Р Е Ш Е Н И Е № 300 гр.София , 05 ноември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 940/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационен протест, подаден от прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Сливен, срещу определение от 24.03.2014г., постановено по внохд № 609/2013г. на Сливенския окръжен съд. С присъда № 753 от 25.09.2013г. по нохд № 165/2013г. по описа на Сливенския районен съд, подсъдимият Г. Н. Г. е признат за невинен и оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 324, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Срещу постановената оправдателна присъда е постъпил въззивен протест и пред Окръжен съд – Сливен е образувано внохд № 609/2013г. С определение от 24.03.2014г. производството по внохд № 609/2013г. по описа на Сливенския ОС е прекратено поради липса на надлежно сезиране на въззивната инстанция с протест от лице, имащо право на такъв, от съответната на Сливенски РС прокуратура. В касационния протест срещу определението за прекратяване на производството се излагат доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила. Развива се теза, че разпоредбата на чл. 318, ал. 1 НПК не въвежда ограничения относно процесуалната легитимация на прокурора досежно компетентността за упражняване на това правомощие. Навеждат се съображения, че правомощие да протестира присъдата има не само прокурорът, участвал в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, а и прокурорът, изготвил обвинителния акт. Извеждат се аргументи от Тълкувателно решение № 4/16.07.2009г. на ОСК на ВАС. Прави се искане за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Сливен. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП не поддържа протеста. Подс. Г. Г. и защитникът му не се явяват пред настоящата инстанция, редовно призовани. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационният протест, подаден от прокурор при Окръжна прокуратура – Сливен, е допустим, като подаден в срок и насочен срещу съдебен акт по чл. 346, т. 4 НПК. Разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения: В Айтоски районен съд е бил внесен обвинителен акт по обвинението на Г. Н. Г. за престъпление по чл. 324, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, въз основа на който е образувано нохд № 561/2012г. по описа на Айтоски РС. Обвинителният акт е бил изготвен от прокурор З. М. – прокурор в РП – Бургас. Същата е била определена като наблюдаващ прокурор по досъдебното производство, водено срещу Г. Г., при спазване на принципа на случайност при разпределение на делата и преписките, след приети самоотводи на всички прокурори в РП - Айтос. По образуваното нохд № 561/2012г. всички съдии от Айтоски районен съд са се отвели от разглеждането му, производството е било прекратено и делото е било изпратено на ВКС на основание чл. 43, т. 3 НПК. С определение № 15 от 22.01.2013г. по чнд № 94/2013г. по описа на ВКС, І Н.О. разглеждането на прекратеното от Айтоския РС дело е възложено на друг, еднакъв по степен съд – Районен съд – гр. Сливен. В Сливенския РС е било образувано нохд № 165/2013г. В производството по делото е участвал прокурор от Районна прокуратура – Сливен – прокурор Б.. С присъда № 753 от 25.09.2013г. по нохд № 165/2013г. по описа на Сливенския районен съд, подсъдимият Г. Н. Г. е признат за невинен и оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 324, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Срещу първоинстанционната присъда на Сливенския районен съд е депозиран в предвидения от закона срок протест с искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна такава по повдигнатото и поддържано обвинение. Протестът е изготвен и подписан от прокурор З. М., прокурор в РП – гр. Бургас, като е положен печат на РП – гр. Айтос. След преценка на изложените обстоятелства, настоящият състав намира, че Окръжен съд – Сливен не е допуснал заявеното в протеста нарушение на процесуалните правила при постановяване на определението за прекратяване на производството по внохд № 609/2013г. Протестът срещу първоинстанционната присъда, постановена от Сливенски районен съд, е бил подаден от прокурор при Районна прокуратура – гр. Бургас, който е изготвил обвинителния акт по делото в качеството си на определен наблюдаващ прокурор след отводи на всички прокурори от местно компетентната прокуратура - РП – гр. Айтос. Образуваното по този обвинителен акт дело пред РС – Айтос е било прекратено и изпратено на ВКС, който е променил подсъдността, като е възложил разглеждането му на РС – гр. Сливен. В производството по делото пред първоинстанционния съд е участвал прокурор от съответната на този районен съд прокуратура – РП – гр. Сливен. Протест срещу присъдата е изготвен от прокурор в Бургаска РП. Прокурорът от Бургаска РП, изготвил протеста срещу присъдата на Сливенския РС, не е лице, което е имало право да протестира присъдата. Това е така, понеже съгласно чл. 126, ал. 1 от Конституцията на Република България структурата на прокуратурата е съответна на тази на съдилищата, като в чл. 136, ал. 1 от Закона за съдебната власт са изброени видовете прокуратури, отговарящи по степен на съответните съдилища. Това означава, че компетентността на отделните прокуратури е съответна на компетентността – родова, местна и функционална на съответните съдилища. В този смисъл, в т. ІV от ТР № 1 от 29.06.1999 г. на ОСНК на ВКС се посочва, че прокурорите имат функционална и местна компетентност, която отговаря на структурата на съдилищата, към които е изградена всяка прокуратура. Правомощията на прокурора са съобразени с нивото на компетенции на съответната прокуратура, следователно отделният прокурор е оправомощен да изпълнява функциите, които законът е предоставил на съответната прокуратура съобразно родовата, местната и функционалната й компетентност. Правомощията на прокурора от районната прокуратура, произтичащи от функционалната му компетентност, включват внасянето на обвинителен акт, поддържане на обвинение по дела от компетентност на районен съд и подаване на протест пред съответния окръжен съд. Упражняването на тези правомощия съобразно правилата на местната компетентност е териториално ограничено в района на действие на съответната прокуратура. (В този смисъл, Решение № 481/2013г. по н. д. № 1492/2012г. на І Н.О.). Следователно, не е допустимо прокурор от районна прокуратура, съответна към равен по степен съд от един район, да подаде протест срещу присъда, издадена от равен по степен съд от друг съдебен район. Изключение от това би било налице в случай на изрично издадено разпореждане от по-горестоящ по степен прокурор и надлежно командироване на прокурора за извършване на действия в друг съдебен район, каквото в случая не е налице. На прокурора от Бургаска РП М. е било изрично възложено само упражняване на функции на наблюдаващ прокурор по досъдебното производство, като липсва командироване за участие в съдебно заседание пред съда от друг съдебен район, на когото с определение на ВКС е възложено разглеждането на делото. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира за законосъобразен изводът на Окръжен съд – гр. Сливен, че протестът не е подаден от прокурор, който има право на протест. За да бъде образувано въззивно производство, въззивният съд трябва да е сезиран с валидни жалба или протест. Право да инициират въззивно производство, съобразно регламента на чл. 318, ал. 1 НПК, имат: страните – чрез съответна жалба, както и прокурорът чрез подаване на протест, когато считат, че присъдата е неправилна. Прокурорът, който има право на въззивен протест срещу присъдата, е само прокурор от съответната местно компетентна прокуратура или прокурор, командирован в съответствие с чл. 147 ЗСВ. Подаването на протест срещу присъда, постановена от районен съд в определен съдебен район, от прокурор от районна прокуратура към друг съдебен район, е недопустимо поради нарушаване на правилата на местната подсъдност. Следователно такъв протест е подаден от прокурор, който няма право на протест и този протест не може валидно да сезира въззивния съд. Поради това, като е прекратил производството поради ненадлежност на протеста, окръжният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, каквото се претендира в касационния протест. Доводите в касационния протест за това, че нормата на чл. 318, ал. 1 НПК не въвежда ограничения досежно процесуалната легитимация на прокурора за упражняване на правомощието за подаване на въззивен протест, не държат сметка за установената в Конституционните норми и в ЗСВ родова, местна и функционална компетентност на прокурора. Обстоятелството, че определен прокурор е изготвил обвинителен акт, въз основа на който се е развило съдебното производство, не може само по себе си да легитимира този прокурор като имащ право да подаде протест, защото този прокурор трябва да е местно компетентен – да е прокурор в прокуратурата, съответна на съда, разглеждащ делото, или да е командирован от съответен висшестоящ прокурор. Позоваването в касационния протест на ТР № 4/2009г. на ОСК на ВАС също е лишено от основание, защото то касае правомощия на прокуратурата, регламентирани в АПК и визира йерархическата поставеност на прокурора в системата на прокуратурата. В рамките на възражението в касационния протест за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на атакуваното определение, макар и да липсва конкретен довод, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че въззивният съд, след като правилно е констатирал, че протестът е подаден от прокурор, който няма право на протест, е следвало да прекрати образуваното въззивно производство, както и е сторил, но е трябвало да върне делото на първоинстанционния съд за осъществяване на процедурата по чл. 323 НПК. Компетентността за връщане на жалбата или протеста, съобразно чл. 323, ал. 1 НПК, е на съдия от първоинстанционния съд, като неговото разпореждане подлежи на контрол пред въззивния съд. В случая обаче не се касае до нарушаване на правата на прокуратурата, тъй като въззивният съд на практика е встъпил в правомощията на първоинстанционния, като за прокуратурата е налице възможност за защита по реда на чл. 346, т. 4 НПК, която е реализирана чрез разгледания касационен протест. Освен това, крайният извод за недопустимост на подадения пред Окръжен съд – Сливен протест, независимо от това, че не е изпълнена процедурата по чл. 323 НПК, както и за наличие на основание за прекратяване на производството, е верен. Не е налице надлежно сезиране на въззивния съд с валиден протест и не съществува възможност за атакуване на присъдата на Сливенския районен съд, доколкото е изтекъл срокът за обжалването й и липсва протест, подаден от прокурор в съответната на този районен съд районна прокуратура. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА определение от 24.03.2014г., постановено по внохд № 609/2013г. на Сливенския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.