Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№249

Гр. София, 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3816 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Х. П., чрез адв. К. Г., срещу въззивно решение № 357/07.07.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 1126/2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 1290/22.10.2019 г. по гр.д. № 1743/2019 г. на Великотърновския районен съд в частта му за режима на лични отношения между бащата Т. А. П. и детето Г. Т. П., род. на 10.05.2017 г., като е определен нов режим на контакти - всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя с преспиване на детето в дома на бащата; един месец през лятото - юли или август, когато майката не е в платен годишен отпуск и всяка година по един ден през великденските и коледните празници. Първоинстанционното решение в останалите му части е влязло в сила като необжалвано.
В жалбата се сочи, че въззивното решение в обжалваната му част за режима на лични контакти на бащата с детето е неправилно и се иска неговата отмяна.
В изложението си към жалбата касаторката се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и сочи за обуславящи въпросите: длъжен ли е съдът да изложи свои собствени решаващи мотиви по спора за режима на лични контакти между детето и родителя; следва ли съдът да извърши съвкупен анализ на всички релевантни факти и обстоятелства, имащи значение при формиране на преценката за най-добрия интерес на детето; длъжен ли е съдът да уведоми и призове за участие във въззивното производство ДСП – Отдел „Закрила на детето” и да изиска изготвяне на социален доклад. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с ТР №1/2001 г. по т.д. №1/2000 г. на ОСГК, ППВС №1/1974 г. и с решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по жалбата – Т. А. П., чрез адв. Г. Н., поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, респ. и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Великотърновският окръжен съд е приел, че преди и след раздялата на бившите съпрузи основните грижи за възпитанието и отглеждането на детето Г. П. (на 3 год.) са полагани от майката, която притежава всички необходими родителски качества, условия и възможности да упражнява родителските права. Като е взел предвид, че бащата има желание да полага грижи за детето си и че то е навършило три години, съдът лаконично и декларативно е посочил, че в интерес на малолетната Г. ще бъде ежемесечният режим на лични отношения с баща й да включва и преспиване в дома му, както и един месец непрекъснато през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Въззивният съд е игнорирал исканията на жалбоподателката за уведомяване на ДСП – ОЗД за въззивното производство и за представяне на социален доклад за условията в дома на бащата, където детето евентуално ще преспива; както и възраженията й, че детето е малко, боледува често, че досега не е отделяно и не е нощувало без нея; че представения в първата инстанция социален доклад се отнася за условията в жилището на родителите на ответника, а той не живее там и няма яснота за мястото, където Г. ще прекарва време с баща си.
При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че въпросите в изложението, касаещи определянето на режима на лични отношения с детето при съблюдаване на неговия най-добър интерес, след изследване на конкретната за случая съвкупност от обстоятелства и балансираната им преценка, както и за участието на ДСП – ОДЗ в производствата, по които се засягат права или интереси на дете, са правно релевантни и обуславят селектирането на жалбата в хипотезата на чл.280,ал.1, т.1 ГПК. Въззивното решение следва да се допусне за проверка за противоречие с посочената от жалбоподателката практика на ВС и ВКС - ППВС №1/ 1974 г., т.1 от ТР №1/2013г. на ОСГТК и цитираните в изложението решения на състави на ВКС.


Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 357 от 07.07.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 1126/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
УКАЗВА на жалбоподателката Х. Х. П., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева и да представи платежния документ по делото. При неизпълнение на указанията в срок, касационната жалба ще бъде върната и производството по делото - прекратено.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване или на съдията-докладчик за прекратяване.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.