Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр. София, 29 март 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ВЕРОНИКА ИМОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурор от ВКП – МАРИЯ МИХАЙЛОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №136/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ от прокурор при Апелативна прокуратура гр.София и по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от защитата на подсъдимия Г. С. Ш. , адвокат И. П. И. срещу въззивно решение № 385/ от 22.11.2011 год. по внохд№ 891/11 год. на Софийския апелативен съд . В ПРОТЕСТА се сочи касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК – явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, поради неправилно приложение на чл.66, ал.1 НК. Доводите са следните : независимо че подсъдимият не е осъждан и има добра характеристика, тези данни не променят изводите за високата степен на обществена опасност на деянието, поради естеството на предмета на престъплението- високорискови наркотични вещества и насочеността му към увреждане на неограничен брой лица; трайната тенденция към нарастване на този вид престъпления , застрашаващи живота и здравето на лицата; засилване въздействието на генералната превенция на наказанието чрез ефективно наказание.Иска се отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане, съгласно чл. 348, ал. 5, т. 1 и чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК. В ЖАЛБАТА се твърдят допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1,т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се, че са допуснати множество съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза , с които е нарушено правото на защита на подсъдимия, както следва: в обвинителния акт се твърди, че Ш. е извършил деянието „на 28.0.09. г. в около 15,30 часа”, докато от доказателствата е видно, че той , както и свид.С. Г. са задържани преди този час на същата дата ; съдилищата по фактите незаконосъобразно са дали вяра само на свидетелите на обвинението , но не и на свидетелите, които оневиняват подсъдимия; неправилно са кредитирани показанията на свидетелите П., И., С., които не кореспондират с показанията на свид.С.Г. ; игнорирани са показанията на свидетелите В. Г. и Ф. М., които изключват авторството на деянието от подсъдимия ; опорочено е проведеното разпознаване на лице като е нарушен чл. 171, ал. 2 НПК; поемните лица С. и Й. не са присъствали при намирането на наркотичното вещество. За нарушение на материалния закон се изтъква наличието на неправилни изводи за осъществено държане на високорискови наркотични вещества.Установено е, че в жилището и в помещението, където са намерени наркотичните вещества, живеят и са посещавани и от различни други лица. Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия по обвинението. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Намира жалбата за неоснователна и пледира решението да бъде оставено в сила. Подсъдимият и неговата защита поддържат жалбата и молят протеста да бъде оставен без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ НАМЕРИ ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО: С присъда № 169 от 02.06.2011г. по НОХД № 4116/2010 г., Софийският градски съд е признал подсъдимия Г. С. Ш. за виновен, че при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, е разпространил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, както следва: на 28.08.2009г. в гр.София, ул."Райко Алексиев" №34 е продал на С. Д. Г. - коноп /марихуана/ с нето тегло 0.75 грама с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5.2 % на стойност 4.50 лева, на 28.08.2009 г. е държал в жилището си в гр.София, ул."Райко Алексиев" № 34, бл.214, вх.Б, ет.1, ап.18, - коноп /марихуана/, разпределени в осем обекта, с общо нето тегло 4.72 грама, с различно процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол на обща стойност 32.64 лева, поради което е признат за виновен за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5, алт. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и вр. чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл. 59, ал.1 и чл.61, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален "общ" режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.354а, ал.6 НК, високорисковите наркотични вещества са отнети в полза на държавата и е постановено тяхното унищожаване. Присъдени са разноските по делото. По жалба срещу присъдата, подадена от защитата на подсъдимия, е образувано внохд№ 891/11 год. на САС, по което с решение №385/22.11.2011 год. присъдата е изменена само в частта, относно наложеното на подсъдимия Г. С. Ш. наказание от две години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на това наказание за срок от ПЕТ години, считано от влизане в сила присъдата, а в останалата част присъдата е потвърдена. ПО ПРОТЕСТА НА СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА: Оплакването в протеста за наличие на явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, поради приложението на чл.66, ал.1 НК, е неоснователно. Наказанието е законосъобразно определено.Софийският апелативен съд е изложил подробно всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието съгласно чл.54 НК. И двете съдебни инстанции по фактите са единни в изводите си, че е налице значителен превес на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, поради което наказанието му е определено към долната граница на кумулативно предвидените в санкционната част на състава наказания. ВКС счита, че наказанието е законосъобразно и по отношение приложението на института на условното осъждане на подсъдимия. При превеса на смекчаващите вината обстоятелства, формиран от добрите характеристични данни на подсъдимия Ш., липсата на предходни осъждания и ниския размер на предмета на престъплението, САС правилно е извел , че подсъдимият не е личност със завишена степен на обществена опасност, поради което спрямо него целите на наказанието могат да бъдат постигнати и преди всичко, за поправянето и превъзпитанието му, без да бъде изолиран от обществото при изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Неоснователно се претендира в протеста, че въззивната инстанция не е оценила отегчаващите вината на Ш. обстоятелства, отлагайки изпълнението на наказанието. Видно е от мотивите на въззивното решение за отдаденото полагащо се внимание от съда и на данните за високата степен на обществена опасност на деянието на подсъдимия, както и за завишеният ръст на този вид престъпност – представляващ заплаха за живота и здравето ,предимно на младите хора в България. Превантивната роля на наказанието, за която се сочи в протеста на САП, е съобразена от съда. Определен е възможният най-дълъг срок на отлагане изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание от две години лишаване от свобода , а именно – за пет годишен изпитателен срок. При тези данни, ВКС намира институтът по чл.66, ал.1 НК за правилно приложен спрямо подсъдимия и оплакването в протеста следва да се остави без уважение. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Не са допуснати твърдяните в жалбата касационни основания. Софийският апелативен съд е възприел фактическа обстановка, която не се различава от установената от първата инстанция. След като е извършил пълна и обективна проверка на доказателствата, събрани от първата инстанция, въззивният съд е намерил за безспорно установени фактите на престъплението - разпространението и държането с тази цел на инкриминираните наркотици от подсъдимия Ш. . От жалбата е видно, че всъщност се оспорват доказателствените източници, установяващи фактическите обстоятелства на обвинението. Неоснователно се сочи , че е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като в обвинителния акт е посочен различен час на извършване на деянието от този , приет от съдилищата в мотивите на съдебните актове. Това твърдение не отговаря на данните по делото. В обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт, изготвен съгласно чл.246 НПК, времето на деянието е конкретизирано като дата и място. От фактическа страна в обстоятелствената част на акта се твърди, че е налице усложнено престъпление, извършено с две отделни деяния в рамките на инкриминирните дата и място (28.09.2009 г.пред дома и в дома на подсъдимия, на ул.”Райко Алексиев” №34 в гр.София. Според обвинението , посоченият час в „около 15,30”( както сочи касаторът) е времето, в което се твърди че е извършено едното от двете инкриминирани деяния, но не и усложненото престъпление по чл.26, ал.1 НК като цяло, което е очертано в рамките на датата 28.09.09г. Твърдението на защитата, че подсъдимият не е извършил инкриминираната дейност, защото преди това е бил задържан от органите на МВР, както и свид. С. Г., е в противоречие с всички данни по делото. Вярно е, че в заповедта за задържане, изготвена по реда на чл. 63 от ЗМВР от 28.09.2009 г., е посочено , че Ш. е задържан от органите на МВР в „15.00 часа”, а в заповедта за задържане на свид.С. Г. е отразено задържане в „14.00” часа на същата дата. При оценката на събитията на процесната дата защитата е подходила формално към техническото отразяване на часа на задържане на подсъдимия и свидетеля, без да се съобрази, че отразеният час е резултат от техническа при изписването на точния час на задържането на посочените лица, като мярка по ЗМВР, а не фактическа грешка на представителя на полицията. Документът отразява един извънпроцесуален факт, който не е свързан с деянието и авторството на подсъдимия, включително и с посочените часове на задържане на подсъдимия и на свидетеля, което във времето е последващ факт спрямо инкриминираното деяние, установено от цялостния анализ на събраните, и оценени по реда на НПК доказателствени средства. Съдилищата по фактите са подложили доказателствените източници на проверка и оценка, каквато изисква чл.107 НПК. Неоснователно се твърди, че съдът е дал преимуществено и тенденциозно вяра само на свидетелите , посочени от обвинението. Кредитираните показания на свидетелите П., И., С., А. кореспондират с показанията на свид.С. Г. . Свид.С. е установил, че в около 14.15 часа, пред дома на подсъдимия е спрял бял Микробус с per. № СА 3101 МК. Установил е също, че подсъдимият е излязъл от входа на жилището си и се приближил до дясната врата на микробуса, след което се отправил обратно към входа и влязъл обратно и отново се отправил към микробуса като подал на свид. С. Г. едно синьо полиетиленово топче, съдържащо зелена тревиста маса, а в замяна свидетелят дал на Ш. сумата от 30 лева. Свидетелят Р. А. е установил, че е видял как свид.С. Г., който е седял отдясно на шофьора на въпросния микробус е изхвърлил през прозореца на микробуса полиетиленово топче - розово на цвят, за което свид.Г. изяснил пред свид.А., „че е трева”, която току що е закупил от подсъдимия Ш.. Тези показания са приети за достоверни след оценката им с възпроизведеното и от свидетеля Г. С., който е наблюдавал същите събития. В протокола за претърсване и изземване е отразено присъствието на свидетелите С. и Й., в качеството им на поемни лица на това процесуално действие, които са го подписали без възражения. В това писмено доказателствено средство е отразено обстоятелството, че подсъдимият сам е посочил мястото, където са се намирали наркотичните вещества - на перваз на прозорец в помещение, използвано като трапезария, откъдето са били иззети като веществени доказателства : осем пакетчета, съдържащи суха зелена тревна маса, поставени в пластмасова кутия. Експертните заключения на СФХЕ-зи са установили, че съдържимото в тези осем пакетчета суха трева представлява високорисково наркотично вещество- марихуана, с различен процент на тетрахидроканабинол. Не кореспондира с данните по делото твърдението в жалбата, че поемните лица – свидетелите С. и Й. не са присъствали при намирането на наркотичното вещество. Обратното е вярно, и то е изяснено от показанията на тези двама свидетели, които са възпроизвели подробно възприятията си от присъствието на подсъдимия по време на огледа на трапезарията ,където са намерени посочените от него осем обекта суха зелена тревна маса , след като е бил поканен от разследващия орган да посочи мястото , където е съхранявал наркотика. Свидетелите са дали подробна информация за разположението на помещенията в жилището на подсъдимия и са описали мястото, където са били открити наркотичните вещества. В атакувания съдебен акт са изложени съображения защо съдът не е дал вяра на показанията на свидетелите В. Г. и Ф. М., приятели на подсъдимия, които твърдят, че през периода „от около 11 часа” на 28.08.2009 год., „до задържането на подсъдимия около 15 часа”, са били заедно с подсъдимия в пицария „Х.”, както и, че Ш. не бил напускал през целия този период от време заведението. Тези показания,освен че са в противоречие с всички останали гласни доказателствени средства, противоречат и на отразеното в протокола за претърсване и изземване (л.8 от досъд.произв.), където е регистрирано присъствието на подсъдимия за времето на провеждането на това следствено действие от 16.00 до 16,30 часа. Изложени са съображения и защо съдилищата не намират за съществени различията в показанията на свидетелите, относно точния час на спирането на микробуса пред дома на подсъдимия и на продажбата на наркотика на свид.Г. , непосредствено след това.Правилно е приетото , че различният акцент във вниманието на отделните свидетели, не създава недостоверност в пресъздаването на фактите Не е опорочено проведеното разпознаване на лице . Не е нарушен чл. 171, ал. 2 НПК, който поставя условие за сходство на представените за разпознаване лица, а не изисква идентичност на белезите им. Свидетелят С. Г. е отразил в протокола (спр. л.120 от досъд.произд.), че е разпознал подсъдимия Ш. по чертите на лицето, ръста и телосложението- белези , които са индивидуални. В съдебно заседание пред СГС, свидетелят С. Г. е посочил подсъдимия, като лицето от което си е купило трева. Не е нарушен материалният закон. Правилни са изводите на решаващите съдилища за осъществяване на инкриминираната дата от подсъдимия, през непродължителен период от време, на две различни форми на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5, алт. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК - разпространение и държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространението им. Установено е, че подсъдимият живее в жилището и обитава помещението, където са намерени наркотичните вещества. Фактът, че то се обитава и от други лица не следва да промени направеният извод, че държането е осъществено само от подсъдимия, тъй като той е укривал наркотика и е посочил мястото, където е бил укрит. Следователно от живущите в жилището само подсъдимият е имал знание и достъп до инкриминирания предмет. Правните изводи, че държането е извършено с цел разпространение на наркотичните вещества са аргументирани с обективните находки на разпределението им в осем отделни обекта,, на малки дози, които по вид, количество и начина на опаковане на наркотичните вещества обективират предназначението им за разпространение . Въз основа на тези изводи, съгласно чл.354, ал.1 ,т.1 НПК , върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в настоящият съдебен състав Р Е Ш И : Оставя в сила въззивно решение № 385/ от 22.11.2011 год. по внохд№ 891/11 год. на Софийския апелативен съд . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: