1 Р Е Ш Е Н И Е № 92 гр. София, 05 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя Красимир Харалампиев дело № 148/ 2013 година Производството е образувано по касационни жалби от подсъдимия И. Л. Ц. и от повереника на гражданския ищец –Министерство на отбраната на Република България против въззивно решение № П 59 от 17.12.2012год. по внохд № 60/2012год. на Военно-апелативния съд на Република България. В жалбата от името на подсъдимия се релевират основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т.т.1-3 от НПК като се иска отмяна на решението в потвърдителната му част и оправдаване на подсъдимия. Излагат се доводи за допуснати от съда нарушения в дейността му по оценка на доказателствената съвкупност, което го е довело до неправилни изводи от фактическо и правно естество. Твърди се, че съдът е направил неправилен прочит на събраните по делото доказателства, при което крайните изводи за доказаност на обвинението са незаконосъобразни. Алернативното оплакване в жалбата-за явна несправедливост на наказанието не е подкрепено с доводи. В жалбата на Министерство на отбраната, представлявано от юрисконсулт Б. Г., също се прави оплакване за допуснато нарушение на закона от въззивната инстанция, която е отменила първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част и е прекратила производството в същата тази част. Сочи се, че въззивният съд е изложил незаконосъобразни съображения за процесуална недопустимост на предявения и уважен от първоинстанционния съд граждански иск, като в тази насока повереникът е изложил подробни доводи. С жалбата се иска отмяна на решението в обжалваната му част и потвърждаване на първоинстанционната присъда в същата тази част. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия и повереникът на гражданския ищец поддържат жалбите си по изложените в тях основания и доводи. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че двете жалби на касаторите са неоснователни. Законът е приложен правилно и съществени нарушения на процесуалните правила не са допуснати. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № П 207 от 03.10.2012год. по нохд № П 207/2012год. на Софийския военен съд подсъдимият ст. серж. от резерва И. Л. Ц. от военно формирование № 22620-София е признат за виновен в това, че за периода от 01.06.2006 год. до 28.02.2011год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, чрез използване пред жилищна комисия на военно формирование 22620-гр. София на документи с невярно съдържание и на неистински документи е получил без правно основание чуждо движимо имущество-общо сумата от 5890.00/пет хиляди осемстотин и деветдесет /лв.,собственост на Министерство на отбраната на Република България, с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години. С решение № П 59 от 17.12.2012год. по внохд № 60/2012год. Военно-апелативният съд на Република България е изменил присъда № П207/2012год. постановена по н.о.х.д.№ П207/2012год. на Софийския военен съд, като я отменил в частта с която подсъдимият И. Л. Ц. е осъден да заплати на Министерство на отбраната сумата от 5890/пет хиляди осемстотин и деветдесет/лв., ведно със законната лихва и присъдената държавна такса върху размера на уважения иск и е прекратил производството по предявения граждански иск. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а жалбата на гражданския ищец за основателна. По жалбата на подсъдимия Оплакването на подсъдимия и защитника му за неправилност на въззивното решение се мотивира със съображения, които се свеждат до това, че подсъдимият Ц. е осъден при липсата на съставомерни обективни и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 212 от НК. Според защитата подсъдимият като военнослужещ е имал правно основание да получава инкриминираните компенсаторни парични средства, защото е отговарял на условията за това, посочени във вътрешните нормативни актове на Министерството на отбраната, установяващи правила за изплащане на компенсаторни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне. Всички тези възражения са били правени и пред въззивния съд, който в съответствие с правомощията и задълженията си, ги е разгледал и е дал конкретен, обоснован отговор защо не ги възприема, поради което нарушения по чл. 313, чл. 314 и чл. 339, ал. 2 от НПК не са допуснати. Първоинстанционният съд е установил, че съобразно действащата през периода от м. януари 2006 год. до м. февруари 2011год. вътрешна нормативна уредба на Министерство на отбраната/подробно посочена на стр. 2-3 от мотивите на присъдата/, през м. април 2006 год. подсъдимият е подал необходимите документи пред жилищната комисия във военно формирование 22620-София, в които посочил, че живее под наем в жилище, намиращо се в [населено място],[жк]В, [жилищен адрес] в подкрепа на което представил нотариално заверен препис от договор за наем на недвижим имот от 23.02.2006 год. между себе си като наемател и Г. К.-като наемодател и с уговорен между двамата наем от сто и двадесет лева месечно. Въз основа на представения договор за наем подсъдимият бил картотекиран в протокол рег. № 3-536/26.04.2006 год. като нуждаещ се от жилище от Военно-жилищния фонд на Министерството. През следващите периоди-до м. февруари 2011год. пред последващо формираните със заповеди на Началника на в.ф. 22620-София жилищни комисии подсъдимият представял молби-декларации по образец с приложени документи, удостоверяващи жилищна нужда и копие на първоначално представения договор за наем на недвижим имот, въпреки че реално той живял във въпросното жилище самостоятелно до 01.06.2006год., докогато и плащал наем на наемодателя. За времето след 01.06.2006 год. до 28.02.2011год. Ц. живял сам без семейството си в [населено място] на неустановени адреси и при неустановени договорни условия, а пътувайки до [населено място] през седмицата и по време на почивните дни и в дни на компенсации за дадени дежурства-живеел в семейния си апартамент в [населено място]. Всеки месец, по ведомост и утвърден образец, на базата на месечните заповеди на командира на в.ф. 22620-София, подсъдимият получавал компенсаторни суми за двучленно семейство, изплащани на основание констатациите на жилищните комисии за жилищната му нужда и заявеното от него ползване на жилище под наем при условията на свободно договаряне. Съобразно назначената по делото оценителна експертиза размерът на получените от Ц. компенсаторни суми за живеене в условията на свободно договаряне за инкриминирания с обвинителния акт период възлиза общо на 5890.00лв. От тях 5590.00лв. подсъдимият получил лично/според заключенията на назначените графологически експертизи/, а останалите суми били получени от колегите му св. М., В. и Ц., които впоследствие му предали. Съдът е възприел също така заключенията на графологическата експертиза изследвала представеното от подсъдимия копие от договор за наем от 23.02.2006год., според който подписът под него за наемодател-Г. О. К. не е положен от последния и поради това е направил извода, че този документ е неистински, а останалите изследвани от експертизата документи-молби-декларации дали основание за получаване от Ц. на неследващи му се по закон месечни компенсаторни пари за целия инкриминиран период/подробно посочени на стр. 6-8 от мотивите на присъдата/, са документи с невярно съдържание, тъй като заявеното с тях обстоятелство, че Ц. е живеел в жилището на К. при месечен наем от сто и двадесет лева за периода, който обхващат, не отговаря на обективната действителност, като последното е потвърдено и от свидетеля К. при проведения му разпит пред съда. Представените от подсъдимия молби-декларации /по обр. чл. 15 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и тези по Наредбата за изплащане на компенсационни суми на кадрови военнослужещи, които ползват жилища при условията на свободно договаряне/, са удостоверявали обстоятелства, които са неверни. Въпросните документи представляват елементи на сложния фактически състав на престъплението по чл. 212 от НК, като липсата на който и да е от изискуемите се документи е препятствал получаването на компенсационни суми по реда, определен от цитираните наредби, защото използването им като средство при осъществяване на престъплението, е да се създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на лицата, които имат фактическа власт върху предмета на престъпление. В случая, подсъдимият е разчитал първо на представения неистински документ-за сключен договор за свободен наем и на попълнените молби-декларации с невярно съдържание, с които е успял да заблуди съответните служители, които да извършат картотекиране със съответна степен на жилищна нужда, а в последствие и издаване от командира на в.ф. 22620 заповеди за изплащане на компенсационни суми. Всички тези данни потвърждават оспорения от защитата извод на въззивната инстанция, че подсъдимият Ц. е съзнавал, че не живее при условията на свободно договаряне, обстоятелство, което го лишава от възможността да получи компенсационни суми и че няма правно основание за тяхното получаване. Ето защо, отговорността на Ц. правилно е ангажирана по чл. 212, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като съставът на престъплението е осъществен от обективна и субективна страна. Правните изводи на въззивния съд изцяло се споделят от настоящия състав и поради това оплакването, че е допуснато закононарушение е неоснователен. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо. За наличието на това касационно основание в жалбата не са изложени никакви конкретни съображения. Настоящият състав намира, че наложеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал. 5, т.1 НПК и при определянето на вида, размера и начина му на изпълнение не е нарушен закона. Съдът е отчел и правилно преценил всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, като относителната тежест на смекчаващите обстоятелства не е подценена. Наказанието е съответно на извършеното престъпление и в най- голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл.36 НК, поради което и не е възможно по-голямо смекчаване на същото. По жалбата на гражданския ищец Съдебното производство по нохд № П273/2011год. по описа на Софийски военен съд е образувано срещу подсъдимия И. Л. Ц. по внесен срещу него обвинителен акт за престъпление по чл. 212, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Министерство на отбраната като пострадало от престъплението ведомство е било уведомено за правото му да се конституира в процеса като граждански ищец. С вх. № 230/14.02.2012год. по описа на деловодството на Софийския военен съд е регистрирана молба подписана от Министъра на отбраната, с която на основание чл. 84 от НПК е направено искане за конституирането на Министерството на отбраната като граждански ищец и е предявен срещу подсъдимия граждански иск в размер на сумата от 5890.00лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието на Ц. имуществени вреди, като са претендирани и законни лихви, считано от деня на увреждането. Молбата е съпроводена с редовно упълномощаване на Б. С. Г.-юрист от „Правно-нормативна дейност“ от Министъра на отбраната да представлява Министерството. Върху молбата определеният съдия-докладчик поставил резолюция, че по допускането й ще се произнесе в съдебно заседание, като действия по призоваването на пострадалия за насроченото за 27.02.2012год. съдебно заседание не са били предприети. На 27.02.2012год., въпреки липсата на тези действия, необяснимо защо, съдът е приел, че Министерството на отбраната е редовно призовано, но не изпраща представител и без да се произнесе по искането на пострадалия за конституирането като страна в процеса и за приемане разглеждането на предявения иск за имуществени вреди в наказателния процес е дал ход на делото, разгледал го и на същата дата постановил спрямо подсъдимия осъдителна присъда/мотивите към нея са изписани на 17.04.2012год. На 09.05.2012год.в деловодството на Софийския военен съд е постъпила въззивна жалба от името на Министерството на отбраната срещу присъдата по нохд № П273/2011год., с доводи свързани с нарушаване от страна на съда на процедурата по призоваването на негов представител и липсата на произнасяне по молбата за конституирането на пострадалия като граждански ищец, както и на липсата на произнасяне по приемане на предявения иск, което е довело да ограничаване възможността на Министерството да защити своите права и законни интереси. С разпореждане от същата дата съдията-докладчик по делото е върнал жалбата със съображението, че тя е подадена от лице, което няма право на жалба, тъй като не е конституирано като страна по делото. С решение П 39/26.06.2012год. по внохд № 38/2012год., образувано по жалба на подсъдимия, присъдата по нохд № П 273/2011год. на Софийския военен съд е отменена по основанието на чл. 334, т. 1, във вр. чл. 335, ал. 2 от НПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При това ново разглеждане по образуваното нохд № П 207/2012год. в Софийския военен съд чрез редовно упълномощеният си представител пострадалото юридическо лице-Министерството на отбраната отново е предявило исканията си за конституирането му като граждански ищец и за приемане за съвместно разглеждане в производството на предявения граждански иск, основан на деликтна отговорност. В съдебно заседание на 03.10.2012 год. съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от Министерството иск и го е конституирало като граждански ищец, а юрисконсулт Г. като негов повереник. С присъдата по нохд № П 207/2012год.И. Ц. е осъден да заплати на гражданския ищец М-во на отбраната сумата от 5890.00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, държавната такса върху уважения иск в размер на 235.60лв., както и направените по делото разноски. Така проследената хронология по движението на делото очертава основателността на касационната жалба от повереника на гражданския ищец срещу решението в отменителната му част. Не могат да се споделят съображенията на въззивната инстанция, че първоинстанционният съд недопустимо е приел за разглеждане иска и е конституирал Министерството като граждански ищец, с което е нарушил забраната на чл. 85, ал. 3 от НПК, тъй като се явявала втора първа инстанция, а нормата съдържа преклузивен срок за предявяване на иска-до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. За да бъде предоставена процесуалната възможност на пострадалия на искова претенция съгласно предписанията на разпоредбата на чл. 85, ал. 3 НПК/най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и то при първоначалното разглеждане на делото/, той следва да бъде надлежно уведомен и да му бъде дадена възможност да я упражни. Конкретиката в случая сочи, че пострадалото ведомство, макар и да е подало молба, с която е искало да бъде приет за разглеждане граждански иск срещу подсъдимия и за конституирането му като страна в процеса, изобщо не е било призовавано чрез представителите си за съдебно заседание на 27.02.2012год. по нохд № П273/2011год. на Софийския военен съд и липсва произнасяне по молбата, поради което при новото разглеждане на делото от първостепенния съд, при направеното своевременно искане, Министерството законосъобразно е било конституирано като граждански ищец и е разгледан предявения от него иск. Като не е съобразил изложеното, изменяйки обжалваната пред него присъда, Военно-апелативният съд е допуснал нарушение на закона, което настоящата съдебна инстанция може да отстрани, съобразно правомощията й по чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК, с оглед безспорно установеното неправомерното деяние на подсъдимия и неговата вина, довели като резултат до настъпването на вреда за Министерство на отбраната, и за наличието на пряка причинна връзка между тях. Настоящата инстанция разполага с правомощието да уважи предявения граждански иск, в хипотезата на допуснато нарушение на закона. В случая, тази хипотеза е налице - Военно-апелативният съд не е приложил чл. 45 ЗЗД, въпреки, че е имал фактическите и юридическите основания за това. Събраните и проверени от съдилищата доказателства /писмени и гласни, като и заключението на оценителната експертиза/, относими и за установяването на деликта, определят основанието на предявения иск за присъждане обезщетение за причинени на гражданския ищец имуществени вреди, както и размера на иска-5890.00лв. Като доказана искова претенция следва да бъде уважена изцяло, ведно със законните последици, считано от деня на увреждането, приключило на 28.02.2011год. Изложеното налага отстраняването на нарушението на закона по реда на чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК чрез отмяна на възивното решение в изменителната му част, с която е отменена присъдата на Софийския военен съд в гражданскоосъдителната част и осъждане на подсъдимия Ц. да заплати на Министерството сумата от 5890.00лв, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и държавната такса върху уважения иск в размер на 235.60лв. Така присъденото обезщетение за причинените имуществени вреди е съобразено с правилото на чл. 45 от ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По изложените съображения и на основание чл. 354 ал. 2, т. 5, вр. ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № П 59 от 17.12.2012год. по внохд № 60/2012год. на Военно-апелативния съд в гражданската част и вместо това ОСЪЖДА подсъдимия И. Л. Ц. с ЕГН [ЕГН] да заплати на гражданския ищец-Министерство на отбраната на Република България, сумата от 5890.00лв, представляваща обезщетение за причинените от деянието по чл. 212, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2011год. до окончателното изплащане на сумата. Осъжда подсъдимия със снета по делото самоличност да заплати на държавата сумата от 235.60лв., представляваща държавна такса върху размера на уважения граждански иск. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: