Ключови фрази
съдебни разноски * съдебни разноски * изменение на решението в частта относно разноските


2

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 331

СОФИЯ, 05.07.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 33/2011 година по описа на Първо гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
А. И. К. и Н. Т. К. са обжалвали определението на Софийския градски съд ІV-В състав от 03.07.2010г. по ч.гр.д.№ 8494/2010г.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд , с което се потвърждава определение на първата инстанция, с което е отказано присъждането на разноски по делото на ответниците и съгласно по чл.274 ал.3 т.2 ГПК е процесуално допустима при условията на 280 ал.1 ГПК .
Ответниците не са подали отговор по реда на чл.276 ал.1 ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по въпросите следва ли ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски при отхвърляне на иска, следва ли въззивният съд да обсъди доказателствата , събрани по съответен ред и доводите, формулирани в жалбата или може да обоснове акта си само стъпвайки на мотивите на първоинстанционния съд , следва ли искането за разноски да се приеме за релевирано най-късно до последното открито съдебно заседание , ако е направено от процесуалния представител близо два месеца по-рано в писмени бележки, както и следва ли изразът „със законните последици” да се тълкува като искане за присъждане на разноски и лихви.
В. съд е приел в обжалваното решение, че не са налице предпоставките на чл.192 ал.4 ГПК /отм./ за допълване на решението, с което е отхвърлен иска за делба в частта за разноските, защото такива не са поискани . В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответниците е направил искане съдът да постанови решение „със законните последици”, но според въззивния съд значението на този израз се свежда до претенция за присъждане на законната лихва за забава върху определена сума , но не и за присъждане на разноски.
С оглед на тези мотиви на въззивния съд е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 по въпроса може ли да се счете за своевременно искането за разноски, когато е направено в писмена молба преди последното заседание и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса включва ли се в искането за отхвърляне на иска със законните последици и претенция за разноски от ответника по чл.64 ал.2 ГПК /отм./
По така поставените въпроси на основание чл.291 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
По първия въпрос настоящият състав приема за правилна практиката в цитираното от касаторите определение № 38 от 23.01.2008г. по ч.гр.д.№ 1800/2007г. на ВКС, ІІ г.о. според което разноските са поискани своевременно ако искането е направено в хода на производството пред първата инстанция до приключване на устните състезания.
По втория въпрос следва да се приеме, че употребеният от ответника израз „законните последици” означава искане за присъждане на разноски . Разноските са вземане на една от страните в процеса срещу противната страна и са обусловени от резултата по делото. Чл.64 ал.2 ГПК/отм./ посочва, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, от което следва, че разноските са обусловени от резултата по делото и в този смисъл се явяват законна последица от решението по съществото на спора. Ето защо когато ответникът поиска съдът да се произнесе със законните последици следва да се разбира, че той претендира за разноски.
По основателността на жалбата.
В разглеждания случай в писмената защита на лист 114 от първоинстанционното производство , представена от адвокат Г., пълномощник на Н. К. и А. К. изрично е записано „моля да осъдите ищеца да заплати на моите доверители направените от тях разноски за делото в тази инстанция”. С оглед на това изрично искане, независимо от непрецизната формулировка на искането в последното съдебно заседание за постановяване на решение „със законните последици” съдът не е имал основание да откаже да допълни решението за разноските на основание чл.192 ал.4 ГПК /отм./. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени и да се присъдят направените от ответниците Н. К. и А. К. разноски за първата инстанция, дължими на основание чл.64 ал.1 ГПК /отм./. От данните по делото се установява, че Н. К. е направил разноски по делото 1080лв. – 80 лв. депозит за вещо лице и 1000лв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 24.10.2007г. Разноските на А. К., която е конституирана като страна в течение на производството са 1500 лв. адвокатско възнаграждение по договор от 12.02.2008г. в какъвто размер следва да бъдат присъдени. На основание чл.78 ал.3 ГПК тъй като частната жалба се уважава следва да бъдат присъдени и разноските за производството пред ВКС в размер на 530лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определението на Софийския градски съд , ІV-В състав от 03.07.2010г. по ч.гр.д.№ 8494/2010г. и потвърденото определение на Софийския районен съд, 79 състав от 03.11.2009г. по гр.д.№ 7819/2007г. и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
Допълва решението на Софийския районен съд, 79 състав от 25.04.2009г. по гр.д.№7819/2007г. , с което е отхвърлен иска за делба както следва:
ОСЪЖДА на основание чл.64 ал.2 ГПК /отм./ във връзка с чл.192 ал.4 ГПК /отм./ Л. К. С., С. К. Т., М. Р. Г., Р. Г. Г. и А. Г. И. да заплатят на Н. Т. К. разноски по делото за първата инстанция в размер на 1080лв. /хиляда и осемдесет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.64 ал.2 ГПК /отм./ във връзка с чл.192 ал.4 ГПК /отм./ Л. К. С., С. К. Т., М. Р. Г., Р. Г. Г. и А. Г. И. да заплатят на А. И. К. разноски по делото за първата инстанция в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 ГПК Л. К. С., С. К. Т., М. Р. Г., Р. Г. Г. и А. Г. И. да заплатят на А. И. К. и Н. Т. К. сумата 530 лв./петстотин и тридесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: