Р Е Ш Е Н И Е № 482 София, 17 януари 2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 421/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искания за възобновяване на нохд № 501/09г. по описа на РС-Мездра, както следва: -от осъдения К. П. Т., с искане за отмяна на потвърдената от ОС-Враца присъда на РС-Мездра и връщане на делото за ново разглеждане.В искането се твърди, че се допуснати нарушения на материалния закон, довели до неправилно постановяване на осъдителна присъда; -от адв.З., защитник на осъдения П. Х. Г., в което се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1 т.1 и 2 от НПК. Сочените в двете искания нарушения на материалния и процесуалния закон са основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че исканията на двамата осъдени са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Адвокат К., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения Г. пледира за уважаване на искането за възобновяване.Твърди, че двете съдебни инстанции са допуснали нарушения на закона.Намира, че са налице предпоставките на чл.419 и сл. от НПК за възобновяване на производството.Подзащитният й се счита за невиновен, тъй като не е извършил инкриминираното му престъпление. Служебният защитник на осъдения Т., адв. П. намира, че са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за уважаване на искането му за възобновяване. Позовава се на нарушение на материалния закон, както и на процесуални такива. Акцентира върху липсата на умисъл от страна на подзащитния й, тъй като същият не е знаел за естеството на предмета на престъплението.Възраженията за допуснати процесуални нарушение се свързват с неправилен анализ на доказателствената съвкупност. Осъденият Г. заявява, че няма нищо общо с извършеното престъпление и моли за възобновяване, за да бъдат разкрити истинските извършители. Осъденият Т., също прави искане за възобновяване , тъй като намира, че трето лице е виновно за извършеното престъпление. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с решение от въззивната инстанция и е влязла в сила, като не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. С присъда № 22 от 08.02.2010г., постановена по нохд №501/09г., Районен съд -Мездра, е признал подсъдимия П. Х. Г. за виновен в това, че при условията на повторност, като случаят не е маловажен, в съучастие като извършител[населено място]-подбудител, на 17.07.2007г. , от коритото на река „И.”, в местността „Церовица”, землището на[населено място], е отнел от владението на „Б. дирекция -Д. район”-Плевен , 88кв.м. неоформени каменни плочи, на стойност 528лв. , оставени без надзор, публична държавна собственост, с намерение противозаконно да ги присвои, като е използвал МПС, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.2, 4 и 7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.54 от НК го е осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип. С горепосочената присъда, РС-Мездра, е признал подсъдимия К. П. Т. за виновен в това, че при условията на повторност, като случаят не е маловажен, в съучастие като подбудител[населено място] Г.-извършител, на 17.07.2007г. , от коритото на река „И.”, в местността „Церовица”, землището на[населено място], е отнел от владението на „Б. дирекция -Д. район”-Плевен, 88кв.м. неоформени каменни плочи, на стойност 528лв., оставени без надзор, публична държавна собственост, с намерение противозаконно да ги присвои, като е използвал МПС, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.2, 4 и 7, вр. чл.20, ал.3, вр. чл.54 от НК го е осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл.68 от НК, съдът е привел в изпълнение присъда, постановена по нохд №207/07г. на РС-Монтана, с която на подс.Т. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. В тежест на подсъдимите са били възложени деловодните разноски. С въззивно решение от 14.04.2010г., постановено по внохд № 161/10г., Врачанският окръжен съд, е потвърдил изцяло, атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Въззивният съд изцяло е инкорпорирал фактологията, приета за установена от първия съд. Също така, двете инстанции са извършили необходимата задълбочена оценъчна дейност на доказателствената маса, като са извели фактическите си констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. В рамките на тази си деятелност, те не са допуснали нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното им убеждение, поради което въззивният акт, респективно първоинстанционната присъда не страдат от недостатъците, сочени в исканията за възобновяване. Въз основа на приетите за установени фактически положения, съдилищата са извели незаконосъобразни и неправилни правни изводи за това, че двамата подсъдими, в съучастие, като извършител и подбудител съответно, са осъществили състава на престъплението „кражба”, при наличието на квалифициращи признаци по чл.195 от НК.В тази връзка, възраженията в искането на защитата на осъдения Г. за несъставомерност на деянието са основателни. Предходните инстанции са проявили формален подход в актовете си по отношение на правните изводи, приемайки декларативно, че подсъдимите с действията си са осъществили признаците от обективна и субективна страна на инкриминираното им престъпление, без да извършат вярно тълкуване на елементите от престъпния състав на кражбата, при това в контекста на установената фактология. Единствено са анализирали въпроса за собствеността на предмета на престъплението-речни камъни, както и са аргументирали тезата си, че те са движими вещи. От съществено значение за изясняване предмета на спора по настоящото дело, е осмислянето на въпроса, свързан с предмета на престъплението. Тълкуването на разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК, визираща основния състав на престъплението „кражба” сочи, че предметът на това престъпление може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. Във връзка с това, на първо място се изисква вещта да е движима, а такива по смисъла на чл.110 от ЗС са всички, с изключение на земята и това, което по естествен начин или от действието на човек е прикрепено към нея или към постройка.Недвижимите вещи или част от тях могат да станат предмет на посегателство само ако бъдат трансформирани в движими, т.е. след като бъдат отделени от земята или постройката, към които са били трайно прикрепени. По естеството си, речните камъни са трайно закрепени към речното дъно и за тяхното преместване е необходима външна намеса. Този факт е установен от решаващите съдилища и не е спорен по делото. Преценката му в контекста на принципното разбиране за това коя вещ е движима, обуславя извод, че към момента, в който двамата осъдени са предприели действия по отделяне на камъните от речното дъно, последните са имали статут на недвижими вещи, като едва след тяхното изваждане настъпва горепосочената трансформация. За съставомерността на престъплението кражба се изисква вещта да е движима по своето естество към момента, в който извършителите предприемат действията по прекъсване на фактическата власт върху нея. На второ място, във връзка с предмета на престъплението „кражба”, се изисква движимата вещ да е чужда.В случая е безспорно, че процесните речни камъни са публична държавна собственост. За да бъде обаче годен предмет на престъплението по чл.194 от НК, чуждата движима вещ следва да има определена стойност, изчислима в пари.Това е последното изискване, касателно предмета на престъплението.Характерното за стойността е, че тя се определя към момента, в който деецът посегне към вещта. Оценката, която е дадена в експертното заключение и която е възприета като стойност на 88 кв.м. речни камъни е по пазарни цени/на подобни камъни/, каквито инертните материални , извадени от речните корита имат едва след отделянето им. Преди този момент, речните камъни нямат реална стойност, тъй като по естеството си са природна даденост и не би могло да се установи техният вид, количество, качество, както и други характеризиращи ги белези, имащи значение при определяне на паричния им еквивалент. Досежно въпроса, свързан с фактическата власт, упражнявана върху вещта, касационната инстанция намира за необходимо да отбележи следното: Съществена особеност на кражбата от обективна страна е тази, свързана с владението на вещта. До извършване на изпълнителното деянието, последната следва да се намира във фактическа власт на всеки друг, освен на дееца. Няма спор в доктрината и практиката, че НК защитава не само владението по смисъла на ЗС, но и всяко друго фактическо държане, без оглед на основанието за неговото установяване.Но кражбата е възможна само доколкото движимата вещ се намира във фактическа власт на конкретен правен субект. Когато поради някакви причини тази власт не се упражнява от никого, вещта не може да бъде отнета и установяването на фактическа власт от страна на дееца няма да бъде кражба, а друг вид престъпление, или деянието няма да е престъпно.Примери в това отношение могат да бъдат дадени, когато се касае за намиране на съкровище, или за установяване на фактическа власт върху диви животни или риби от водните басейни, или при придобиване на дървесина. В случая камъните, които са част от речното легло/Закон за водите- допълнителни разпоредби –параграф първи, точка 81-“речно легло” е елемент от релефа, по който временно или постоянно са формира повърхностно водно течение и включва речно корито и крайбрежните заливаеми ивици/ на река И., са публична държавна собственост, така както беше отбелязано и по –горе, но по своето естество те не се намират във владение на конкретно физическо или юридическо лице. Достъпът до тяхното ползване, като природен ресурс е за всички граждани, разбира се при спазване правилата, визирани в специалните закони, а именно Закон за водите и Закон за опазване на околната среда, респективно съответните подзаконови актове. В случая добиването на инертни материали от водните басейни е разрешено в рамките на съответния лицензионен режим. Не може да се приеме за правилно, застъпеното още с обвинението и възприето от съдилищата разбиране, че субектът, от чиято фактическа власт се твърди, че са отнети процесните каменни плочи е „Б. дирекция -Д. район”-Плевен.На последната, по силата на ЗВ е възложено единствено управлението на водите,като държавната политика по този въпрос се осъществява от Министъра на околната среда и водите. Басейновите дирекции имат точно разписани задължения, но те се свързани само с управлението на водите и водните обекти, като поради естеството си на природен ресурс, водните басейни не богат да бъдат във владение на конкретен субект, освен ако за ползването на определен участък и във връзка с определена от закона дейност е издадено съответно разрешително. В. гореизложено дава основание да се приеме, че незаконосъобразно решаващите съдилища са приели, че инкриминираните речни камъни могат да бъдат предмет на престъплението кражба , а оттук, че деянието на двамата подсъдими е съставомерно. Прецизността изисква да се отбележи, че при горепосочените обективни констатации, не би могъл да се обоснове с необходимата категоричност и извод за наличието на субективната страна на престъплението по чл.194 от НК, която изисква форма на вина пряк умисъл. Така, както беше посочено по-горе, не винаги установяването на фактическа власт върху една вещ е основание деянието да бъде квалифицирано като кражба, поради което се налага да се направи и сравнителен анализ с подобен вид престъпления, както и с деяния, за които се носи административна отговорност. В Глава шеста, раздел втори на НК, законодателят е криминализирал престъпления в отделните стопански отрасли. Защитените обществени отношения са свързани със стопанската дейност и по-точно с отрицателното въздействие върху производството, размяната и потреблението на блага от обществото.По принцип, стопанската дейност в отделните сфери на икономиката е регламентирана законодателно със съответните специални закони, които уреждат правомерното развитие на дадени обществени отношения. В случая извън конституцията на Р. България, която урежда въпроса за собствеността на водите, доразвит от ЗС, относимото законодателство са Закона за опазване на околната среда и най-вече Закона за водите, респективно съответните подзаконови актове. Характерното за специалните закони е, че за неспазването им в тях са предвидени съответни административни санкции. В това отношение не прави изключение и Законът за водите. Последният предвижда административно наказание глоба, съответно имуществена санкция за конкретно посочени нарушения, освен ако те не подлежат на по-тежко наказание, което безспорно се свързва и с хипотезите, когато деянието осъществя признаците на престъпен състав от НК.Именно в горепосочения раздел на НК-“Престъпления в отделните стопански отрасли”, законодателят по съществото си е криминализирал нарушения на правно регламентирана дейност, произтичаща от съответните специални закони, като е приел, че те са с по-висока степен на обществена опасност от случаите, когато е предвидена административна отговорност.Тази завишена степен на обществена опасност се извежда от ситуираните в нормите на горния раздел допълнителни елементи от обективната или субективната страна на престъпленията, извън тези, характеризиращи административните нарушения. Пример в това отношение може да бъде даден с нормата на чл.238 от НК, която визира престъпен характер на улова на риба, при наличието на определени обективни признаци, като особеното е, че се изисква случаят да не е маловажен.Това е характерен пример за възприетия от законодателя подход на градация в санкционен аспект при нарушаване на правно регламентирана дейност, каквато е риболова. Извън това, прави впечатление, че не всички, а само отделни нарушения в стопанските отрасли са въздигнати в престъпления, а в по-голяма степен са възприети лостовете на административния подход, като механизъм за защита на установения в държавата правов ред. В. посочено дотук обуславя извод, че волята на законодателя е да се носи административна отговорност, а не наказателна, при неправомерно придобиване на инертни материали, каквито са речните камъни. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че сред престъпленията в стопанските отрасли няма предвиден състав, касателно придобиването на речни камъни, а наред с това ЗВ/ разпоредбата на чл.200, ал.1, т.3 и т.23/, предвижда административни санкции при разрушаване на речните легла и при придобиване на инертни материали от леглата на реката, с механизация и без съответното разрешително за ползване на воден обект. Формалният подход възприет от решаващите съдилища, при извеждане на правните им изводи, без задълбочено изследване на разграничителните критерии досежно наказателната и административната отговорност води до правен абсурд, при който при отнемането на един, два или няколко камъка, без да се използва механизация, ще е налице кражба, а при изваждането на по-голямо количество, чрез използване на техника ще се носи административна отговорност.Във връзка с последната хипотеза резонно се поражда и въпроса, кога ще е налице извършено престъпление и кога административно нарушение, и какъв ще е разграничителният критерии между тях. Липсата на състав в горепосочения раздел от НК, по който двамата подсъдими да бъдат подведени към наказателна отговорност , не означава, че следва да носят такава за престъплението кражба.Така, както беше посочено по-горе не всяко прекъсване на установена фактическа власт върху определена вещ води до реализиране на престъпление против собствеността. Съставите, касаещи последната, съпоставени с тези против стопанството, не се намират в съотношение на общи и специални, което би довело до съответното поглъщане, нито в условията съвкупност.Техният общ и родов обект, касае защита на различни обществени отношения, с различни изпълнителни деяния, произтичащи от характеристиките на конкретния предмет на посегателство. В. гореизложено води до несъмнен извод, че деянието на двамата подсъдими по изваждане на инкриминираните им речни камъни е несъставомерно по повдигнатото им обвинение за престъплението кражба, а също така не покрива и признаците на друго по вид. По отношение на същите са налице единствено основания за ангажиране на административната им отговорност по ЗВ. Ето защо, са налице основания за възобновяване на производството, а предвид правомощието на касационната инстанция , първоинстанционната присъда и потвърдителното въззивно решение следва да бъдат отменени, като двамата подсъдими бъдат изцяло оправдани. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.2 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването присъда № 22 от 08.02.2010г., постановена от РС-Мездра по нохд № 501/09г. и въззивно решение от 14.04.2010г. по внохд № 161/10г. на ОС-Враца и ОПРАВДАВА изцяло подсъдимите П. Х. Г. по обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, 4 и 7 вр. чл.20, ал.2 от НК и К. П. Т. по обвинение за престъпление по чл. 195, ал.1, т.2, 4 и 7 вр. чл.20, ал.3 от НК Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: