Р Е Ш Е Н И Е № 50138 гр. София, 07.03.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1402 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Юробанк България“ АД, чрез адв. С.Р. срещу решение №778 от 14.12.2021г. по в.т.д. №709/2021г. на Апелативен съд- София в частта, с която е отменено частично решение №260620/23.12.2020г., постановено по т.д. №2720/2018г. по описа на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от „Агро 03“ ООД против „Юробанк България“ иск по чл.79, ал.1, предл. второ ЗЗД за сумата 1 441 000 лева, съставляваща претърпени вреди от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на кредитна линия №1 GO- 2173 от 04.10.2017г., изразяващи се в заплатена неустойка по рамков договор от 08.10.2017г., сключен с „Полисан“ АД, както и иск на основание чл.86 ЗЗД за сумата 110 485.50 лева- лихва за забава за периода от 21.03.2018г. до 21.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 441 000 от предявяването на иска /21.12.2018 г./ до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, като вместо това е осъдено „Юробанк България“ АД да заплати на „Агро 03“ ООД, на основание чл.79, ал.1, предл. второ ЗЗД, сумата 1 441 000 лева, съставляваща претърпени вреди от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на кредитна линия №1 GO- 2173 от 04.10.2017г., изразяващи се в заплатена неустойка по рамков договор от 08.10.2017г., сключен с „Полисан“ АД, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата 110 485.50 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.03.2018г. до 21.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 441 000 от предявяването на иска /21.12.2018г./ до окончателното изплащане. В останалата част, с която е потвърдено решението за отхвърляне на исковете по чл.79, ал.1, предл. второ ЗЗД за сумата от общо 22 682.30 лева, съставляваща претърпени вреди от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на кредитна линия от 04.10.2017г., както и по чл.86 ЗЗД за сумата 2 589.77 лева, представляваща лихва за забава за периода от 06.11.2017г. до 21.12.2018г., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че решението следва да бъде отменено като неправилно. Касаторът поддържа, че поради процесуални нарушения и нарушения на материалния закон въззивният съд е достигнал до необосновани и неправилни изводи- че „Юробанк България“ АД неоснователно е отказало да отпусне на ищеца сумата 3 000 000 лева по процесния договор за кредитна линия; че е налице причинно-следствена връзка и предвидимост на твърдяната вреда; че възраженията за симулативност на рамковия договор за доставка на горива от 08.10.2017г. са неоснователни; че банката-ответник не би могла да прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка в договора с „Полисан“ АД, тъй като не е страна по него; че е доказано по делото плащането на твърдяната неустойка от ищеца на третото лице „Полисан“ АД. Намира, че при преценката на доказателствата по делото се установява, че исковете са неоснователни. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът по жалбата „Агро 03“ ООД излага подробни доводи за неоснователността на наведените в жалбата оплаквания и за правилността на въззивното решение. Моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приема, че предмет на производството са обективно съединени искове с правно основание чл.82, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от „Агро 03“ ООД против „Юробанк България“ АД. Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за предоставяне на кредитна линия №100-2173/04.10.2017г. при максимален размер от 4 000 000 лева; че сумата е била усвоена и изцяло върната на банката на четири вноски /последната на 02.11.2017г. в размер на 300 000 лева/, като на 01.11.2017г. отново е поискал да усвои сума 3 000 000 лева за финансиране на сделка за покупка на горива с „Компания Насияна“ ООД и при спазване на договорените условия, но банката неоснователно е отказала предоставянето на поисканата сума. Ищецът претендира обезщетение за претърпени вреди вследствие на твърдения неправомерен отказ на банката да изпълни договора за кредитна линия, които вреди представляват платена от него неустойка в размер на 1 441 000 лева по рамков договор за продажба на горива от 08.10.2017г., сключен с „Полисан“ АД. Ищецът поддържа, че разчитайки на сключения договор с ответника е закупил гориво, като поради отказаното кредитиране не е могъл да заплати цената в договорения срок, вследствие на което изпаднал в забава по рамковия договор, в който била уговорена въпросната неустойка, представляваща за него реална вреда от неизпълнението от страна на банката на договора за кредитна линия. Претендира и лихва за забава върху обезщетението за вреди в размер на 110 485.50 лева за периода от 21.03.2018г. до 21.12.2018г., както и вреди от неизпълнение на сключения договор за предоставяне на кредитна линия от 04.10.2017г., представляващи направените разноски по същия в общ размер на 22 682.30 лева. Въззивният състав, след анализ на доказателства по делото, изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, че е налице неоснователен отказ на ответната банката да отпусне на ищцовото дружество сумата 3 000 000 лева на основание сключения договор за кредитна линия от 04.10.2017г., като приема, че не се доказват твърденията на ответника за недостоверност на документите и непълнота на сведенията, предоставени от ищеца за установяване на изпълнението на задълженията му за учредяване/осигуряване на предвидените обезпечения. Съдът намира, че страните са уговорили като обезпечение да бъде учреден особен залог по реда на ЗОЗ на стоки в оборот, собственост на ищеца- нефт и нефтени продукти, съхранявани в посочените складове /собствени и на „Полисан“ АД/, като кредитополучателят се задължава да поддържа наличност на нефтени продукти на стойност не по- малка от 4 440 000 лева преди първо усвояване и 111% спрямо усвоената и непогасена сума по кредита. Кредитополучателят се задължава да предоставя 3-месечни протоколи за стоков контрол от одобрена от банката фирма-оценител, която следва да извършва проверки за наличността, вида и качеството на заложените стоки, собствени на кредитополучателя в гореописаните складове, като издава сертификат за наличност на обезпечението /протокол за съответствие на количество и качество/. Решаващият съдебен състав намира, че ищецът е предоставил на ответната банка сертификат /Status Report Petroleum Products с реф. № В1711135 от 08.11.2017г., съставен от Independent Surveyors& Consultans Ltd. Bulgaria/, по отношение на който ответникът е възразил, тъй като изхожда от фирма, която не е одобрил. Съдът, като приема, че по делото не се установява банката да е изпълнила задължението си да посочи дружество, което да осъществява независим надзор по отношение на наличността, вида и качеството на заложените стоки, стига до извод, че банката е в нарушение на задължението си по чл.63, ал.1, пр. второ ЗЗД, като непредставянето на сертификат с необходимите данни от дружество, посочено от банката, не може да се приеме за недостоверност и непълнота на предоставените сведения от страна на кредитополучателя, респ. не е основание за отказ за предоставяне на поисканата сума по договора за кредитна линия. Намира, че с представянето от кредитополучателя на оборотни ведомости е изпълнено и задължението му да предоставя регулярни месечни справки за наличностите на нефт и нефтени продукти. По отношение на другото възражение на банката, представляващо основание за отказ- вписвания на договори за аренда върху недвижимите имоти, върху които е учредена ипотека от трето лице „Компания Насияна“ ООД, за които кредиторът не е уведомен, както и непълнота и неточности в удостоверенията за тежести, апелативният състав приема, че в действителност в договора за кредитна линия е уговорено, че кредитът се обезпечава с ипотека на поземлени имоти, чиято пазарна стойност през целия период не следва да е под 100 000 евро, като не е изпълнено задължението за гарантиране отсъствие на противопоставими на ответника тежести върху два от тях. Излага аргументи, че непосочването при сключване на договора за кредит на наличието на вписани договори за аренда върху два от ипотекираните имоти, не обосновава необезпеченост на поисканата сума от 3 000 000 лева, вкл. че вписаният договор за аренда не препятства евентуална продажба на ипотекирания имот, респ. реализиране на учреденото обезпечение. Счита, че следва да бъде съобразено и правомощието на банката да редуцира отпуснатата сума до осигуряване на договореното обезпечение, като уведоми кредитополучателя за конкретен размер, който смята за необезпечен, респ. да гарантира възможност за ищеца да предложи допълнително обезпечение. С оглед изложеното, въззивният съд стига до краен извод, че не е налице основание за отказ за предоставяне на поисканата сума по процесния договор, поради което банката се явява неизправна страна. Като част от спора между страните е отграничен въпросът дали твърдяната вреда от неточното изпълнение на процесния договор е пряка, непосредствена и предвидима. Решаващият съдебен състав излага мотиви, че съгласно чл.82 ЗЗД обезщетението обхваща вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на облигационно задължение и които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Договорната отговорност е ограничена до преките и предвидими вреди, т.е. настъпилите като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, освен ако длъжникът е бил недобросъвестен при поемане на задължението. За да отмени първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, въззивният съд намира, че неизпълнението на задължението на банката да предостави сумата в размер на 3 000 000 лева по договора за кредитна линия е довел като последица до невъзможност на кредитополучателя да посрещне задълженията си по сключения с „Полисан“ АД рамков договор от 08.10.2017г. за покупко-продажба на горива, респ. до отговорността му за неустойки за забава в размер на исковата сума. Счита, че независимо от факта, че искането за усвояване на сумата от 3 000 000 лева е за погасяване на задължение по издадена фактура от „Компания Насияна“ ООД, т.е. за финансиране на друга сделка, доколкото договорът за кредитна линия има за цел финансиране покупката на нефт и нефтени продукти като цяло, няма значение от кое дружество се закупуват горивата. Излага аргумент, че процесният договор е сключен с цел финансиране покупката на нефт и нефтени продукти, като изрично е предвидена възможност за многократно ползване/усвояване на сума до 4 000 000 лева за период до 30.04.2018г., т.е. неоснователният отказ на банката да отпусне на кредитополучателя сума в размер на 3 000 000 лева е възпрепятствал възможността за искане на ново финансиране по договора в рамките на срока му, каквато възможност е била предвидена от страните, а това от своя страна е забавило плащането на фактури към „Полисан“ АД за покупка на горива и несъмнено е в причинно- следствена връзка с настъпилата вреда. Съдът стига до извод, че ако банката беше изпълнила задълженията си по договора за кредитна линия, то ищецът е щял да изпълни своите парични задължения по рамковия договор от 08.10.2017г. Вследствие на поведението на ответника и липсата на финансиране по договора, на което ищецът е разчитал като изправна страна по договора, последният е бил принуден да изпадне в неизпълнение по договор с третото лице, за което дължи и неустойка в размер на 1 441 000 лева, която е заплатил. Вредата, настъпила за кредитополучателя е пряка, непосредствена и предвидима, тъй като основната цел на сключения договор за кредитна линия е финансиране покупката на нефт и нефтени продукти, като банката е била в обективна възможност да предвиди, че кредитополучателят може да изпадне в забава по сключен договор за покупко-продажба на гориво, вследствие на отказ от нейна страна за отпускане на средства по договора. Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на ответника за симулативност на рамковия договор с „Полисан“ АД, тъй като за всички доставки, извършени между двете дружества, са издадени фактури, които са своевременно осчетоводени в двете счетоводства, установени са съответните плащания, като начислената неустойка за забава също е отразена в счетоводството към датите, на които е погасявана, съгласно подписания между страните рамков договор за продажба на горива. Решаващият състав намира, че ответната банка не е страна по сделката /покупко-продажба на горива/ и е недопустимо да прави възражение за нищожност на неустоечната клауза по този договор. С оглед основателността на главния иск, съдът приема за основателен и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на сумата от 110 485.50 лева върху главницата 1 441 000 лева. Предвид изложеното е отменено първоинстанционното решение в тази му част, като на ищеца са присъдени горните суми. С определение №50494/12.07.2023г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- следва ли страна по договор да носи отговорност по чл.79, ал.1, пр. второ ЗЗД, ако вредата за насрещната страна /увредения/ произтича/е опосредена от негово действие, както и към кой момент следва да се извърши преценката за предвидимост на вредата. За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното: При виновно неизпълнение на договорните си задължения длъжникът носи отговорност да обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Съгласно чл.82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. При доказа недобросъвестност на длъжника обезщетението е за всички преки и непосредствени вреди. По въпросите кои вреди са преки и непосредствени, както и кои са предвидими по смисъла на чл.82 ЗЗД и към кой момент се извършва тази преценка е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, вкл. цитираните от касатора актове /решение №296 от 05.11.2013г., гр.д. №48/2013г., ВКС, IV г.о.; решение №190 от 12.08.2014г., гр.д. №6532/2013г., ВКС, IV г.о.; решение №240 от 07.05.2015г., т.д. №317/2014г., ВКС, I т.о.; решение №245 от 31.07.2017г., т.д. №3625/2015г., ВКС, I т.о.; решение №182 от 21.11.2018г., т.д. №3103/2017г., ВКС, I т.о. и др./. ВКС приема, че преки и непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението. Когато вредите се дължат и на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника, вкл. на поведението на кредитора и/или трето лице или на непреодолима сила, те са косвени. Прието е, че вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, когато то е необходимо /без него вредата не би настъпила/ и достатъчно /само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелствата/ условие за настъпването й в обичайна среда. Предвидимите вреди са по-тесен кръг от преките, тъй като това са вредите, които кредиторът е могъл да предвиди, при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни или е могло да бъдат известни на страните при сключването на договора. Определянето на вредите като преки, непосредствени и предвидими се извърша във всеки отделен случай с оглед конкретните факти и обстоятелства, като преценката за предвидимост се осъществява към момента на сключване на договора. По основателността на касационната жалба: Предмет на делото са искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, като ищецът претендира обезщетение за вреди /претърпяна загуба/ от неизпълнен договор за предоставяне на кредитна линия от 04.10.2017г., като твърди, че поради неизпълнение на задължението на ответната банка да му предостави сумата 3 000 000 лева по искания за усвояване, направени в периода 01.11.2017г.-27.11.2017г. за финансиране на сделка за покупка на горива с „Компания Насияна“ ООД /приложена фактура/, е претърпял вреди, изразяващи се в платена сума в размер на 1 441 000 лева -неустойка за забава за плащания по фактури, издадени от „Полисан“ АД в периода 09.10.2017г.-31.12.2017г., съгласно рамков договор за продажба на горива с „Полисан“ АД от 08.10.2017г. Претендира и лихви за забава върху обезщетението за вреди в размер на 110 485.50 лева за периода 21.03.2018г.-21.12.2018г. Правилни са изводите на въззивния съд, че с писмо от 28.11.2017г. ответникът „Юробанк България“ АД е отказал да изпълни получените в периода 01.11.2017г.-27.11.2017г. искания на ищеца „Агро 03“ ООД за усвояване на сумата 3 000 000 лева поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по смисъла на чл.3.7.б.“а“, т.8 и т.14 от процесния договор за предоставяне на кредитна линия, като от доказателствата по делото не се установява соченото основание за отказ за предоставяне на поисканата сума- недостоверност на документите и непълнота на сведенията, предоставени от кредитополучателя за установяване на изпълнението на задълженията му за учредяване/осигуряване на предвидените обезпечения, респ. и крайният извод, че банката се явява неизправна страна в договорното правоотношение. Обосновано съдът приема, че кредитополучателят е поел задължение за учредяване на обезпечения- особен залог по реда на ЗОЗ на стоки в оборот, собственост на ищеца- нефт и нефтени продукти, съхранявани в посочените складове /собствени и на „Полисан“ АД/, чиято наличност следва да е на стойност не по-малка от 4 440 000 лева преди първо усвояване и 111% спрямо усвоената и непогасена сума по кредита, както и договорна ипотека върху описаните недвижими имоти, собствени на „Компания Насияна“ ООД, оценени на 100 000 евро. Обосновани са и констатациите, че кредитополучателят се задължава да предоставя 3-месечни протоколи за стоков контрол от одобрена от банката фирма-оценител, която следва да извършва проверки за наличността, вида и качеството на заложените стоки, собствени на кредитополучателя в гореописаните складове и да издава съответен сертификат, като съдът, въпреки че не е обсъдил и поетото задължение за представяне на сертификат от независимия надзор в срок до 5 дни срок от първото усвояване по кредита, е извършил преценка за изпълнение на това задължение към момента на процесните искания за усвояване на сумата 3 000 000 лева. Основателни са обаче оплакванията в касационната жалба за необоснованост на извода на въззивния съд, че с представянето на сертификат Status Report Petroleum Products с реф. № В1711135 от 08.11.2017г., съставен от Independent Surveyors& Consultans Ltd. Bulgaria, е изпълнено гореописаното задължение на кредитополучателя, доколкото този сертификат не е приет като доказателство по делото, нито е доказано съдържанието му. Вярно е, че банката е получила гореописания сертификат, което се установява от писменото й възражение, че изхожда от фирма, която не е одобрена, но при липсата на каквито и да било доказателства относно съдържанието на този документ, не може да се счете, че е налице изпълнение на задължението на кредитополучателя. В съответствие с доказателствата въззивният съд приема, че по делото не се установява банката да е изпълнила задължението си да посочи дружество, което да осъществява независим надзор по отношение на наличността, вида и качеството на заложените стоки и стига до законосъобразен извод, че банката е в нарушение на задължението си по чл.63, ал.1 ЗЗД /да не пречи на своя съконтрахент да изпълни задълженията си точно и добросъвестно/, като непредставянето на сертификат с необходимите данни от дружество, посочено от банката, не може да се приеме за недостоверност и непълнота на предоставените сведения от страна на кредитополучателя. Това обаче не освобождава ищеца от задължението да установи какво е декларирано с въпросния сертификат, респ. дали отговаря на заложените в договора изисквания. Предвид изложеното, следва да бъдат обсъдени и останалите доказателства относно изпълнението на задълженията на ищеца по процесния договор, които въззивният съд не е анализирал.Установява се по делото, че „Агро 03“ ООД е представило на „Юробанк България“ АД Сертификат за стоков контрол № R-0928/02.10.2017г., издаден от Total Control Survey: Cargo, Hull and Machinery Vehicles, Cargo Superintendence /Тотал Контрол/, видно от който в склада, находящ се в [населено място] в резервоар №14А е установено наличие на дизелово гориво при стандарт БДС ISO 91-1:1998 в количество t 15°С – 9897,243 mі, а в количество t 15°С /air/ - 8240.444 mі, като от декларация от управителя на данъчния склад /“Полисан“ АД/ от 10.11.2017г. е видно, че 3 840 тона или 4 544.378 mі при плътност при 15°С 0.845 kg/mі и стандарт EN590 е собственост на „Агро 03“ ООД. Неоснователни са възраженията на ответника, поддържани и в касационната жалба, че кредитополучателят не е изпълнил договорното си задължение за представяне на сертификат за стоков контрол, тъй като представеният документ не е оригинал, като съществуват три различни варианта на сертификат за стоков контрол № R-0928/02.10.2017г., издаден от Тотал Контрол. От договора не произтича задължение на кредитополучателя за представяне на оригинали на документи. Вярно е, че пред банката са представени три варианта на въпросния сертификат, като разликата е, че в два от тях като възложител е посочено ищцовото дружество, но подписите на издалия сертификата са различни, а в третия като възложител е посочено „Полисан“ АД. Причините за противоречието в удостоверените данни относно възложителя са изяснени по делото, като видно от писмо от Тотал Контрол, получено от ответника на 23.11.2017г., издаденият сертификат отразява резултат от измервания с мерителна линия и ареометър №6014/2, като изрично е посочено, че поради последващо установена собственост на горивото, сертификатът /първоначално издаден на „Полисан“ АД/ е коригиран и под същия номер е издаден на името на „Агро 03“ ООД, а самият сертификат е подписан от друг служител на фирмата. От показанията на свидетеля Я. Я. /посочен като автор на сертификата/ се установява, че подписът не е положен от него, но той е извършил замерването, съобщил е резултатите на служител от офиса, който е съставил документа въз основа на подадените данни, като това е трайно установена практика от години. С оглед корекциите в данните, осъществени от самия издател Тотал Контрол, който изрично потвърждава не само истинността на данните от измерванията, отразени в сертификата с възложител „Агро 03“ ООД, но и самия документ, подписан от служител на дружеството, не може да се приеме, че е налице твърдяната от банката недостоверност на документите и непълнота на сведенията, предоставени от кредитополучателя за установяване на изпълнението на задълженията му за учредяване/осигуряване на предвидените обезпечения. Сертифицираните количества горива съответстват и на осчетоводените от ищцовото дружество и отразени в оборотните ведомости, представени на банката. Обосновано въззивният съд приема, че с представянето от кредитополучателя на оборотни ведомости е изпълнено и задължението му да предоставя регулярни месечни справки за наличностите на нефт и нефтени продукти. Горният извод не се променя от представените от ответника договор от 18.09.2017г. между ищеца /заемодател/ и „Полисан“ АД /заемател/ за предоставяне в заем на 3 840 тона дизелово гориво и стоков запис за влог на същото количество гориво от „Булмаркет ДМ“ ООД в склада на „Полисан“ АД, доколкото предхождат не само сключването на договора за кредитна линия, но и измерванията и издаването на сертификата от Тотал Контрол, от една страна, а от друга- не изключват притежаването от ищцовото дружество на сертифицираните количества горива към м.ноември 2017г. Обосновани и законосъобразни са изводите на въззивния съд по отношение на другото възражение на банката, представляващо основание за отказ- наличие на вписвания на договори за аренда върху част от недвижимите имоти, върху които е учредена ипотека от „Компания Насияна“ ООД, както и непълнота и неточности в удостоверенията за тежести. Няма спор, че в договора за кредитна линия е уговорено, че кредитът се обезпечава с ипотека на поземлени имоти, чиято пазарна стойност през целия период не следва да е под 100 000 евро, като по отношение на два от тези имота не е изпълнено задължението за гарантиране отсъствие на противопоставими на ответника тежести. Това неизпълнение не може да обоснове извод за необезпеченост на поисканата за усвояване сума от 3 000 000 лева, още повече, че вписаният договор за аренда не препятства продажбата на ипотекирания имот, респ. принудителното изпълнение, насочено върху ипотекираното имущество. Следва да се отбележи, че кредитът е обезпечен с ипотека върху петнадесет поземлени имота, като не се установява вписаните арендни договори върху два от тях да са довели до намаляване на обезпечението под изискуемия минимум /100 000 евро/. С оглед изложеното, правилно въззивният съдебен състав приема, че ответната банка е в неизпълнение на договорното си задължение да предостави на ищеца сумата 3 000 000 лева, поискана за усвояване неколкократно в периода 01.11.-27.11.2017г. за финансиране на сделка с горива с „Компания Нисияна“ ООД, но са неправилни изводите му, че твърдените от ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от това неизпълнение, респ. че са преки, непосредствени и предвидими по смисъла на чл.82 ЗЗД. С оглед на всички установени обстоятелства, не може да се приеме, че платените от ищеца неустойки за забава за изпълнение на друг договор за продажба на горива /рамков договор от 08.10.2017г. с „Полисан“ АД/, различен от този, за който е поискано финансиране, са нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението, още по-малко, че са могли да бъдат предвидени от банката при сключването на договора. Както е изяснено по-горе, за да са преки и непосредствени вредите от неизпълнението на договора, те не следва да се дължат и на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника, вкл. на поведението на кредитора и/или трето лице или на непреодолима сила. При преценката дали вредите, за които се претендира обезщетение са преки и непосредствени, следва да се съобразят и особеностите на самия договор за предоставяне на кредитна линия, който безспорно е целеви /за финансиране покупка на нефт и нефтени продукти/ и за определен срок /краен срок за усвояване 30.04.2018г. и краен падеж 05.05.2018г./, но съгласно който договорената сума от 4 000 000 лева не се предоставя безусловно на кредитополучателя за периода на договора. Банката се задължава да предостави кредитна линия при договорените условия и след изпълнение на изискванията за усвояване, вкл. представяне на надлежно попълнено искане за усвояване, придружено от нареждане за плащане и съответните разходо-оправдателни документи- фактури, договори, митнически декларации и т.н., като усвояването може да се извърши само след приспадане от разрешения за усвояване размер на усвоените и непогасени до момента суми /чл.2.2. и чл.3.1., б.“д“, т.1, вр. чл.1.1.б.“а“/. В този смисъл страните са договорили, че усвояването на суми по договора става след подаване до банката на искане по образец, прилагане на доказателства за конкретната сделка, която ще бъде финансирана, както и изпълнение на останалите условия по договора. В конкретния случай банката е отказала изпълнение на искане за усвояване на сумата 3 000 000 лева за финансиране на сделка с „Компания Нисияна“ ООД, като ищецът твърди, че това е довело до забава за плащане по множество фактури по договор с „Полисан“ АД, тъй като е осуетена възможността му да иска ново усвояване на сума по договора за кредитна линия с цел финансиране на доставките по втория договор. Новото усвояване на суми по кредита изисква на първо място връщане от ищеца на усвоената сума, след което подаване на ново искане до банката и прилагане на всички изискуеми документи за сделката, която ще бъде финансирана, т.е. налице са множество допълнителни обстоятелства, зависещи от волята и поведението на самия кредитополучател. Не може да се игнорира и факта, че на 06.10.2017г. ищецът е усвоил сума в размер на 4 000 000 лева, която е върнал много преди падежа /05.05.2018г./, като за периода 27.10.2017г.–01.11.2017г. е върната сума в общ размер от 3 270 000 лева, а на 02.11.2017г. - още 730 000 лева. Изцяло решение на кредитополучателя е предсрочното връщане на вече усвоената сума от 4 000 000 лева, при положение, че към този момент твърди да е имал нужда от средства за финансиране на сделката с „Компания Нисияна“ ООД и при положение, че вече е бил в забава за плащане по всяка една от фактурите, издадени от „Полисан“ АД до този момент. Установява се по делото, че доставките на гориво от „Полисан“ АД на „Агро 03“ ООД са започнали преди сключването на процесния рамков договор за продажба на горива от 08.10.2017г., в който е включена и клаузата за неустойка за забава в размер на 0.6% за всеки ден забава, без краен предел, като и преди, и след подписването на договора ищцовото дружество е плащало със забава всяка една от множеството издадени фактури /от 3 до 12 дни/. Плащанията със забава предхождат не само сключването на договора за кредитна линия /04.10.2017г./, но и връщането предсрочно на усвоената сума от 4 000 000 лева, и отказа на банката по искането за усвояване на сумата 3 000 000 лева за финансиране на сделката с „Компания Нисияна“ ООД /28.11.2017г./, като са продължили и след това. Не може да се приеме за основателна и тезата на ищеца, че поради отказа на банката да предостави поисканата сума за финансиране на сделката с „Компания Нисияна“ ООД, финансов ресурс, предвиден за плащания по договора с „Полисан“ АД, е бил пренасочен за погасяване на задълженията към „Компания Нисияна“ ООД, поради което платените неустойки за забава по втория договор са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора за предоставяне на кредитна линия. Обстоятелството, че ищецът е използвал финансов ресурс за погасяване на задължения, които не са толкова обременителни /не са обезпечени с неустойка/, каквито са задълженията по договора с „Компания Нисияна“ ООД, вместо да погасява в срок задълженията към „Полисан“ АД по процесния договор за продажба на горива, съдържащ и неустоечна клауза, е следствие на негово решение. Предвид изложеното, не може да се направи категоричен извод, че забавата в плащанията по договора на ищеца с „Полисан“ АД се дължи само и единствено на неизпълнението на задължението на ответната банка да предостави сумата 3 000 000 лева- за финансиране на сделка с друго лице- „Компания Нисияна“ ООД, т.е. че това неизпълнение е необходимо /без него вредата не би настъпила/ и достатъчно /само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелствата/ условие за настъпването на процесната вреда- платени мораторни неустойки по друг договор. С оглед изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо до обсъжда оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с необсъждане на възраженията за липса на достоверна дата на рамковия договор за продажба на горива, сключен между „Полисан“ АД и „Агро 03“ ООД и за нищожност на неустоечната клауза. Обстоятелството, че вредите, за които ищецът претендира обезщетение, не са преки, непосредствени и предвидими към сключването на договора, т.е. не са резултат от неизпълнението на договора от ответника, води до извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 и чл.86, ал.1 ЗЗД. Въззивното решение, с което след отмяна на първоинстанционното решение е уважен искът на основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 1 441 000 лева, съставляваща претърпени вреди от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на кредитна линия №1 GO- 2173 от 04.10.2017г., изразяващи се в заплатена неустойка по рамков договор от 08.10.2017г., сключен с „Полисан“ АД, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата 110 485.50 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.03.2018г. до 21.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 441 000 от предявяването на иска /21.12.2018г./ до окончателното изплащане, следва да бъде отменено като неправилно, а претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни. По разноските: С оглед изхода на касационното производство и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да плати на ответника разноските за трите инстанции- 63 816.81 лева за касационното производство, 32 757.10 лева за въззивното производство и 32 691.10 лева за първоинстанционното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №778 от 14.12.2021г. по в.т.д. №709/2021г. на Апелативен съд- София в обжалваната част, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агро 03“ ООД, ЕИК[ЕИК] против „Юробанк България“ АД, [населено място] иск с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.82 ЗЗД за сумата 1 441 000 лева, съставляваща претърпени вреди от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на кредитна линия №1 GO- 2173 от 04.10.2017г., изразяващи се в заплатена неустойка по рамков договор от 08.10.2017г., сключен с „Полисан“ АД, както и иска на основание чл.86 ЗЗД за сумата 110 485.50 лева- лихва за забава за периода от 21.03.2018г. до 21.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 441 000 от предявяването на иска /21.12.2018 г./ до окончателното изплащане. ОСЪЖДА „Агро 03“ ООД, ЕИК[ЕИК] да плати на „Юробанк България“ АД разноските за трите инстанции- 63 816.81 лева за касационното производство, 32 757.10 лева за въззивното производство и 32 691.10 лева за първоинстанционното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.