Р Е Ш Е Н И Е № 159 Гр.София, 02.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ЛАКОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 455/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №1510/25.09.12 г.,постановена по Н.Ч.Х.Д. 1515/12 г., РС-Бургас /БРС/ е признал подсъдимия Г. Й. Й. за виновен в извършване на престъпление по чл.132,ал.2 вр.ал.1,т.3 вр.чл.130,ал.1 НК и на основание чл.78 А НК го е освободил от наказателна отговорност,налагайки му административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лв. Подсъдимият е осъден да заплати на конституирания граждански ищец сумата от 333,20 лв. имуществени и 1 000 лв.неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от деня на непозволеното увреждане. Тази присъда е обжалвана от подсъдимия и с присъда № 28/01.02.13 г., постановена по В.Н.Ч.Х.Д.1183/12 г., ОС-Бургас е отменил съдебния акт на РС-Бургас /БОС/, признал е Й. за невиновен и е отхвърлил предявените от частния тъжител искове за имуществени и неимуществени вреди. Недоволен от въззивната присъда е останал частният тъжител, който в срок я обжалва, оплаквайки се от нарушения на материалния и процесуалния закон, възприета необективна фактическа обстановка и несправедливост. Иска отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Постъпило е становище от неговия повереник, в което се посочва обстоятелството, че той и доверителят му няма да се явят, но поддържат жалбата с изложените в нея аргументи. Прокурорът от ВКП намира,че присъдата следва да бъде оставена в сила. Подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани,не се явяват и не заявяват становище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Първото оплакване е свързано с несъгласие от прилагане института на неизбежната отбрана, отнасимо към тезите и на двете съдилища по същество. Видно от присъдата на първостепенния съд, подсъдимият е осъден за нанесена от него лека телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана, докато втората инстанция е приела неизбежна отбрана по смисъла на чл.12,ал.1 НК. Казано с други думи- и БРС и БОС са намерили наличие на нападение от страна на частния тъжител. С това именно той не е съгласен. В касационната му жалба се атакуват позициите и на двете съдебни инстанции. При това честно се признава и предишно недоволство от присъдата на БРС, но тя устройвала М., защото подсъдимият бил наказан, а нему били присъдени обезщетения. Това признание не променя процесуалните правила и възможности. След като частният тъжител не е атакувал присъдата на първостепенния съд чрез упражняване правото си на жалба пред БОС на основание чл.318,ал.4, изр. 1 НПК, изразявайки недоволство от квалификация по чл.132,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.130, ал.1 НК, неминуемо свързана с приетите специфики на фактологията по престъпната дейност, той не може да го прави сега пред касационната инстанция. Непретендирайки законосъобразно своето право, М. се е съгласил с приетото по фактите от БРС и е недопустимо да активира прескачащо обжалване пред ВКС в тази връзка. Разпоредбата на чл.349,ал.3 НПК дава възможност на частния тъжител като страна в процеса да подава касационна жалба, когато са нарушени неговите права и законни интереси с второстепенния съдебен акт, който е предмет на разглеждане от ВКС. Действително, предвид цялостната оправдателна присъда на въззивната инстанция и отхвърляне на предявените граждански искове, частният тъжител счита, че са нарушени неговите права и законни интереси. Дори обаче да бъде счетено, че е така, върховната съдебна инстанция по наказателни дела може да се произнася или да отмени съдебни актове и да върне делото за произнасяне по не по-тежко престъпление от чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.3 вр.чл.130,ал.1 НК, каквото не е това по чл.130,ал.1 НК, вменено по тъжбата. Така че в обсъжданата част жалбата въобще не подлежи на разглеждане. В контекста на казаното току-що трябва да се отбележи, че преобладаващите съображения по сезиращия настоящата инстанция документ са свързани с неправилно приетата от съдилищата фактическа обстановка, въпреки че словно са маркирани нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иначе казано, става дума за необоснованост. Същата не е касационно основание и няма да бъде разглеждана от този съд. На практика трудно извлечими от общото съдържание на жалбата са доводите, които могат да бъдат подведени под релевирани оплаквания по касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Първо, вярно е,че въззивният съд не е взел специално отношение по въпроса за разговора, проведен между майката на частния тъжител и подсъдимия по-рано от случилото се. Но това не се явява съществено, предвид конкретните факти, предмет на обвинението, и приетото от съдилищата по фактите по отношение на нападателното поведение на самия жалбоподател. Второ, в касационната жалба е направен анализ на свидетелските показания по начина, по който те трябва да бъдат третирани според М.. Не се сочи обаче аргумент за констатирани незаконосъобразия по оценката на доказателствената съвкупност, различен от това, че някои от свидетелите не казват истината. Описаното е придружено с размишления какви трябва да са били репликите между участниците в пререканията, накарали пострадалия да направи опит да нанесе удар на подсъдимия, какви кървави следи е имало по тротоара и т.н., все въпроси, свързани с фактите. Трето, на мястото на произшествието са пристигнали представители на полицията, разпитани като свидетели по делото. Наистина, те са установили казаното от дееца пред тях, но никога не се е налагало да преценяват в каква точно обстановка е станало това. В този смисъл подписан акт от подсъдимия за неговото поведение спрямо потърпевшия е без значение за правилното решаване на делото по същество. Оттук насетне единственият въпрос, който би стоял, е за приложението на правото. По отношение на него не се правят никакви изявления в жалбата, поради което касационната инстанция е изправена пред невъзможност да обсъжда аргументите на ОС-Бургас в тази насока. Само с сферата на пълнотата на изследване трябва да заяви,че е съгласна с тях. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №28/01.02.13 г.,постановена от ОС-Бургас по В.Н.О.Х.Д.1183/12 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/