1 Р Е Ш Е Н И Е № 238 София, 20.11.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди петнадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3929 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по молба на В. И. Т. за отмяна на влязлото в сила решение от 11.03.2014г. по гр.д.№3331/2013г. на ОС Варна. Молбата се основава на твърдение, че атакуваното решение противоречи на друго влязло в сила решение – №90 от 21.06.2013г. по гр.д.№1121/12г. на Девненския районен съд. Ответникът в производството Т. П. И. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение по чл.307 ГПК №271 от 24.09.2015г. по настоящото дело е прието, че молбата е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, е била прогласена на основание чл.26, ал.1, вр. чл.40 ЗЗД нищожността на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, предмет на нот.акт №106, т.VІІІ, рег.№3918, дело №1064/2009г. на нотариус Ал.Н. с район на действие Д., с който Т. П. И., представлявана от пълномощника си В. И. Т., е продала на В. И. Т. две дворни места в [населено място], [улица], заедно с намиращата се в едно от тях жилищна сграда, поради противоречие с добрите нрави и договаряне във вреда на представлявания, предвид уговорената по-ниска цена от действителната цена на имота. Другото решение, на което се основава молбата за отмяна, е влязлото в сила решение №90 от 21.06.13г. по гр.д.№1121/12г. на Девненския районен съд. С него е бил отхвърлен предявеният от Т. П. И. против В. И. Т. иск по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на същия договор за покупка на дворни места и сграда в [населено място], [улица], оформен в нот.акт №106, т.VІІІ, рег.№3918, дело №1064/2009г., поради липса на съгласие, както и евентуалният иск между същите страни за унищожаване на договора на основание чл.29, ал.2 ЗЗД поради измама. Настоящият състав приема, че няма противоречие между двете решения, което да е основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК може да се иска тогава, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени и са влезли в сила две решения, които си противоречат. В настоящия случай само страните по двете дела са едни и същи. Исковете обаче са различни. По едното дело се претендира установяване недействителност на договор по чл.40 ЗЗД, поради споразумяване във вреда на представлявания. По другото дело недействителността на същия договор се претендира на други основания – поради липса на съгласие и поради измама. Налице са различни фактически състави, което сочи, че предметът на двете дела е различен. Затова няма противоречие между двете решения, което да обуслови уважаване на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. В молбата за отмяна се поддържат и оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Тези оплаквания не могат да бъдат разгледани в настоящото извънинстанционно производство по чл.303 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото, на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 675,90лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. Т. за отмяна на влязлото в сила решение от 11.03.2014г. по гр.д.№3331/2013г. на ОС Варна. ОСЪЖДА В. И. Т. от [населено място], [улица] да заплати на Т. П. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 675,90лв. разноски за производството по отмяна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: