2 Р Е Ш Е Н И Е № 314 С. 13.07. 2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Р. П. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 899/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „В. С.”ЕOOД, [населено място], подадена от адвокат Г. В., срещу въззивно решение №300 от 02.03.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №321/2011 г., с което е потвърдено решение №2099 от 24.06.2010 г. по гр. дело №2759/2010 год. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от К. К. С. срещу „В. С.” ЕOOД искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца поради съкращаване на щата е незаконно, защото не е доказано, че решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган, нито че има реално съкращаване на щата. Представените доказателства в тази насока са извън срока по чл.313 ГПК. Няма и доказателства, че заповедта за уволнение е подписана от упълномощеното от работодателя лице. Освен това дори да се приеме, че е подписало заповедта, то същото лице е участвало в комисията по подбор, което опорочава последния, тъй като е недопустимо едновременно един и същ служител да участва в преценката за професионалните качества и да прекратява трудовото правоотношение. В методиката за атестиране не са предвидени задължителните критерии по чл.329 КТ. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението на ищеца поради съкращаване на щата е незаконно. По делото са представени доказателства, че решението на Оперативния съвет на дружеството за съкращаване на щата е утвърдено от управителя на дружеството, който е компетентен да решава този въпрос. Заповедта за уволнение е подписана от упълномощеното от работодателя лице. Няма пречки и същото лице да участва в назначената от работодателя комисия по подбор. Подборът е извършен по законовите критерии. Ответникът по жалбата К. К. С., [населено място], оспорва жалбата. С определение №304 от 08.03.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №300 от 02.03.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №321/2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси за това длъжен ли е съдът съобразно разпоредбата на чл.146, ал.2 ГПК да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчно и ако не е изпълнил задълженията си във връзка с доклада настъпва ли преклузия за представяне на нови доказателства. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според разпоредбата на чл.266 ГПК във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти - след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Втората група са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция поради нарушаване на съдопризводствените правила. Тук се включват случаите, когато страната е поискала доказателства, но в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд не ги е допуснал. В тази група са и доказателства, които изобщо не са били поискани пред първоинстанционния съд поради предшестващо негово нарушение на процесуалните правила – става въпрос за задълженията на съда служебно да извърши доклад на делото, в който да даде правна квалификация на спора, да разпредели доказателствената тежест, да определи кои факти подлежат на доказване, да укаже на страните необходимостта да посочат доказателства за твърдените от тях факти. Съобразно разпоредбата на чл.146, ал.2 ГПК съдът не е длъжен да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчни. Той има задължение само да следи дали представените доказателства са допустими. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че представените с въззивната жалба щатни разписания не могат да бъдат приети като доказателства по делото поради преклудиране възможността за приемането им. Това е така, защото първоинстанционният съд в доклада на делото не е указал на ответника, че следва да представи доказателства за извършеното съкращаване на щата – старото и новото щатно разписание на дружеството. Реалното съкращаване на щата обаче може да се доказва с всички доказателствени средства и от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, които не са оспорени от ищеца, се установява съкращаването на две от бройките за длъжността на ищеца ”охрана на ценни пратки и товари”. Решението за това съкращаване на щата е утвърдено от управителя на дружеството на 12.11.2009 г., който е имал правомощия за това. Обстоятелството, че има и решение на оперативен съвет на дружеството за същото съкращаване на щата е правно ирелевантно. Работодателят може да възложи извършването на подготовката за извършване на подбора на специално назначена от него комисия. Няма законови пречки в нея да участва и служителят на работодателя, който е упълномощен да прекратява трудовите правоотношения. К. е само в помощ на работодателя. Титуляр на правото на подбор и в тези случаи си остава работодателят, който взема окончателното и юридически валидното решение за неговото упражняване. Подборът е извършен по законовите критерии – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. По делото е безспорно установено, че работодателят е назначил специална комисия, която въз основа на посочените два критерия, като е използвала показателите - получени текуща и предходна оценка за трудовото представяне, образование, квалификация, проведени допълнителни обучения, професионален опит на длъжността и трудов стаж в дружеството, е предложила за уволнение ищеца, който е получил най - ниска обща оценка. Ето защо трябва да се приеме, че работодателят е доказал по-ниските квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа на ищеца и е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 756.47 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №300 от 02.03.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №321/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от К. К. С., [населено място], срещу „В. С.”ЕOOД, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №5533/21.12.2009 г. за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”охрана на ценни пратки и товари” и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2 411.72 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА К. К. С., [населено място], да заплати на „В. С.”ЕOOД, [населено място], 756.47 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.