски показания за сметка на други. Сочи се още, че апелативната инстанция не е посочила кои факти въз основа на кои доказателства приема за установени, а в атакуваното решение липсват и мотиви в частта за наказанието. Доколкото част от възраженията на касатора по естеството си са такива за необоснованост на въззивния съдебен акт, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че необосноваността, независимо дали самостоятелно заявена с подадената жалба или развита под формата на оплакване за допуснати процесуални нарушения, не е самостоятелно касационно основание и не следва да бъде обсъждана в рамките на касационната проверка. Върховната инстанция няма правомощия да контролира вътрешното убеждение на решаващия съд относно приетите факти, а следи единствено за това дали то е формирано при спазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по реда на НПК доказателства. При извършена в тази насока проверка на атакуваното решение ВКС не установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да са основание за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. За да потвърди приетите от първата инстанция фактически положения, Варненският апелативен съд законосъобразно е дал първоначално своята оценка относно доказателствената дейност на окръжната инстанция, след което е направил обстоен собствен анализ на целия наличен по делото доказателствен материал. При извършването на последния не се констатира контролираната инстанция да е допуснала твърдяната от защитата превратна интерпретация на доказателствените източници, подценяването или надценяването на едни от тях за сметка на други. Напротив, всички доказателства, доказателствени средства и експертни заключения са били предмет на задълбочена проверка както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка, и са ценени съобразно действителното им съдържание и значение. Мотивите към атакуваното решение са подробни и убедителни, съобразени са с изискванията на закона и от тях става ясно какви факти са приети за установени и въз основа на какви доказателства. Изведените фактически положения са подчинени изцяло на правилата на формалната логика и законосъобразно са довели и контролираната инстанция до извода за авторството на процесното деяние в лицето на подсъдимия Д.. Несъгласието на защитата с начина, по който апелативният съд е ценил събраните по делото гласни доказателствени средства, не е основание за наличието на допуснато процесуално нарушение. Безспорно е правото на всеки съдебен състав да мотивира фактическите си изводи с показанията на определени свидетели, когато те са проверени и подкрепени и от останалия доказателствен материал, респ. да откаже да даде вяра на други, ако те са изолирани, противоречиви и тенденциозни. Следвайки този подход, при установяването на обстоятелството, че част от процесното количество хероин е било държано именно от подсъдимия в лекия му автомобил, въззивната инстанция законосъобразно е кредитирала заявеното от св. В. М.. Свидетелят М., който е извършвал наблюдение върху колата на И. Д. от вечерта до сутринта на 13.05.2015 г., е бил категоричен, че в посочения период никой не е приближавал, влизал или ползвал автомобила и той е бил напълно празен. Освен че показанията му са били пълни, логични, последователни и непротиворечиви, те са били в синхрон със събраните по делото писмени и веществени доказателства. В тази връзка, правилно контролираната инстанция е подходила с недоверие към казаното от свидетеля К. К., който очевидно се е опитвал да оневини подсъдимия, твърдейки, че намерените в колата му наркотични вещества са негови и той ги забравил там, след като е пренощувал в нея вечерта срещу 13.05.2015 г. Така заявеното от К., освен че е било неубедително и логически неиздържано, е било в противоречие с останалия доказателствен материал и най-вече с обясненията на самия подсъдим, който лично е заявил на полицаите къде в колата му е скрит хероинът и че той му е за лична употреба /протокол за доброволно предаване и албум към него – л. 56-59 от ДП/. Настоящият състав не констатира апелативният съд да е подходил субективно и предубедено и при анализа на свидетелките показания на лицата, които са се снабдявали от подсъдимия Д. с наркотици. Между казаното от свидетелите Й. Ц., П. Й. и Ж. Ж. в рамките на досъдебното производство, както и заявеното от свидетелите Л. И. и Д. М. пред първоинстанционния съд, е било констатирано пълно сходство по отношение на обстановката, при която И. Д. е разпространявал наркотичното вещество, а именно: идентичност в дозите, начинът им на съхранение, цената им, начинът, по който е била установявана връзката с подсъдимия и местата, на които той е продавал или предоставял наркотика. Последното законосъобразно е мотивирало контролираната инстанция да установи изводите си по коментирания правно-релевантен факт на базата именно на тези свидетелски показания, като аргументирано последната е отказала да даде вяра на твърденията на св. Ц., Й. и Ж. пред окръжния съд, че никога не са закупували хероин от подсъдимия, доколкото последните са останали изолирани и неподкрепени. Обобщено, приетите от Варненския апелативен съд фактически положения са резултат от всестранна, пълна и обективна проверка на доказателствената съвкупност, поради което настоящата инстанция не намира нарушения на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Не е допуснато нарушение и по чл. 339, ал. 2 НПК, тъй като в атакуваното решението добросъвестно са обсъдени всички възраженията на защитата, в това число и тези за недоказаност на авторството на престъплението, и законосъобразно са отхвърлени с необходимата обосновка. Върховният касационен съд намира за неоснователно и оплакването за допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в отказа й да удовлетвори доказателствено искане на защитата. Съдът не е длъжен да уважава всички искания на страните, а само тези от тях, които биха допринесли за изясняване на обективната истина. Доколкото апелативната инстанция е констатирала, че от разпита на поискания от защитата свидетел не биха се установили факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, последната законосъобразно е отказала допускането му, което по никакъв начин не е нарушила правото на защита на подсъдимия. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Това оплакване е изведено като функция от оплакването за неправилно изясняване на фактите и доколкото в касационната жалба липсват различни доводи извън вече обсъдените за допуснати процесуални нарушения, се явява неоснователно. Както вече бе посочено, въззивната инстанция е спазила процесуалните изисквания при изясняването на фактическите положения, като последните не подлежат на преоценка от касационната инстанция. След като е установила по безспорен начин, че подсъдимият е държал с цел разпространение инкриминираното количество хероин, Варненският апелативен съд не е имал основание да направи различни правни изводи от тези на първата инстанция. Деянието правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, пр. 4-то от НК, като настоящият състав споделя изложените съображения по правото и не намира за нужно да ги преповтаря. По оплакването за явна несправедливост на наказанието. Подадената касационна жалба е основателна досежно заявената явна несправедливост на наложеното на подсъдимия И. Д. наказание. При индивидуализацията на последното съдилищата до известна степен са надценили обществената опасност както на деянието, така и на дееца. Действително, правилно са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства предишните осъждания на подсъдимия (извън обуславящите правната квалификация за опасен рецидив), както и не особено добрите му характеристични данни. Въпреки това, с оглед оказаното от Д. съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, но преди всичко като взе предвид доста малкото количество и ниска стойност на инкриминираното наркотично вещество, Върховният касационен съд намери, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено до предвидения в закона минимум, а именно – на пет години лишаване от свобода. В този размер то в пълна степен съответства на обществената опасност на деянието и на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Доколкото наложеното наказание глоба е определено в минималния предвиден от закона размер, последното не подлежи на допълнително редуциране. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 14/19.01.2017 г. на Варненският апелативен съд, постановено по внохд № 407/2016 г., като НАМАЛЯВА наложеното на И. А. Д. наказание лишаване от свобода от осем години и шест месеца на пет години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: