Р Е Ш Е Н И Е № 128 С., 12.10.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1823/2018 г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Образувано е по молба на Ц. Д. П., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. Т., за отмяна на влязлото в сила решение № 3959 от 05.06.2017 г., постановено по гр. дело № 14602/2014 г. на Софийския градски съд, с което се прогласява нищожността на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 055, том 1, рег., № 3783, дело № 052/2011 г. по описа на нотариус Л. З., вписан в НК под № 088, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 38, ал. 1 ЗЗД, с който М. Ц. Т., действаща чрез Ц. Д. П., продава на Ц. Д. П. следните недвижими имоти: 1) 1/2 идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ X.-285 (седемнадесет за имот план. номер двеста осемдесет и пет), находящ се в [населено място], Столична община, район В., на [улица]/едно/ , в квартал 164 /сто шестдесет и четвърти/ от действащия регулационен план на м.“Г. глава”, с площ от 1696 /хиляда шестстотин деветдесет и шест/ квадратни метра, ЗАЕДНО с ВТОРИЯ ЕТАЖ ОТ ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състоящ се от: две стаи, кухня и покрита веранда, заедно е 1/2/една втора/ идеална част от общите части на сградата, и 2) ПЪРВИЯТ ЕТАЖ от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА , находящ се в [населено място], Столична община, район В., на [улица] /едно/, в квартал 164 /сто шестдесет и четвърти/ от действащия регулационен] план на м.“Г. глава”, състоящ се от: две стаи, кухня, антре и други сервизни помещения, включително и мазето - барака находящо се под терасата на втория етаж, застроен на 77.54 /седемдесет и седем цяло и петдесет и четири стотни/ кв. метра, построен върху Урегулирания поземлен имот, подробно описан в т.1, заедно е 1/2 /една втора/ идеална част от общите части на сградата,при съседи на имота: УПИ ХVІ-283, УПИ ХV-283 и УПИ ХІV-284, с Р. 60.00 /шестдесет/ кв. метра и за двата етажа, който съгласно скица на поземлен имот № 29320 от 26.09.2011 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място], представлява поземлен имот с идентификатор № 68134.1934.285, по кадастралната карта и кадастралните регистри - [населено място], общ. Столична, обл. С., одобрени със Заповед № РД-18 - 68 от 02.12.2010г., подписана от Изпълнителния директор на А. , адрес на имота по схема: [населено място], район В., Г. глава, [улица], площ: 1722 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана , начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер на предходен план: 285/двеста осемдесет и пет/, квартал: 164, парцел: X., съседи: 68134.1934.283, 68134.1934.738, 68134.1934.711, 68134.1934.284, 68134.1934.288, 68134.1934.287 и 68134.1934.286. Сгради, които попадат върху имота: №№ 68134.1934.285.1, 68134.1934.285.2 и 68134.1934.285.3. Ответницата М. Ц. Т., [населено място], чрез пълномощника си адвокат В. К., оспорва молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Молителят твърди, че е узнал за постановеното решение на Софийския градски съд от връченото му на 26.09.2017 г. уведомление, с което му се съобщава, че съгласно решение № 3959 от 05.06.2017 г. по гр. дело № 14062/2014 г. на Софийския градски съд, влязло в законна сила на 29.06.2017 г., е осъден да заплати в полза на бюджета държавна такса в размер на 1962.73 лв. по сметка на СГС. Горното уведомление е изпратено до адреса, на който Ц. П. е призоваван в исковото производство – [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Той е уведомен за депозираната срещу него искова молба по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление, вследствие на което му е бил назначен особен представител. Първото съобщение е с дата 09.03.2015 г. На него има отбелязване от връчителя, че е посетил адреса на 15.03.2015 г., 27.03.2015 г., 05.04.2015 г. и 16.04.2015 г., но при позвъняване никой не отговаря, а входната врата на блока е постоянно заключена. С разпореждане от 20.04.2015 г. СГС е разпоредил да бъде изпратено ново съобщение на адреса като, ако ответникът не може да бъде намерен и ако не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят да залепи уведомление. Второто съобщение е изпратено на 23.04.2015 г., като в него е отбелязано, че е посетил адреса на следните дати: 24.04.2015г., 07.05.2015 г., 17.05.2015 г. и 25.05.2015 г., като на последната дата е залепил уведомление. На съобщението е отбелязано, че при позвъняване не отваря никой. Съдът е разпоредил на 15.06.2015 г. да бъде извършена справка относно постоянния и настоящия адрес на Ц. П. по реда на Наредба № 14 от 2009 г. От извършената справка е видно, че постоянният и настоящият адрес на П. съвпадат с този, посочен в исковата молба и до който са били адресирани съобщенията. С разпореждане от 25.06.2015 г. съдът е предоставил срок на ищеца за внасяне на депозит – разноски за възнаграждение за особен представител на Ц. П.. Третата призовка, адресирана до П., е с дата 31.05.2016 г., с отбелязване, че е посетил адреса на 03.06.2016 г., 14.06.2016 г., 21.06.2016 г. и 04.07.2016 г. и достъпът до апартамента е ограничен, при посещения и позвъняване не отваря никой. Според молителя в уведомлението не е посочено защо връчителят е залепил уведомлението на входната врата на блока, а не на тази на апартамента при положение, че е удостоверил обстоятелството, че е имал достъп до нея. Липсва информация дали връчителят е имал достъп до пощенската кутия, с оглед на което е следвало да пусне уведомление и в нея, съгласно императивното изискване на чл. 47, ал. 1, изр. 2 ГПК. При така изложените обстоятелства, процесуалният представител на молителя счита, че съобщението не би могло да се счита за връчено с изтичане на двуседмичен срок, считано от 25.05.2015 г. и съответно не може да се приложи фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предпоставяща назначаването на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била или не е била представлявана от лице по чл.29 ГПК. От второто изпратено до ответника Ц. П. съобщение - на 23.04.2015 г., е видно, че посоченият в съобщението адрес е посетен от връчителя на следните дати: 24.04.2015г., 07.05.2015 г., 17.05.2015 г. и 25.05.2015 г., като на последната дата е залепено уведомление. От отбелязванията не става ясно дали това е станало на вратата на входа или на тази на апартамента. Освен това не е пуснато уведомление и в пощенската кутия, т.е. не е изпълнено императивното изискване съобразно разпоредбата на чл.47, ал.1, изр. последно ГПК/ред. до изм. – ДВ, бр.86 от 2017 г./. Ето защо трябва да се приеме, че не са били налице предпоставките за прилагане фикцията за връчване при поставянето на уведомление по чл.47, ал.5 ГПК и съответно за назначаване особен представител на ответника по чл.47, ал.6 ГПК. По тази причина са налице сочените нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителя в производството и надлежното му представителство в същото. След като са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, то молбата трябва да бъде уважена като основателна. На молителя не следва да бъдат присъждани деловодни разноски, защото съобразно т. 4 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС те се присъждат с решението по съществото на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание 303, ал. 1, т. 6 ГПК по молбата на Ц. Д. П., [населено място], решение № 3959 от 05.06.2017 г. по гр. дело № 14602/2014 г. на Софийския градски съд. ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.