Р Е Ш Е Н И Е № 454 град София, 06.12.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България , второ наказателно отделение , в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 2318 / 2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по касационна жалба на адвокат Х. И. П. в качеството му на пълномощник на подсъдимия Н. Т. Т. срещу решение № 125 от 15.07.2010 г. по внохд № 145 по описа за 2011 г. на Бургаския апелативен съд. В жалбата се сочи, че въззивното решение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348 , ал.1, т.1 . и т. 2 от НПК. Изтъква се , че правото на защита на подсъдимия е нарушено, тъй като не е получил препис от обвинителния акт и не е призоваван редовно за разглеждане на делото. Правната квалификация на деянието се атакува с аргумент за малозначителност на деянието поради липсата на настъпили общественоопасни последици. В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и за ново разглеждане на делото от друг въззивен съдебен състав. В съдебното заседание пред касационната инстанция касаторът поддържа жалбата. Прокурорът пледира за нейното отхвърляне като неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 , ал.1 от НПК , установи следното: Окръжният съд в гр. Ямбол с присъда № 63 от 12.05.2011 г. по нохд № 199/2011 г. признал подсъдимите Н. Т. Т. и И. В. М. за виновни в това , че на 04.12.2010 г., действайки като съучастници – първият като извършител , а втората като подбудител , предложили облага – сумата 20 лева на длъжностното лице Г. Б. – мл. автоконтрольор в РПУ – гр. Елхово, за да не извърши действия по служба – да не състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП и Кодекса за застраховането , поради което и на основание чл. 304, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 54 от НК, поради което наложил на всеки от подсъдимите наказание шест месеца лишаване от свобода , отлагайки изтърпяването му по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. Апелативният съд в гр. Бургас, наказателно отделение, с решение № 125/15.07.2010 г. по внохд № 145/2011 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: На първо място няма данни , които да подкрепят оплакването за съществени процесуални нарушения, свързани с връчването на обвинителния акт и призоваването на подсъдимия. Производството срещу жалбоподателя протекло по реда на чл.269 , ал.3, т.4, б.”а” от НПК.Съдът установил , че двамата подсъдими се намират извън пределите на Република България и местоживеенето им е неизвестно , след което решил , че делото може да се разгледа в тяхно отсъствие без да се попречи на разкриване на обективната истина.Защитата не оспорва процесуалната допустимост на тази задочна процедура и не навежда доводи срещу нейната допустимост. Отсъствието на подсъдимите прави обективно невъзможно връчването на обвинителен акт и призовка за съдебно заседание , което би представлявало съществено процесуално нарушение , но само извън хипотезите на чл. 269 , ал.3 от НПК.Очевидно в настоящия случай посочените отклонения са част от легална процедура , поради което не могат да се ценят като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК. На второ място жалбата е неоснователна поради неубедителност на доводите за явна малозначителност на деянието. Това възражение е било обект на обсъждане от двете предходни инстанции, които са го отхвърлил с мотиви , кореспондиращи с чл. 9., ал. 2 от НК. Както е добре известно съдебната практика и доктрината се обединяват в разбирането , че малозначителността на деянието е обусловена от констатацията , че то не е общественоопасно поради невъзможност да упражни значимо за наказателното право отрицателно въздействие върху обществените отношения Малозначителността може да се изрази в пълна липса на обществена опасност или в явно незначителното й проявление. По отношение на извършеното от жалбоподателя деяние са неприложими и двете хипотези. Настоящият състав не споделя оценката на касатора за малозначително и формално въздействие на деянието върху дейността на държавните органи поради липсата на трайни вредни последици. Престъплението по чл.304 от НК е насочено срещу обществените отношения, които гарантират нормалното функциониране на държавния и обществен апарат. Престъпният резултат може да се изрази както в материални, така и в нематериални / включително несъставомерни/ вредни последици или в създаването на възможност за настъпването им . В конкретния случай действията на подсъдимия са уязвили създадения нормативен ред за контрол на движението по пътищата , включвайки се в практиките за корупционен натиск върху длъжностните лица , натоварени с осъществяването му. Размерът на подкупа не води до противния извод , тъй като масовостта на допусканите нарушения по ЗДвП разширява риска за намаляване на превантивния и поправителен потенциал на разпоредбите му на фона на тежките последици от пътно-транспортните произшествия чрез избягване на административно санкциониране срещу неголеми суми. Извършеното деяние е общественоопасно и не може да се квалифицира като малозначително. Водим от горното и на основание чл. 354,ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125 от 15.07.2010 г. по внохд № 145 по описа за 2011 г. на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.