Р Е Ш Е Н И Е № 420 София, 05 февруари 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1382/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения Д. К. А. за възобновяване производството на нохд № 505/12г. по описа на РС-Търговище. В искането се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Искането е след възобновяване на производството, делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Адвокат С., която е защитник на осъдения поддържа искането му за възобновяване. Твърди, че при разглеждане на делото съдът е допуснал процесуални нарушения, касателно събирането на доказателствата, с което е нарушил правата на осъдения А.. Намира, че непълнотата на доказателствената съвкупност налага възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият Д. А., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява, но е депозирал писмени бележки. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 62 от 13.11.2012г., постановена по нохд №505/12г., Районен съд-Търговище е признал подсъдимия Д. К. А. за виновен в това, че за времето от м.януари 2012г. до 07.04.2012г. в [населено място], държал 555 кутии с цигари "марка", заедно с 14 къса от същата марка и 60 кутии цигари "марка" или общо 615 кутии, без бандерол, на обща пазарна стойност 4 617,75лв. и дължим акциз 2305,79 лв., поради което и основание чл.234, ал.1, вр. чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, глоба в размер на 8 000 лева и лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от три години. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските. С въззивно решение № 39 от 13.05.2013г., постановено по внохд № 288/12 г., ОС-Търговище е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е отменил наложеното наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от три години, както и в частта досежно постановеното връщане на сумата от 9988 лв. и 120 евро, като е редуцирал същата на 1988 лв. и 120 евро.В останалата част присъдата е била потвърдена. В рамките на приетата фактическа обстановка, която правилно е установена от решаващите съдилища, след извършена оценка на доказателствената съвкупност, при спазване на процесуалните правила за това, верни са и изводите им за виновност на Д. А. за осъществено престъпление по чл.234, ал. 1 от НК. Основните възражения в искането са свързани с опороченост на дейността по събиране и оценка на доказателствата от страна на решаващите съдилища. На първо място във връзка с оспорване показанията на свидетеля Ч., с твърдения, че същият е имал и качеството на подсъдим в процеса от значение е да се посочи, че по отношение на Ч. наказателното производство е приключило по реда на Глава двадесет и девета от НПК - със споразумение, поради което и с оглед разпоредбата на чл.118, ал.1, т.1 от НПК не е съществувала законова пречка той да бъде разпитан в качеството на свидетел. Ето защо, действията на съда във връзка с проведения разпита на Ч., не са в нарушение на закона, а събраните чрез този доказателствен източник доказателства, правилно са ценени наред с всички останали, включващи се в доказателствената съвкупност, тъй като са събрани по надлежен ред. Неоснователно е възражението, че показанията на този свидетел са единственото доказателство, подкрепящо обвинителната теза. Фактическите положения, обусловили и съответните правни изводи, съдилищата са обективирали след анализ на всички доказателства и доказателствени източници, като показанията на св.Ч. не са изолирани и еднопосочни, нито надценени или подценени. Същите са в кореспонденция с останалите гласни и писмени доказателства, с веществените такива и изготвените ВДС във връзка с използвани СРС. На следващо място е необходимо да се посочи неоснователността на твърдението, че недопускането на химико-техническа експертиза, е довело до нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по делото. Решаващите съдилища не могат да бъдат упрекнати, че не са събрали възможния доказателствен обем. В тяхна компетентност е преценката за необходимостта от събиране на нови доказателства и проверка на събрани такива, за да бъде осигурено разкриването на обективната истина по делото. Това от своя страна гарантира възможността съдът да вземе решение по вътрешно убеждение, което се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително установена сила. Въззивната инстанция с убедителни аргументи, намиращи опора в доказателствена съвкупност, е отхвърлила тезата на подсъдимия и защитата, че цигарите са били с петна и са мухлясали. При така направените правилни изводи, касателно годността на цигарите е безпредметно обсъждането в принципен аспект на въпроса, кои стоки са акцизни. Експертизата е един от способите, визирани в НПК за проверка на събрани доказателства. За да бъде назначена такава не е достатъчно единствено да бъде направено искане и изявление от страните в процеса, с твърдение за наличието на определени фактически констатации, в случая касаещи предмета на престъплението, който в случая е веществено доказателство по делото, а е необходимо наред с това да има и обективни находки, налагащи проверка и тяхното изясняване, чрез използване на специални знания и умения в дадена област. Това е така, тъй като сочената експертиза не е от тези, визирани в нормата на чл.144, ал.2 от НПК, имащи задължителен характер. На следващо място се твърди, че процесните цигари не отговарят на изискванията за качество, тъй като притежават характеристики, правещи ги забранени за разпространение съгласно Рамковата конвенция на Световната здравна организация от 2006г. и Директива 2001/378ЕТ на Европейския парламент. В хода на първоинстанционното съдебно следствие е било извършено експертно изследване от Института по тютюн и тютюневи изделия, към Селскостопанската академия в [населено място], което е установило, че изследваните проби представляват тютюнево изделие-фабрично произведени цигари, а веществото в цилиндричните тела е тютюн със съдържание на никотин от 1.04% при проба четири до 1,78% при проба пет. При тези данни, установяващи, че предметът на престъплението са тютюневи изделия, разпоредбите на Закона за тютюна и тютюневите изделия, изисква поставянето на бандерол, за да бъдат същите легален предмет на търговия. Твърденията, че процесните цигари не отговарят на изискванията за стандарт и качество, не изключват изискването за поставен бандерол, доколкото става въпрос за тютюневи изделия. Разпространението на тютюневи изделия, които не отговарят на здравните изисквания е в нарушение на разпоредбата на чл.30 от ЗТТИ, като съгласно чл.26 от същия закон, производителите на тютюневи изделия носят отговорност за качеството на произвежданата продукция съгласно действащата в страната нормативна уредба или договорните условия за износ. Нарушенията на стандартите за качество на цигарите е нарушение, което е самостоятелно и различно от това, свързано с липсата на акцизен бандерол. С горното, настоящата инстанция намира, че оплакванията в искането за възобновяване не сочат на допуснати нарушения на материалния закон, както и на процесуални такива, поради което не са налице основания за неговото уважаване. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. К. А. за възобновяване на производството по нохд № 505/12г. по описа на РС-Търговище и внохд № 288/12г., ОС-Търговище. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: