О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 380 Гр. София, 12.08. 2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 1243/2022 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. С. и П. Д. П., чрез процесуален пълномощник, против определение № 3/10.01.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 282/2021 г. по описа на ОС – Търговище. С него е потвърдено разпореждане № 1989 от 10.09.2021 г. по гр.д.№ 1308/2020 г. на РС - Търговище, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за освобождаване от внасянето на държавна такса в размер на 343.06 лв. за разглеждане на въззивната им жалба против решение № 307/01.07.2021 г. по гр.д.№ 1308/2020 г. на РС – Търговище. В частната жалба се съдържат доводи, че обжалваното определение е неправилно - постановено в нарушение на закона и необосновано. По подробно изложени съображения се моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата по чл.83 ал.2 ГПК да бъде уважена. В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като формулират следните въпроси: „1/ При решаване на въпроса за освобождаване от държавна такса, как се определя, дали едно лице действително не разполага с парични средства, достатъчни за заплащането на държавна такса и разноски по делото; В случай, че е необходимо молителят с месеци да събира необходимата сума за плащане на държавната такса и съдебно разноски, следва ли да се приеме, че същият разполага с достатъчно средства; 2/ При определяне на възможностите на едно лице за плащане на държавна такса, трябва ли съдът да направи преценка за всеки конкретен случай, като съпостави доходите на лицето или съответно липсата на такива с установените в страната: 1/ линия на бедност; 2/ данните на НСИ за минималните средства, необходими месечно за член от семейство и/или данни на КНСБ за стойността на необходимата издръжка на живот – официални, общодостъпни и отчитани при определяне на работната заплата; Кои са минималните средства, над които ищецът може да бъде задължаван да внесе цялостна дължима държавна такса и кои точно данни за необходими минимални средства за живот трябва да се съобразят; При получавани доходи на границата на тези минимални необходими средства за нормален живот може ли да се направи преценка за наличие на достатъчно средства от ищеца за заплащане на държавна такса и съдебни разноски, като внасянето им означава живот със средства, много под посочените минимални, установени в страната, или обременяване със заеми; 3/ Нарушава ли се правото за свободен достъп до правосъдие, като се изисква внасяне на държавна такса и съдебни разноски от лице с доходи на границата на минималните, необходими за нормален живот; Не представлява ли подобно искане очевидно лишаване от право на достъп до правосъдие, като се поставя пред избор или за живот в бедност, или за достъп до съдебна защита; 5/ Как и с какво точно се съпоставя възможността за плащане на държавна такса и съдебни разноски и до какви финансови ограничения в живота на ищеца може да се допусне да доведе задължението му да плати държавна такса – до какви минимални средства може да се изисква да остане ищецът, над които да се счита, че има възможност да плати такава; 6/ Относно приложението на чл.83 ал.2 ГПК и извършването на преценка за наличие на основания за освобождаване от държавна такса и разноски.“ В подкрепа на искането за достъп до касация се цитира практика на ВКС – определения по ч.т.д.№ 173/2020 г., ч.т.д.№ 2139/2014 г., ч.т.д.№ 230/2011 г., ч.т.д.№ 564/2010 г., ч.т.д.№ 2492/2013 г. – всички на ІІ т.о. и определение по ч.гр.д.№ 335/2009 г. на ІІІ г.о. Твърди се допуснато противоречие с т.12 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с определение по ч.гр.д.№ 4901/2019 г. на ІV г.о. и др. Насрещната страна – ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД [населено място] с писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК изразява становище, че формулираните въпроси не отговарят на изискванията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Евентуално счита жалбата за неоснователна по същество. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите във връзка с предмета на спора, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима. Тя е подадена от легитимирани страни, в срока за обжалване по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивен съд. За да остави без уважение частната жалба, съставът на въззивния съд е счел за неоснователни възраженията на С. и П., поддържани и пред настоящата инстанция, че първоинстанционният съд не е направил съпоставка между размера на дължимата държавна такса и всички евентуални бъдещи такси и разноски до приключване на делото – от една страна, и материалното състояние на молителите – от друга. Въззивният съд е посочил, че първата инстанция е извършила надлежна преценка относно това, дали имущественото и здравословното състояние на жалбоподателите им позволява да изпълнят задълженията си към бюджета, в съответствие с критериите, изброени в чл.83 ал.2 т.1 – т.7 ГПК, като се е позовал на представените декларации, съответно обсъдени. Съпоставени са имуществото и доходите на членовете на двете семейства, както и здравословното им състояние, и е формиран обоснован извод, че жалбоподателите заедно са в състояние без особени затруднения да заплатят дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 343.08 лв. Съдът е констатирал, че първата инстанция действително не е направила прогноза за всички дължими такси и разноски до приключване на делото, но според решаващия въззивен състав текущото имуществено състояние на двамата жалбоподатели не би затруднило поемането на такива до приключване на производството пред всички инстанции. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не се доказват предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване. Формулираните от частните жалбоподатели въпроси, с които се аргументира достъпът до касация, са почти изцяло казуални и касаят правилността на обжалваното определение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, т.к. изискват съобразяване на конкретни обстоятелства, при това такива, каквито не са приети за установени от състава на въззивния съд. Следователно им липсва основна характеристика, съобразно указанията, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, за да може по тях да се произнесе ВКС: да са правни, т.е. да са свързани с тълкуването и приложението на абстрактна правна норма, а не със съотнасянето й спрямо конкретни факти, както и да са обусловили решаващата правна воля на съда за изхода на спора, а не правилността /обосноваността и законосъобразността/ на изводите му. По принципния правен въпрос относно приложението на чл.83 ал.2 ГПК не се установява противоречие с посочената съдебна практика. Извън изложеното, което е достатъчно да обуслови неоснователността на искането за допускане на касационен контрол, настоящият съдебен състав, след справка с ТРРЮЛНЦ, констатира и значителна недостоверност на декларираните данни относно имущественото състояние на жалбоподателите /които не са декларирали дори общото си търговско дружество, както и че упражняват дейност като ЕТ/, водеща до извод за злоупотреба с процесуални права. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3/10.01.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 282/2021 г. по описа на ОС – Търговище. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: