О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 186 [населено място], 05.04.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1017 по описа за две хиляди двадесет и първа година, съобрази следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Лаго дизайн„ООД и синдика на „Сорела„ООД / н. / против решение № 874/22.04.2020 г. по т.д.№ 4949 /2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1076/13.06.2019 г. по т.д.№ 2021/2017 г. на Софийски градски съд . С потвърденото решение са отхвърлени предявените от „ Лаго дизайн„ ООД против „Сорела„ООД / н./ и „В. Фарма„ ООД искове , с правно основание чл. 135 ЗЗД, за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на „Сорела” ООД / н./ сключените между ответниците сделки, с предмет предоставени от „ В. Фарма „ ООД на „Сорела„ ООД / н. / услуги по дезинфекция, дезинсекция и дератизация на търговския обект на несъстоятелното дружество,находящ се на бул. „ Витоша„ № 55 / насетне съкращавани като ДДД /, строително-монтажни работи, услуги по почистване и изработване и доставка на рекламни материали /, индивидуализирани чрез издадени от изпълнителя фактури, а също така са отхвърлени предявените на същото основание против „ Сорела „ ООД / н. / и „ Цара „ ЕООД искове , за обявяване за относително недействителни, по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Сорела„ ООД, сключените между същите страни договори за покупко-продажба на движими вещи . Касационните жалби са подадени и спрямо отхвърлените - за част от сделките със съконтрахент „В. Фарма„ ООД - евентуални искове, с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ, както и евентуалните спрямо същите искове по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ. Касационните жалби са подадени и в частта, в която - предвид уважаването на всички евентуални искове , предявени от „ Лаго дизайн „ ООД против „Сорела„ ООД / н./ и „Цара„ ЕООД, с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ - евентуалните спрямо тях искове с предмет същите сделки, но с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, са оставени без разглеждане . Касаторът „Лаго дизайн„ ООД оспорва правилността на въззивното решение досежно извода на съда за недоказаност на елемент от фактическия състав на главните искове по чл.135 ЗЗД вр. с чл. 649 ал.1 ТЗ - знание за увреждането от страна на съконтрахентите по сделките с несъстоятелния длъжник - „В. Фарма„ ООД и „Цара„ ЕООД. Касаторът счита, че съдът не е отчел в съвкупност всички установени косвени доказателства за това знание, на практика обосновавайки се с липса на преки такива. Косвени доказателства за знанието на „ В. Фарма„ ООД за увреждането на кредиторите на несъстоятелността страната намира да са : значителен, според стойността на договорените услуги оборот между „ Сорела „ ООД / н./ и „В. Фарма „ ООД, в периода на сключване на атакуваните сделки, спрямо предходен период; необичайни по обем и честота на възлагането от несъстоятелния длъжник на услуги , изпълними от „В. Фарма„ ООД; предмет на услугите извън и несвързан по какъвто и да било начин с основния предмет на дейност на изпълнителя ; ненужни за дейността на възложителя – „Сорела„ООД / н. /, вкл. с оглед обема и честотата им – услуги ; фактурирането на услуги от „В. Фарма „ ООД , като извършени в полза на „ Сорела „ ООД , но фактически извършени и в полза на „ Бистро 55„ ООД , стопанисващо същия търговски обект – кафе-бар на бул. „Витоша „ 55 , в рамките на един и същ период със „Сорела„ ООД / н./ ; трайните търговски отношения между „ Сорела „ ООД / н./ и „ В. Фарма „ ООД, в аспект на което страната счита, че съдът неправилно е отказал да цени за релевантни, по отношение на знанието за увреждане на кредиторите, данните в обявените ГФО , в частност за 2011 г. на „ Сорела „ ООД / н. /. Косвени доказателства за знанието за увреждане на съконтрахента „Цара„ ЕООД , като относимо към фактическия състав на исковете по чл. 135 ЗЗД, касационната жалба не съдържа. В исковия процес, спрямо този ответник, по исковете с правно основание чл.135 ЗЗД вр. с чл. 649 ал.4 ТЗ , както и по тези, с правно основание чл. 646 ал.2 т.3 ТЗ, ищците са се позовавали на качеството „ свързани между „ Цара „ ЕООД и „ Сорела „ ООД / н./ , навеждайки касационен довод ,във връзка с отхвърлянето на исковете по чл.135 ЗЗД и отхвърлената част от исковете по чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ , че въззивният съд неправилно не е зачел това качество, по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на ТЗ. За последното се позовават на подписването на сключените между „ Сорела„ ООД и „Цара„ ЕООД договори за покупко-продажба на движими вещи от М. Н., в качеството й на едноличен собственик и управител на „Цара„ ЕООД, като същото лице, в качеството на експерт- счетоводител е заверило баланса на „Сорела„ ООД /н./ за 2014 г. , както и на „Бистро 55„ ООД / дружеството, последващо упражняващо търговска дейност в същия търговски обект, чийто управител в периода на атакуваните сделки е и управител на „Сорела „ ООД / н./ . Отделно касаторът се позовава на факта, че в това си качество – на експерт-счетоводител - М. Н. е имала достъп до цялата счетоводна документация на „Сорела” ООД,вкл. първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и пр./, поради което и с оглед компетентността си е могла да обоснове извод за реалното финансово състояние на „Сорела„ ООД / доводът очевидно визира само атакуваните сделки, сключени с „Цара” ЕООД /. Акцентира се на установеност на множество привидни сделки между същите страни, извън процесните сделки, сключвани в рамките на същия времеви период - също релевантно, според касатора, косвено доказателство. Изрично се сочи, с оглед публично обявените данни за приходи от дейността на „В. Фарма„ ООД / годишни счетоводни отчети , обявени в Търговския регистър / и несъответствието им с установимите приходи от услуги въз основа на съставените счетоводни документи / фактури /, че дружеството на практика не е извършило дейностите по ДДД, почистване , СМР и ремонти , в полза на „Сорела„ ООД / н./, като се съобрази и липсата на счетоводни данни за понесени от „В. Фарма„ ООД разходи във връзка с осъществяване на тези услуги. В частта по отхвърляне исковете с правно основание чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ против „ Сорела „ ООД / н./ и „ В. Фарма „ ООД , касаторът изтъква несъобразено от въззивния съд значение на установените факти, че : 1/ по фактура № 11 260/29.10.2012 г. за изпълнени СМР – такива / по преустройство на помещението / са били фактически осъществени още през 2010 г., но без да визира значимост на пазарната стойност на осъществения ремонт към различна от тази на фактурата, по-ранна дата, съответно без да е ангажирал доказателства за пазарната стойност към същата, а друга част от СМР изобщо не са установени на обекта ; 2/ по фактура № 114438/16.11.2012 г. – за услуги по почистване - фактурирането на несъответни по обем , с оглед нуждите на конкретно почистваните площи - количества препарати, както и на напълно ненужни такива, доколкото няма и данни „Сорела„ ООД / н./ да е препродавала тия препарати, за реализиране на приход, както и икономически необоснования обем възложени дейности по почистването, с оглед площта на търговския обект . Касаторът - синдик на „ Сорела „ ООД / н./ - М. Ш. – преповтаря касационните доводи на касатора „Лаго Дизайн„ООД, акцентирайки на обявения в Търговския регистър ГФО за 2011 г. на „Сорела„ ООД / н./, в който фигурират задължения към доставчици от 158 000 лева, но в аспект на установимо от това знание на съконтрахентите му за състоянието на неплатежоспособност на „Сорела „ ООД . Идентично се позовава на факта, че сключените сделки са в необичаен обем , без връзка с основната дейност на изпълнителите и без нужда за възложителя. Трайността на търговските отношения между дружествата, аналогично и на касатора „ Лаго Дизайн „ ООД , е изведена в подкрепа на тезата за обективната възможност страните по сделките съвместно да организират увреждащи действия / навеждащо на довод за умисъл, а не за знание за увреждане /. Останалите доводи също съвпадат напълно с тези на касатора „ Лаго Дизайн „ ООД. Отговори на касационните жалби са постъпили само от ответника „ В. Фарма „ ООД , оспорвайки ги и поддържайки необоснованост на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е в унисон с цитираната от касатора съдебна практика. Подадена е и насрещна касационна жалба от „ В. Фарма „ ООД, чието разглеждане е обусловено от допускане на касационното обжалване по касационните жалби на „ Лаго Дизайн „ ООД и синдика на „ Сорела „ ООД / н. /, съгласно чл. 287 ал. 4 ГПК . Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК , от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт . За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав, в обхвата на касационните доводи и формулираните въпроси за допускане на касационното обжалване , съобрази следното : Ищецът „ Лаго Дизайн „ ООД е предявил в евентуално съединение искове, съответно - главни, с правно основание чл.135 ЗЗД вр. с чл. 649 ал.1 ТЗ , а в евентуалност спрямо отхвърлянето им и с посочената поредност – искове, с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 3 вр. с ал.3 от ТЗ вр. с ал.4 т.2 на чл.646 ТЗ , а в евентуалност спрямо отхвърлянето им – с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ - атакувайки едни и същи сделки , сключени между „Сорела„ ООД / н. / и „ В. Фарма „ ООД / с предмет дейности по дезинфекция, дератизация, дезинсекция – ДДД , СМР , почистване, изготвяне и доставка на рекламни материали / и съответно сключени между „ Сорела „ ООД / н./ и „ Цара „ ЕООД / за покупко-продажба на движими вещи / . В исковата молба ищецът се позовава на сключването на ненужни за възложителя „ Сорела „ ООД / н./ - в този им обем и с тази им честота – с „ В. Фарма „ ООД , сделки за услуги с посоченото съдържание, както и на изключително завишени, спрямо средните пазарни, цени. Наведени са съображения, че спрямо площта на стопанисвания от „ Сорела „ ООД търговски обект , за нуждите на който са били възложени, тези услуги практически са били неизпълними в този обем и с този разход на фактурирани количества материали и препарати. Ищецът се позовава на факта, че изпълняваната от „В. Фарма „ ООД дейност не е в предмета на дейност на фирмата, както и че дружеството не е било надлежно лицензирано за извършване дейностите по ДДД, което провокирало основателно съмнение в реалното изпълнение на фактурираните дейности. Аналогични са твърденията във връзка с възложените СМР - според съдържанието и обема им търговският обект не би следвало да функционира и реализира приходи в периода на извършването им, а такива са осчетоводени и декларирани. И по отношение на СМР ищецът е заявил основателно съмнение за неизвършването им. Нереални, изключително завишени спрямо пазарните, се сочат и договорените цени за услугите по почистване, а също многократно завишени и необходимите за осъществяването им количества консумативи. Предвид значителния им обем, за сравнително краткия период от м. март 2012 г. до м. октомври 2012 г. и спрямо конкретните нужди на търговския обект, ищецът отново изразява съмнение тези услуги да са фактически получени от „ Сорела „ ООД / н. /. Аналогични са и доводите относно доставките на рекламни материали : прекалено голям брой , спрямо нуждите на „ Сорела „ ООД / н./ , на изключително завишени цени , в рамките на изключително кратък за усвояването им период. В аспект на знанието за увреждане от страна на „В. Фарма” ООД ищецът акцентира на факта, че в обявения в ТР счетоводен отчет за 2011 г. „Сорела„ ООД декларира задължения в размер на 158 000 лева, както и че към 31.12.2012 г. „В. Фарма„ООД е имало вземания към „Сорела„ ООД, в размер на 104 078,79 лева – 42,27 % от всичките му задължения към този момент. Досежно сделките с „ Цара „ ЕООД , на основание два договора от 23.10.2014 г. и 24.02.2015 г. е въведен факта, че същите са подписани от М. Н. – едноличен собственик и управител на „Цара„ ЕООД, която , същевременно и в качеството си на експерт – счетоводител, е заверила счетоводните баланси на „ Сорела „ ООД и на „ Бистро 55 „ ЕООД – понастоящем ООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е лице – съдружник и управител и в „Сорела „ ООД. От тези обстоятелства ищецът счита установимо качество на „ свързани лица„ между „Сорела„ ООД и „ Цара „ЕООД, по смисъла на пар.1 ал. 2 от ДР на ТЗ. Досежно исковете по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ ищецът визира „ значителност” в съотношението „дадено – получено„ по сделките, предвид идентични на упоменатите по-горе обстоятелства : сключването им за ненужни - в този обем и съдържание, с оглед дейността на несъстоятелния длъжник, респ. с реалното му потребление - услуги. Първоинстанционният съд е отхвърлил всички искове с правни основания чл.135 ЗЗД , приемайки че не е доказан един от елементите на фактическия състав – знание за увреждането у съконтрахентите „ В. Фарма „ ООД и „ Цара „ ЕООД. Изрично е акцентирал, че исковете по чл. 135 ЗЗД предполагат действителни сделки – обект на същите, поради което доводи, относими към абсолютна симулативност на сделките / сключени без да се цели изпълнение, предвид което и такова се оспорва / са неотносими. Споделил е изводи за доказано изпълнение на всяка от насрещните страни, въз основа на доказателствата по делото. Съдът е приел за действително установени от доказателствата фактите, че сключените сделки с „ В. Фарма „ ООД за ДДД дейности са в обеми, с честота и включени консумативи , значително надхвърлящи нуждите на „Сорела„ ООД и на съществено завишени, спрямо максималните пазарни, цени за същите услуги. Извършването на ненужни разходи, обаче, е отнесено към друг елемент от фактическия състав на исковете по чл.135 ЗЗД – увреждащ характер на сключените сделки. Относно възложените СМР съдът идентично е мотивирал увреждащ характер на част от сделките, доколкото: част от СМР не са индивидуализирани в самите фактури, друга част не се установяват на място, трета част са в завишени, с оглед конкретната площ на търговския обект обеми , четвърта част са изпълнени без необходимост и предписание / укрепителни работи /. За част от възложените СМР , обаче, е прието да са доказани, необходими за нормалното функциониране и облагородяване на стопанисваното от „ Сорела „ ООД заведение и в пряк интерес за увеличаване на приходите от експлоатацията му. За услугите почистване и доставка на рекламни материали съдът също приема недоказана необходимост от възлагането им в конкретните обеми и с конкретния разход на консумативи , отново в аспект на доказан увреждащ характер на сделките. Недоказаност на субективният елемент от фактическия състав – знание на съконтрахентите за увреждането на кредиторите - съдът е обосновал с неприложимост на презумпциите на чл. 135 ал. 2 ЗЗД , респ. чл. 649 ал. 4 ТЗ вр. с чл. 135 ал. 1 ЗЗД и с неотносимост на знанието за финансовото състояние на търговеца, изводимо от обявения в ТР ГФО, отразяващ налични задължения към кредитори. Съдът акцентира на обобщения характер на тази информация и необходимостта от специални знания за анализирането й, с цел достигане до извод за влошени икономически показатели. По отношение исковете с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД срещу „ Сорела „ ООД и „ Цара „ ЕООД – приети за неоснователни – съдът се е позовал отново на недоказаност на субективния елемент – знание за увреждането. Отрекъл е установимо качество на „свързани лица„ , по смисъла на някоя от хипотезите в пар.1 на ДР на ТЗ , на „ Сорела „ ООД и „ Цара „ ЕООД , в относимост към исковете по чл. 646 ал. 2 т. 3 вр. с ал. 4 на ТЗ и към тези по чл.135 ЗЗД , на основание чл. 649 ал. 4 ТЗ вр. с чл.135 ал.1 ЗЗД . Изцяло са уважени исковете по чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ срещу извършените плащания по сключените с „ Цара „ ЕООД сделки и частично – спрямо плащанията по сключени с „ В. Фарма „ ЕООД сделки, като извършени в 6 - месечния срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, т.е. в периода 08.04.2014 г. – 08.10.2014 г. . Отхвърлените искове по чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ се основават на погасяване на изискуеми парични задължения извън преждепосочения период, доколкото съдът е счел, че няма основание за приложението на чл. 646 ал. 3 ТЗ , доколкото не намира приложение презумпцията за знание, съгласно ал.4 на разпоредбата. Спрямо „В. Фарма „ ООД е съобразено , че изобщо липсват заявени обстоятелства за свързаност. Съдът е посочил, че от търговеца не се очаква да преценява икономическото състояние на съконтрахента си преди всяка сделка, нито да следи общодостъпната информация за същото . Дори да би положил тази грижа, от съдържанието на обявените ГФО преди 2012 г. не би могъл да обоснове извод за състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост, доколкото това специфично съдържание на знанието, а не само знание за увреждащ характер на конкретната сделка визира чл. 646 ал. 3 ТЗ. Исковете по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ срещу „ Сорела „ ООД и „Цара „ ЕООД са оставени без разглеждане, като евентуални спрямо уважените срещу дружествата искове , с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ , по отношение всички предявени плащания . Исковете по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ срещу „ Сорела „ ООД и „ В. Фарма „ ЕООД са частично уважени / за сделките, за които не са уважени исковете по чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ / и частично отхвърлени / за сделките, за които исковете по чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ също не са уважени , но са сключени извън подозрителния период, т.е. преди 10.10.2012 г.. Поради неустановяване на значителност в съотношението дадено – получено, по смисъла на чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ , са отхвърлени исковете с обект две от сделките – за СМР по фактура от 29.10.2012 г. и за услуга по почистване, по фактура от 16.11.2012 г. Въззивният съд, вкл. с препращане по чл.272 ГПК, е споделил изводите на първоинстанционния съд досежно всички елементи от фактическия състав на исковете , излагайки и собствени мотиви ,вкл. във връзка с недоказаност на субективния елемент за знание за увреждането, по исковете, с правно основание чл. 135 ЗЗД, респ. знание за неплатежоспособност/свръхзадълженост на „Сорела„ООД /н./ - по исковете с правно основание чл. 646 ал. 3 вр. с ал.2 т.3 ТЗ. По аналогични на първоинстанционния съд съображения е прието, че сделките са увреждащи за „Сорела„ ООД /н./ , вкл. по отношение способността на дружеството да погасява задълженията си към кредиторите – предпоставили са ненужни разходи, които не могат да повлияят и съответно да благоприятстват финансовите резултати на търговеца, при това на значително завишени спрямо пазарните цени за идентични услуги. Съдът е счел, че релевантно за уважаване на исковете е установяване знание на съконтрахентите, не само че „Сорела„ ООД има задължения към кредитори / безспорно установимо от обявените ГФО / , но че и с така извършените, очевидно неизгодни сделки застрашава тяхното удовлетворяване. Това знание съдът е отрекъл да е установимо от съдържанието на обявените ГФО – предвид обобщения характер на съдържащата се информация, вкл. относно наличието на задължения, и нуждата от специални знания, за установяване действителното икономическо състояние на търговеца, като е отрекъл знанието за увреждане да е установимо и предвид трайните търговски отношения между страните по сделките. Отрекъл е да са приложими презумпциите на чл. 135 ал. 2 ТЗ вр. с чл. 649 ал. 4 ТЗ и чл. 646 ал.4 вр. с ал. 3 ТЗ вр. с пар. 1 от ДР на ТЗ, тъй като не са заявени факти, относими към уредените в закона хипотези, а не поради недоказаност на твърдяни релевантни факти. Досежно презумпцията по чл. 646 ал.3 вр. с ал.4 т.2 от ТЗ съдът е посочил възможни хипотези на „обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост„, като напр. спиране на плащанията, известно в търговските среди или оповестено в медиите и пр. . Отрекъл е, по идентични на изложените във връзка с исковете по чл.135 ЗЗД съображения, такова „обосновано предположение„ да би могло да възникне у съконтрахентите по сделките, при полагане грижата на добрия търговец за запознаване с публично оповестените ГФО на „Сорела„ ООД, тъй като от значение са данните относно вида и падежа на оповестените в общ размер задължения, каквито данни ГФО не съдържат. Трайните търговски отношения сами по себе си предполагат по-голямо доверие в съконтрахента или както правилно излагат съдилищата – не предполагат постоянен и завишен контрол върху платежоспособността на същия. Исковете по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ са разгледани само по отношение на „В. Фарма„ ООД и в частта в която са отхвърлени / за сключените сделки с фактури № 112601 /29.10.2012 г. за СМР и № 114438 / 06.11.2012 г. за почистване – обект на касационни доводи / съдът е приел, че не се установява значително несъответствие на престациите. Самият касатор , досежно тези сделки се позовава на ирелевантни за преценката на „ значително несъответствие„ - осъществявана на базата на стойността на изработеното срещу стойността на заплатеното - факти, като : 1/ неизвършване на част от СМР и извършването на друга част на по-ранна от датата на фактуриране, без ищецът да е обвързал последното с довод за относима пазарна оценка към тази по-ранна дата и да е ангажирал доказателства за същата и 2/ фактуриране на несъответни на обема дейности по почистването консумативи. Последното, както вече се посочи, е съобразено в аспект на увреждащия характер на сделките, като самостоятелен елемент от фактическия състав на исковете по чл. 135 ЗЗД. В хипотезата на чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ въззивният съд е преценявал фактически договорените / макар ненужни за търговеца / дейности и консумативи за тях , остойностявайки ги по средни пазарни, вместо договорените, многократно завишени цени и отчитайки значителност с оглед размера на разликата между двете стойности. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК на касатора „ Лаго Дизайн „ ООД са формулирани въпросите: 1/ Знанието за увреждане следва ли да се доказва само с преки доказателства или може да се счита доказано въз основа на поредица от установени косвени факти и доказателства ? ; 2/ Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и специфика, за да достигне сам до заключения, за които може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд или е достатъчно да споделя същите, без да прави самостоятелен такъв ? ; 3/ Косвени доказателства достатъчни ли са за извод за „свързани лица „ по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ ? – въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие на възприетото от въззивния съд с решенията по т.д.№ 2646/2016 г. на ІІ т.о., гр.д.№ 4578/2015 г. на ІV г.о., гр.д.№ 502/2011 г. на ІІІ г.о. и гр.д.№ 1778/2013 г. на ІІІ г.о. на ВКС. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК на синдика на „Сорела „ ООД / н./ е поставен само въпроса : Следва ли знанието за увреждане по чл.135 ал.1 ЗЗД да се установи само с преки доказателства или може да се счита доказано въз основа на поредица от установени косвени факти и доказателства ? / идентичен с първия въпрос на касатора „ Лаго Дизайн „ ООД / - обоснован в хипотеза на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с цитираната и от „ Лаго Дизайн„ ООД практика – решения по гр .д.№ 4578/2015 г. на ІV г.о. и гр.д.№ 1778/2013 г. на ІІІ г.о. на ВКС . Първият от въпросите на „ Лаго Дизайн „ ООД, както и въпросът поставен от синдика на „Сорела„ ООД / н./ - напълно идентичен , не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд не е отказал да цени косвени доказателствени факти, относими към знанието за увреждане, като елемент от фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД , респ. чл.646 ал.2 т.3 ТЗ вр с ал.4 т.2 ТЗ, нито е мотивирал възможно установяване на знанието за увреждане единствено чрез преки доказателствени факти. Напротив, в по-голямата си част сочените от касаторите обстоятелства съдът е съобразил, но като относими към друг елемент от фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД – увреждането на кредиторите на несъстоятелността, чрез така сключените сделки, като извършени противно на действителните нужди на търговската дейност на „Сорела„ ООД - като вид, обем, честота, вкл. на крайно завишени цени, поради което са способствали за влошаване на финансовото състояние на дружеството. Извън така отчетените / но по отношение друг елемент от фактическия състав / обстоятелства, съдът е коментирал наведените, досежно „знание за увреждането„ , доводи, основани на съдържанието на обявените в Търговския регистър ГФО на „Сорела„ ООД /н./ и установените трайни търговски отношения между съконтрахентите, но е счел, че нито едно от тях само по себе си не установява знание за увреждане, а не че всяко от тях косвено потвърждава такова знание, без да ги е обсъдил и ценил съвкупно. Следователно, въпросът не кореспондира с действителното съдържание на решаващите мотиви на въззивния съд, тъй като предпоставя установени от същия доказателствени факти, косвени по характер, относими към знанието за увреждане и незачетени именно предвид косвения си характер, без да бъдат преценени в съвкупност. Впрочем, както в исковата молба, така и в касационната си жалба ищецът продължава да навежда доводи за симулативност на сделките, основани на същите факти, на които твърди и „ знание за увреждането”, съмнения за каквато действително възникват от доказателствата по делото и съобразявайки представения ревизионен акт на „Сорела„ООД, с отказ за приспадане на данъчен кредит. Както правилно са посочили съдилищата, обаче, исковете по чл. 646 ТЗ, чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД вр. с чл.649 ал.1 ТЗ предпоставят действителни сделки - обект на същите и единствено като такива те са били предмет на разглеждане в производството. Вторият от въпросите също не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като съдът не е оставил без коментар никой от наведените от ищцовата страна доводи и представени доказателства, в относимост към въведените с въззивната жалба доводи за неправилност – чл.269 пр. трето ГПК. Макар изрично да е препратил към мотивите на първоинстанционното решение , на основание чл.272 ГПК, въззивният съд е изложили самостоятелни мотиви по всеки от тези доводи и кореспондиращите му доказателства. Несъвпадането на изводите му за доказателствената им стойност с тезата на страната не е от естество да обоснове процесуално нарушение на чл.12 ГПК и чл. 235 ал. 2 ГПК, в относимост към каквото е формулиран този процесуалноправен въпрос. Неудовлетворяването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий. Третият от въпросите на касатора „Лаго Дизайн„ ООД не удовлетворява общия селективен критерий по съображения, идентични с изложените по първия въпрос . Легитимацията на „ свързани лица „ е от значение за исковете по чл. 135 ал.1 ЗЗД, съгласно чл. 649 ал. 4 ТЗ, който разширява презумпцията на чл. 135 ал. 2 ЗЗД , както и за тези по чл.646 ТЗ вр. с ал. 3 и ал.4 т.1 на същата разпоредба. По начало ищецът е въвел доводи за свързаност между „Сорела„ ООД и „ Цара „ ЕООД , т.е. досежно сключените с „Цара„ ЕООД сделки и извършени плащания по същите, основавайки се от една страна на качеството на М. Н., като едноличен собственик и управител на „ Цара „ ЕООД, сключила от името на дружеството процесните договори за покупко-продажба на движими вещи, а от друга - на извършеното от нея заверяване балансите на „Сорела „ ООД и „Бистро 55„ ООД за 2014 г., в качеството й на експерт счетоводител. Сключените сделки с „ В. Фарма „ ООД – обект на исковете - са в предходен счетоводен период – 2012 г. – 2013 г. и за тях последващо осъществилия се, релевантен според страната, факт е обективно неотносим . Същото, впрочем важи и за част от сделките с „ Цара „ ЕООД, като извършени през самата 2014 г., докато годишните счетоводни баланси се изготвят след изтичането на финансовата година, а липсват данни Н. трайно да е обслужвала счетоводно „ Сорела „ ООД . Независимо от това , самата ищцова страна се основава на свързаност по смисъла на пар. 1 ал. 2 от ДР на ТЗ, а въззивният съд е отрекъл – въз основа на така наведените обстоятелства – свързаност в която и да е от хипотезите на разпоредбата. И тук съдът не е установил косвени доказателства, в относимост към легитимацията „ свързани лица „ на „ Сорела „ ООД / н. / и „ Цара „ ООД , отказвайки да ги цени с тази им характеристика, а е изложил съображения , че сочените факти са напълно неотносими към уредените в пар.1 от ДР на ТЗ хипотези, в частност тази по ал.2. Още повече, че съдът изрично е посочил, че към момента на сключване на сделките М. Н. е била съдружник в „ Цара „ ООД, а не едноличен собственик на капитала и управител на „Цара„ ЕООД / заличена като управител в ТР на 16.08.2012 г. /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 874/22.04.2020 г. по т.д.№ 4949/2019 г. на Софийски апелативен съд по касационните жалби на „ Лаго дизайн „ ООД и синдика на „ Сорела „ ООД / н./ . ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на „ В. Фарма „ ООД , на основание чл. 287 ал.4 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: