Р Е Ш Е Н И Е                                   № 124     София, 06 април 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и девета година, в състав:                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                                       ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 74 по описа за 2009 година.   С решение № 251 от 05.11.2008 г. по внохд № 351/08 г. Апелативният съд-гр. Пловдив потвърдил присъдата на Окръжен съд-гр. Пловдив, постановена по нохд № 2540/07 г., с която подсъдимият Е. М. М. е осъден на основание чл.116 ал.1 т.12 вр.с чл.115, чл.29 ал.1 б.”а”, чл.18 ал.1 и чл.54 НК на 15 години лишаване от свобода при първоначален усилено строг режим на изтърпяване, като е зачетено предварителното му задържане от 05.08.2007 г. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия, с която се претендира наличието на всички основания по чл.348 ал.1 НПК и се иска оправдаване. Пред ВКС жалбата се поддържа. Жалбоподателят представя писмена защита. Прокурорът преценява оплакванията като неоснователни. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка по реда на чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Всички съображения, изложени в касационната жалба и представената писмена защита, са насочени срещу част от изводите по фактите – относно местонараняването на пострадалия и авторството на инкриминираното деяние. И пред настоящата инстанция подсъдимият претендира, че пострадалият се е самонаранил, като си е нанесъл удар с ножица в предната област на гърдите. Аналогични възражения са правени и пред двете предходни инстанции. Същите прецизно са били проверени и отхвърлени като неоснователни. Решаващият съд не е имал основание да се съмнява в правилността на изводите на приетите от него експертни заключения в областта на съдебната медицина и психиатрия, поради което и при съгласието на страните, правилно е приел същите. Данните по делото указват, че не са били налице хипотезите на чл.153 НПК, предпоставящи назначаването на повторна или допълнителна експертиза. Експертното заключение относно местонахождението на нараняването на пострадалия се основава не само на редица медицински документи, в това число и тези, свързани с неотложната, животоспасяваща за пострадалия, операция, но и на показанията на свидетелите Г, изяснили в коя част на тялото, тениската на пострадалия е била силно зацапана с кръв. Обстоятелствата, че дрехите на последния не са били надлежно иззети и изследвани, както и, че от експерта не е направена топографска рисунка не налагат друг извод, различен от направения. Възможността увреждането да е самопричинено от св. П е изключена категорично, предвид на локализацията на прободно-порезното нараняване. Що се отнася до възражението, свързано с дълбочината на раневия канал, в съдебно заседание експертът достатъчно ясно е заявил причините, поради които такъв не е измерен, а именно опасността от допълнително нараняване на пострадалия, поради която такъв подход е недопустим при осъществяването на лекарска интервенция, насочена към спасяване живота на пострадалия. От друга страна, оспорването на вида на ножицата (в частност цвета на дръжките й), посредством която е причинено прободно-порезното нараняване на пострадалия, не държи сметка за констатациите в огледния протокол и приложения към него фотоалбум, още по-малко за заключението по съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства. Не са били налице предпоставките на чл.153 НПК и относно съдебнопсихиатричното изследване на пострадалия. Експертното заключение по въпросите по чл.144 ал.2 т.5 НПК е ясно, пълно и обосновано. Обстоятелството, че по време на изтърпяване на наказания лишаване от свобода св. П е извършвал суицидни опити, не се е отразило на възможността му правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. При изложените съображения ВКС прецени направените възражения за наличието на основанието по чл.348 ал.1 т.2 НПК като неоснователни. В рамките на приетото за установено от фактическа страна, законът правилно е приложен. Като са установени признаците от обективна и субективна страна на престъпният състав по чл.116 ал.1 т.12 вр.с чл.115 и чл.18 ал.1 НК, съдът е имал основание да ангажира отговорността на жалбоподателя. Наложеното наказание не е явно несправедливо. Всички обстоятелства от значение за индивидуализацията му са анализирани и ценени адекватно на обективното им значение. Въззивният съд пространно и в детайли е аргументирал отказа си да определи наказанието при условията на чл.58 вр.с чл.55 НК, като изложените от него съображения изцяло се споделят от настоящата инстанция. При това правилно наказанието на жалбоподателя е определено в рамките на предвиденото от закона – по реда на чл.54 НК, като в размер на минимума то не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348 ал.5 т.1 НПК и като такова е справедливо. Водим от горното като не намери основания за изменение или отмяна на оспореното въззивно решение ВКС І-во наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 251 от 05.11.2008 г. постановено по внохд № 351/08 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: