Ключови фрази


- 3 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196

гр. София 08.06.2022 година.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 09.03.2022 (девети март две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров


като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 576 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 2724/09.02.2022 година, подадена от С. Г. С., против определение № 138/21.01.2022 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 1188/2021 година.
С обжалваното определение съставът на Софийски апелативен съд е оставил без уважение подадената от С. молба с вх. № 21 911/03.12.2021 година по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на ВКС за подадената от нея против разпореждане № 2772/13.09.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 1188/2021 година частна жалба с вх. № 17 395/07.10.2021 година.
В подадената от С. Г. С. частна жалба се излагат доводи за това, че определението на Софийския апелативен съд е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Направено е искане същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което молбата й по чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде уважена.
С. Г. С. е била уведомен за обжалваното определение на 03.02.2022 година, а подадената от нея против същото частна жалба е с вх. № 2724/09.02.2022 година. Поради това частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Освобождаването на страна в съдебното производство от задължението за внасяне на държавни такси по чл. 83, ал. 2 от ГПК се извършва след преценка на представените от нея и служебно събрани от съда доказателства, установяващи посочените в разпоредбата обстоятелства, от които може да бъде направен извод, че страната не разполага с достатъчно средства за да заплати таксата. В случая с молба вх. № 21 911/03.12.2021 година С. Г. С. е поискала по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободена от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на ВКС за подадената от нея против разпореждане № 2772/13.09.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 1188/2021 година частна жалба с вх. № 17 395/07.10.2021 година. Към молбата обаче не са били приложени доказателства, установяващи обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, от които да бъде направен извод, че молителката не разполага със средства за внасянето й. Предвид на това с разпореждане № 3861/07.12.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 1188/2021 година на С. е даден едноседмичен срок от съобщението да представи по делото попълнена декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Разпореждането е било връчено на молителката на 13.12.2021 година, като в определения от съда срок декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК не е представена. Такава не е представена и впоследствие, включително и с частната жалба, въз основа на която е образувано настоящето производство. При липса на доказателства, установяващи обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът е в невъзможност да направи извод, че С. не разполага със средства за заплащане на таксата. Наистина, в производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът може служебно да събира доказателства, но тази му възможност е ограничена само до публичните регистри данните от които не дават пълна представа за имущественото състояние на страната. Такава може да се получи само след като бъдат представени доказателства и за обстоятелствата, които не са публични и са известни само на страната или пък могат да бъдат събрани само с нейно съгласие. Затова страната не може да бъде освободена от задължението за внасяне на държавна такса само въз основа на служебно извършени от съда справки в публичните регистри. Предвид на това при липсата на доказателства, установяващи обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, от които да следва извода, че С. не разполага с достатъчно средства за внасяне на държавната такса в размер на 15.00 лева искането за освобождаване от такава не може да бъде уважено.
Предвид горното обжалваното определение на Софийския апелативен съд е правилно и трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 138/21.01.2022 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 1188/2021 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.