5 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 356/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 397 гр.София, 28 септември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Севдалин Мавров със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора Явор ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) С. РАДАНОВА наказателно дело под № 356/2010 година Касационното производство е образувано по жалба от двамата защитника на подсъдимия К. М. Т. против въззивна присъда № 65 от 8.ІV.2010 год. по внохд № 84/2010 год. на Пловдивския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на присъдата и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Иска се отмяна на присъдата, преквалифициране на извършеното от Т. деяние от престъпление по чл.116, ал.1, т.11 НК в такова по чл.124, ал.1 НК и определяне за това престъпление на справедливо наказание. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци – Д., К. и Б. С. – както и представителят на ВКПр искат оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 175 от 21.ХІІ.2009 год. по нохд № 678/2009 год. на Старозагорския окръжен съд, К. М.Т. е признат за виновен в това, че в съучастие като съизвършител с К. Д.Кондев, С. В.М. и С. К.М., на 2.ІV.2009 год. в жилището на С. Д.С. и Д. Ст.Д. в гр.Стара Загора е извършил хулигански действия, отличаващи се с изключителни цинизъм и дързост, за което и на основание чл.325, ал.2 НК е осъден на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода. Кр.М.Т. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място е причинил по непредпазливост смъртта на 61-годишния С. Д.С., нанасяйки му средна телесна повреда, за което и на основание чл.124, ал.1 НК е осъден на 6 години и 6 месеца лишаване от свобода с оправдаване по обвинението, това деяние да съставлява престъпление по чл.116, ал.1, т.11 НК. На основание чл.23, ал.1 НК на Т. е определено общо наказание от 6 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. В полза на К. Ст.Д. Б., Ст.Д. и Д. Ст.Д. – пълнолетни низходящи на пострадалия С. – са присъдени по 50 000 лева за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди и общо 1 000 лева за причинените им имуществени такива с отхвърляне на претенциите за неимуществени вреди до размера на по 100 000 лева. С обжалваната присъда на апелативния съд са отменени осъждането на Т. по чл.124, ал.1 НК и оправдаването му по чл.116, ал.1, т.11 НК, подсъдимият е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение за умишленото и по хулигански подбуди причиняване смъртта на Ст.Д.С., наказан е за това престъпление с 15 години лишаване от свобода, което наказание е определено като общо и за съвкупността с хулиганството. Жалбата е неоснователна. Не е допуснато нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл.348, ал.2 НПК. Фактическата обстановка, приета за установена от въззивния съд, е изведена от събран по надлежния процесуален ред доказателствен материал. От нея е видно, че подсъдимият, воден от желанието си да отмъсти на Д. Ст.Д. за побоя, който последният му нанесъл, и с подкрепата на близките си родственици С. К.Мънина, К. Д.Кондев и С. В.Мънин-осъдени в отделно производство, предмет на нохд № 627/2009 год. на Старозагорския окръжен съд, за извършено в съучастие с подсъдимия престъпление по чл.325, ал.2 НК – насила проникнал в жилището на Д.Д. и на стой ред започнал да го бие с предварително приготвен метален предмет/палка/. По време на побоя в жилището се намирал и бащата на Д.Д. С. Д.С., който, чувайки шума, излязъл от стаята си и застанал между подсъдимия и сина си, стремейки се да го предпази от последващи множеството вече нанесени удари. На намесата на С. подсъдимият реагирал с нанасянето на силни удари по главата му с металната палка, причинили на С. три контузно-разкъсни рани с подлежащи кръвонасядания на меките черепни покривки и лявостранна контузия на главния мозък. Въпреки проведеното адекватно лечение в специализирано здравно заведение мозъчната контузия не е могла да бъде овладяна, в резултат на нея се е развила двустранна застойна бронхопневмония и 10 дни след причинените му увреждания, на 12.ІV., С. починал. При несъмнената пряка причинно-следствена връзка между полученото от Ст.С. телесно увреждане и смъртта му, изхождайки още от интензивността на нанесените от подсъдимия удари, средството, с което са нанесени и локализацията им единствено върху черепа на пострадалия, въззивният съд е дал правилна правна квалификация на деянието. Правилно е приел, по-нататък, че убийството на С. е извършено при евентуален на дееца умисъл: Т. не е целял смъртта на С., но отстранявайки го като пречка за постигане на основната си цел е използвал средство и начини, годни да причинят включително смъртта на С., към който резултат подсъдимият-с експертно установено психично здраве-се е отнесъл напълно безразлично. Правилно е прието, накрая, че убийството Т. е извършил по хулигански подбуди, характеризиращи цялостното му поведение от момента на вземането на решение да отмъсти на Д. до реализацията на това решение с побоите над Д. и С., което поведение демонстрира подчертано пренебрежение към всякакви правни и етични норми на човешко общуване. Наложеното на подсъдимия наказание за престъплението по чл.116, ал.1, т.11 НК не е несправедливо, още по-малко пък, явно несправедливо. Наказанието е най-лекото от трите възможни алтернативи, предвидени в специалната материалноправна норма на чл.116, ал.1 НК, а лишаването от свобода е за минималния срок от 15 години. Не са налице нито многобройни, смекчаващи отговорността на Т. обстоятелства, нито наличието на едно или повече от тях с изключителен характер, нито пък наложеното най-леко наказание е несъразмерно с тежестта на извършеното престъпление. Ето защо и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 65 от 8.ІV.2010 год. по внохд № 84/2010 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: