6 Р Е Ш Е Н И Е № 41 София, 09.07.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1919/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 601 от 19.12.2017 г. е допуснато касационно обжалване по жалбата на П. С. П. на въззивното решение № 513 от 29.12.2016 г. по гр. д. № 426/2016 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че Т. Т. Н. е собственик на 22 кв. м., обозначени с букви МКЛ на комбинирана скица към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Ф., съставляващи част от УПИ XIV-16 в кв.2 по регулационния план на [населено място], област Русе. Ответникът по касация Т. Т. Н. - ищец по делото, не е взел становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Ищецът твърди, че е собственик на УПИ ХІІІ-15 от кв. 2 по действащия кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1987 г., идентичен с парцел ХХІV-29 от кв. 3 по плана от 1932 г. Позовал се е на н. а. № 149/1966 г. за собственост по давност, издаден на името на неговия наследодател Т. Н. С., както и на нотариални завещания, оставени в негова полза от Т. Н. С. и съпругата му И. Т. Г.. При условията на евентуалност се е позовал на придобивна давност. Твърди, че ответницата навлязла в имота му, поставяйки ограда, която той премахнал. На подадената до общината молба за поправка и допълване на кадастралния план получил отговор, че е налице спор за собственост, поради което исканото изменение не може да бъде извършено. Ищецът твърди още, че по делото не са събрани доказателства, а няма и твърдения за уреждане на сметките по регулация за придадените 22 кв. м. от собствения му имот към парцела на ответницата, няма и доказателства теренът да се владее от последната. След като регулацията не е приложена, то на основание пар. 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на плана е прекратено, поради което спорната площ е собственост на ищеца. Ответницата е собственица на съседния от юг УПИ ХІV-16 от кв. 2 по плана от 1987 г., идентичен с парцел ХХVІ-30 от кв. 3 по плана от 1932 г. С отговора на исковата молба тя е представила н. а. № 65/2012 г. за закупуване на урегулиран поземлен имот, от което заключава, че регулацията е приложена. Позовала се е и на придобивна давност с начало на владението, установено от праводателя й С. П. Р., който при сделката от 2012 г. се легитимирал с н. а. № 100/1965 г. Със заключения на съдебни-технически експертизи е установено, че съгласно плана от 1932 г. площ от 22 кв. м. от имот пл. № 29 от кв. 3 е придадена по регулация към парцел ХХVІ-30 от кв. 3. Въззивният съд приел, че не е издаван нотариален акт, няма отбелязване за това в разписната книга, липсват и документи, установяващи плащане на придаваемата част. След като придаваемото място не е изплатено в срока по пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, то отчуждителното действие на плана от 1932 г. е отпаднало и съгласно пар. 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ действието на неприложената регулация е прекратено. Оттук съдът заключил, че ищецът се легитимира за собственик на частта от 22 кв. м., заключена между буквите МКЛ на комбинираната скица на л. 66 от първоинстанционното дело. Касационното обжалване е допуснато по въпроса: следва ли да намерят приложение разпоредбите на пар. 8, ал. 1 вр. пар. 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, когато придаването по регулация на процесната част е било извършено по предходния, а не по действащия регулационен план. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради необходимост от преценка за съответствие на обжалваното въззивно решение с разрешението, дадено с ТР № 3/28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Според пар. 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по пар. 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. С ТР № 3/28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС се прие, че отчуждителното действие на такива планове се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по пар. 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега пар. 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че това разрешение следва да се съобрази не само по отношение на части от имоти, придадени към съседни парцели с последния дворищнорегулационен план, по и по отношение на такива, придадени с предходния план, когато спорът между страните се свежда до това приложена ли е предходната регулация и последният кадастрален план отразява ли вярно имотните граници. Това поставя на разглеждане въпроса кога следва да се счита за приложен предходният дворищнорегулационен план. По този въпрос е налице съдебна практика, обобщена в с ТР № 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК на ВС. С него е прието, че дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен тогава, когато настъпи трансформация на регулационните линии в имотни граници в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ /отм./. Разяснено е, че при действието на ЗТСУ /отм./ дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на частите от имоти, придадени към съседни парцели. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но докато планът не бъде приложен, той може да бъде изменен по реда на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ /отм./, при което новият план се създава по въз основа на положението на имотите преди регулацията - т. е. отчуждителното действие на регулацията отпада. Когато обаче старият план е бил приложен, новият план зачита парцелните граници по стария план като имотни. С тълкувателния акт е прието и това, че ако предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план или положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място. С решение № 200 от 11.05.2011 г. по гр. д. № 439/2010 г. на ВКС, І-во г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, е прието, че ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС има отношение не само към дворищнорегулационните планове, изработени при действието на ЗТСУ /отм./, но и към тези, които са приети при действалите преди това закони - ЗПИНМ, ЗБНМ, Закон за благоустройство на населените места в Княжество /Царство/ България /Обн., ДВ, бр. 67 от 1905 г., отм., ДВ, бр. 117 от 31.05.1941 г./ - последният приложим към разглежданата хипотеза. Това е така, тъй като ако не е бил приложен планът, приет при действието на ЗТСУ /отм./, съдът следва да проследи дали е бил приложен някой от предходните планове, приети при действието на по-стари закони. Посочено е също, че макар тълкувателният акт да е приет при действието на ЗТСУ /отм./, той не е изгубил значението си и при действието на ЗУТ и ЗКИР. По касационната жалба: Решаващият извод на въззивния съд, че при липсата на данни за уредени регулационни сметки, с изтичането на сроковете по пар. 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ е отпаднало отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1932 г., е формиран, без да се обсъдят всички събрани по делото доказателства, относими към основния спорен въпрос за наличието на приложен дворищнорегулационен план. В ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС са разгледани различните хипотези на прилагане на влязъл в сила дворищнорегулационен план - чрез заемане на придаваемите части по законоустановения ред или когато са изминали десет години от заемане на придаваемите части в хипотезата на чл. 33, ал. 1 вр. чл. 32, ал. 1, т.т. 2, 4 и 5 ЗТСУ /отм./. По делото е установено, че с плана на [населено място] от 1932 г. част от имот пл. № 29 от кв. 3 се придава към съседния му от юг парцел ХХVІ-30 от кв. 3. Със заповед № 146/31.12.1966 г. е одобрена нова конфигурация на парцел ХХІV-29, която обаче няма отношение към спорната по делото част. През 1987 г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план, действащ и понастоящем. В този кадастрален план имот пл. № 15, идентичен с имот пл. № 29, е нанесен в граници, които съответстват на бившия парцел ХХІV-29, т. е. новият план е зачел парцелните граници по плана от 1932 г. като имотни граници. Установено е също, че страничната регулационна линия между съседните на страните парцели съвпада със заснетата имотна граница, т. е. по плана от 1987 г. не се предвижда придаваемо място от имота на ищеца към парцела на ответницата. Това положение на имотите налага извода, че в плана от 1987 г. е отразено прилагането на регулацията от 1932 г. в съответствие с чл. 33, ал. 2 ЗТСУ /отм./. След като планът от 1932 г. е бил приложен, то кадастралната основа на имота на ответницата правилно е заснета по регулационната линия по плана от 1932 г. Заемането на придадената част се установява и от скицата-извадка от плана от 1987 г. /л. 64/, приложена към заключението на техническата експертиза във въззивното производство, на която с триъгълник е изобразен условен знак за ограда /съгласно „Условни знаци за кадастрални планове на населени места и незастроени терени - мащаби 1:1000 и 1:500”/. От нея и от обясненията на вещото лице инж. С. Д. в съдебното заседание на 29.11.2016 г. /л. 73 от въззивното дело/ е видно, че оградата е ситуирана на мястото на регулационната граница по плана от 1932 г. Освен това условният знак за характера на оградата е поставен в имота на ответницата, което съгласно чл. 88, ал. 5 от посочените „Условни знаци” означава, че същата е собственикът на оградата. Съобразявайки тези обективни данни, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че следва да даде вяра на показанията на свидетеля Д. П. Д., преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК /предвид факта, че свидетелят съжителства с ответницата/, според който първоначално е била поставена ограда от дървени колове и оградна мрежа /като свидетелят я е заварил към 1996-1997 г./, около 2007-2008 г. е премахната, а през 2013 г. на мястото на старата ограда е поставена нова такава. От изложеното се налага извод, че към 1987 г. планът от 1932 г. е бил приложен и следователно кадастралният план от 1987 г. не съдържа грешка и отразява вярно имотната граница между имотите на ищеца и на ответницата. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да се реши по същество, като се приеме, че ответницата е собственица на придадената към собствения й парцел част от имота на ищеца. Въведеното от последния при условията на евентуалност придобиване на спорната част по давност /която може да бъде зачетена от влизането в сила на 31.03.2001 г. на чл. 200, ал. 1 ЗУТ/ е недоказано, предвид липсата на категорични данни за упражнявано от него владение на спорната площ - както се посочи, към 1987 г. на мястото на регулационната граница по плана от 1932 г. е била поставена ограда, която е била налице към 1996-1997 г. и до около 2007-2008 г., когато е премахната от бащата на ответницата, а през 2013 г. на същото място е поставена нова ограда, разрушена от ищеца, който понастоящем владее имота в граници, близки до имотните граници по кадастралния план от 1932 г. /в този смисъл заключението на техническата експертиза, прието от първоинстанционния съд, геодезическото заснемане от 2014 г./. Искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора на ответницата следва да се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 1 555.30 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 513 от 29.12.2016 г. по гр. д. № 426/2016 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на П. С. П., че Т. Т. Н. е собственик на 22 кв. м., обозначени с букви МКЛ на комбинирана скица към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Ф., съставляващи част от УПИ XIV-16 в кв. 2 по регулационния план на [населено място], област Русе, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Т. Т. Н. срещу П. С. П., за признаване на установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че Т. Т. Н. е собственик на 22 кв. м., обозначени с букви МКЛМ на комбинирана скица към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Ф. /л. 66 по гр. д. № 1398/2015 г. на Русенския районен съд/, съставляващи част от УПИ XIV-16 в кв. 2 по регулационния план на [населено място], [община], област Русе, от 1987 г. ОСЪЖДА Т. Т. Н. от [населено място], [улица], ет. 1, ЕГН [ЕГН], да заплати на П. С. П. от [населено място], [община], област Русе, [улица], разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 1 555.30 /хиляда петстотин петдесет и пет лв. и 30 ст./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: