гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,
в открито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Петя Хорозова
Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 43 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерджи Маркет“ АД, чрез процесуален представител, против Решение № 263 от 03.07.2023 г. по в. т. д. № 86/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено Решение № 260100 от 05.09.2022 г. по т. д. № 82/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора . С посоченото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия касатор против „Ритъм-4-ТБ“ ООД иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 191 400 лв., представляваща неустойка по т.14 от Договор № R1 от 26.11.2019г. за неприета електрическа енергия за периода от 20.03.2020г. до 13.05.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума.
Искането за отмяна на решението на Софийски апелативен съд е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до неправилност на извода за недължимост на претендираната неустойка. Касаторът се позовава на допуснати от въззивния съд нарушения на: - чл.2 и чл.6 ГПК, изразяващо се в това, че без да е поддържано твърдение или възражение от страна на ответника, че страните по договора са определили Българската търговско-промишлена палата /БТПП/ за трето лице по смисъла на чл.299 ТЗ, което да определи налице ли е непреодолима сила, решаващият състав е разгледал предявения иск като втора първа инстанция именно на това основание; - чл.12, чл.235, ал.2 и ал.4 и чл.236, ал.2 ГПК, доколкото не са обсъдени всички доводи във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение относно: - липсата на доказателства, че за процесния период е налице намалено търсене на електрическа енергия от страна на клиенти на „Ритъм-4-ТБ“ с 50% поради пандемията, свързана с COVID - 19; - опровергаване верността и на двата сертификата за форсмажор; - установеното по делото, че за процесния период не само не е налице намалено търсене на ел.енергия от страна на клиенти на ответното дружество с 50%, а е налице увеличение спрямо предепидемиологичния период. Възразява се срещу извода на въззивния съд, че не е налице оспорване по смисъла на чл. 193, ал.3 ГПК на сертификатите за форсмажор. Оплакването за нарушение на материалния закон е обосновано с неправилно прилагане разпоредбите на чл.299, ал.1 ТЗ и чл.20 ЗЗД при формиране на извода, че страните по договора са посочили БТПП за трето лице по смисъла на чл.299, ал.1 ТЗ, което да определи кога е налице форсмажор. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – „Ритъм-4-ТБ“ ООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.
С Определение № 1963 от 11.07.2024г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Може ли въззивният съд да даде разрешение на правния спор, което нито е въвеждано, нито е обсъждано от страните?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Енерджи Маркет“ АД срещу „Ритъм-4-ТБ“ ООД иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение за приемане на количества електрическа енергия за периода от 20.03.- до 13.03.2020г. По съображения, че ответникът не отговаря за неизпълнението на договорните си задължения на основание чл.306 ТЗ, а именно непреодолима сила поради пандемията от COVID – 19, искът е отхвърлен като неоснователен.
За да потвърди обжалваното от ищеца решение, Апелативен съд – Пловдив е установил, че между лицензираните търговци на електрическа енергия „Енерджи Маркет“ АД и „Ритъм-4-ТБ“ ООД е бил сключен Договор № R1 от 26.11.2019г. за доставка на електроенергия за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., по който договор ищецът „Енерджи Маркет“ АД е имал качеството на продавач, а ответникът „Ритъм-4-ТБ“ ООД - на купувач. За безспорен е приет фактът, че в процесния период от 20.03.2020г. до 13.05. 2020г. продавачът е имал готовност да достави на купувача общо 6 600 МВтч електрическа енергия, като е издал и регистрирал до Оператора на пазара необходимите графици на доставка; за същия период купувачът не е издал и регистрирал необходимите за приемане на доставката графици, с оглед на което продавачът твърди, че за този период е налице неизпълнение на прием по чл.14, ал.1 от сключения между тях договор, за което купувачът дължи неустойка в размер 25 % от стойността на неприетите количества електрическа енергия, определена в размер на 191 400 лв. По начина за определяне размера на неустойката е прието, че също не съществува спор.
Изложено е, че според ответника, търсената от него неустойка е недължима, с оглед настъпилата междувременно за периода от 20.03.2020 г. до 13.05.2020 г. предвидената в чл.10, във вр. с чл.9 и чл.11 от договора непреодолима сила, поради което не е могъл да приеме предложените за доставка количества електрическа енергия и е следвало да бъде освободен от отговорност. В тази връзка, с отговора на исковата молба ответникът се бил позовал на въведеното със Заповед № 01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването извънредно положение с цел ограничаване на заразата от коронавирус, което довело до ограничаването и дори спирането на търговските и икономически дейности в сферата на производството и тази на услугите. Според ответника, въведените с извънредното положение мерки довели до рязко ограничение на потреблението на електроенергия сред клиентите му - „Каолин“ ЕАД, „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД, „Е. Миролио“ ЕАД, „Капитал Форт“ АД, „Рудметал“ АД, „Средна гора“ АД, „Кейби Груп“ АД и други, като самите те били в невъзможност да закупуват доставяната им електроенергия и предупредили доставчика си „Ритъм-4-ТБ“ ООД, че консумацията им на електроенергия е минимална и вероятно ще се наложи или да прекратят доставките или да заплащат друга, намалена цена.
Въззивният съд е установил, че в съответствие с чл. 11 от договора купувачът „Ритъм-4-ТБ“ ООД е уведомил продавача „Енерджи Маркет“ АД за въведеното първоначално от 13.03.2020г. до 13.04.2020г. извънредно положение, като предложил на основание чл.11 от сключения между тях договор и чл.306 ТЗ временно да бъде прекратено изпълнението му, считано от 17.03.2020г. до края на срока на въведеното извънредно положение; с последващо писмо от 18.03.2020г. на продавача било изпратено и предвиденото с чл.11 от договора Удостоверение от БТПП - „Сертификат за форсмажор № 010 от 17.03.2020г., въз основа на който продавачът бил уведомен, че от 0.00 ч. на 20.03.2020г. до 24.00ч. на 13. 04.2020г. действието на Договор № R1 от 26.11.2019г. временно се преустановява. Посочено е, че представеният по делото Сертификат № 010 от 17.03.2020 г. бил издаден на основание чл.9, т.6 от Устава на БТПП, съгласно който БТПП „издава и заверява свидетелства, удостоверения, сертификати и др. документи за наличие на форсмажорни обстоятелства за неизпълнение или неточно изпълнение на договори“, като в издадения в конкретния случай сертификат било удостоверено, че дружеството „Ритъм-4-ТБ“ ООД „е изпаднало в обективна невъзможност в периода от 08.03.2020г. до 13.04.2020г. да изпълнява задълженията си, произтичащи от сключения с „Енерджи Маркет“ АД Договор за доставка на електроенергия № R1 от 26. 11.2019 г. Въззивният съд е установил също така, че на 10.04.2020г., преди да е изтекъл срокът, посочен в издадения от БТПП Сертификат № 010 от 17.03.2020 г., „Ритъм-4-ТБ“ ООД изпратил на продавача „Енерджи Маркет“ АД и писмо с изх. № 165 от 10.04.2020 г., придружено от нов, също издаден от БТПП Сертификат за форсмажор № 094 от 03.07.2020 г., продължаващ действието на предходно издадения Сертификат, в който било удостоверено, че поради удължения с Решение на Народното събрание срок на обявеното извънредно положение върху територията на страната „Ритъм-4-ТБ“ ООД „е изпаднало в обективна невъзможност в периода от 14.04.2020г. до 13.05. 2020г. - края на обявеното извънредно положение върху цялата територия на Република България, да изпълнява в пълен обем задълженията си, произтичащи от сключения с „Енерджи Маркет“АД Договор за доставка на електроенергия № R1 от 26. 11.2019 г.“ Въз основа на представените като доказателства по делото сертификати въззивната инстанция е установила, че процесният период от 20.03.2020г. до 13.05.2020г., за който ищецът е претендирал неустойка за „неизпълнение на прием“ по чл. 14 от договора, е бил изцяло обхванат от удостоверената от БТПП непреодолима сила и настъпилата въз основа на нея обективна невъзможност купувачът да изпълнява задълженията си по договора.
Относно правното значение на представените сертификати за форсмажор, Пловдивският апелативният съд е приел, че в съответствие с чл.11 от сключения между страните договор предвидените и съответно – издадени от БТПП сертификати не представляват неангажиращо мнение на трето лице относно факта дали е настъпила непреодолима сила по смисъла на чл.9 от същия договор, а компетентната оценка на конкретно посочена от тях институция и приетият от страните начин за установяване настъпването на обективна невъзможност за изпълнение на договора. Съдът е акцентирал на факта, че именно издадените от БТПП сертификати за форсмажор конкретизират наличието на предпоставките за настъпване на условията по чл.12 от договора - за освобождаване на купувача „Ритъм-4-ТБ“ ООД от задълженията му за приемане и плащане на електроенергия за периода от 20. 03.2020г. до 13.05.2020г., като по този начин отразеното в сертификатите е заместило алтернативното и непостигнато от страните съгласие по чл.11, изр.3-то от сключения между тях договор, предвиждащ, че следва или да се представи официално удостоверение от БТПП, доказващо наличието на непреодолима сила, или страните да договорят помежду си последиците от възникване на това събитие. По този начин, с представените от „Ритъм-4-ТБ“ издадени от БТПП два сертификата, уговорката по т.11 от сключения между страните договор е станала задължителна за тях по смисъла на чл.299, ал.1 ТЗ. В случая, според решаващия съд, не се касае за оспорване истинността на частен документ, съгласно чл.193, ал.3, изр.2-ро ГПК, а за постигнато съгласие за начина, по който да бъде удостоверявано наличието на условията по чл.10, във вр. с чл.9 и чл.11 от договора - за освобождаване на всяка от страните от задълженията й за доставка, съответно за приемане на договорената електроенергия. Прието е, че в конкретната хипотеза договореното между страните отговаря на ясно посочените три материални изисквания на чл.299, ал.1 ТЗ, поради което за процесния период дружеството „Ритъм-4-ТБ“ ООД е било в обективна невъзможност да изпълнява в пълен обем задълженията си, произтичащи от сключения с „Енерджи Маркет“ АД Договор № R1 от 26.11.2019г.
Изложено е също така, че в хипотезата, при която страните са се съгласили, да предоставят на БТПП мандат за определяне на условията за освобождаване от отговорност на всяка от тях при наличие на предпоставките по чл.9 от договора, то този мандат, според съда, е ограничен единствено от изискванията по чл.299, ал.1 ТЗ. В тази връзка е прието, че щом официално издаденият от БТПП сертификат за форсмажор по чл.11 от договора отговаря на изискванията на закона и щом в договора липсват каквито и да било други правни или фактически условия за издаването му, същият не може да бъде оспорван под предлог, че съдържанието му не отчита фактори, според които предпоставките за наличие на събитие, отговарящо на квалификацията за непреодолима сила, са ненастъпили. Доколкото по делото е бил доказан фактът, че купувачът „Ритъм-4-ТБ“ ООД не е бил страна, която за посочения период от 20.03.2020 г. до 13.05.2020 г. е отговорна за настъпването на непреодолима сила в договорните отношения с „Енерджи Маркет“ АД, въззивният съд е достигнал до извода, че за този период „Ритъм-4-ТБ“ ООД не носи отговорност за неизпълнение на задължението си за прием по чл.14 от сключения между страните Договор за доставка на електроенергия № R1 от 26.11.2019 г.
С оглед на това, Апелативен съд – Пловдив е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, със съответно препращане на основание чл.272 ГПК към мотивите му.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване – за възможността въззивният съд да даде разрешение на правния спор, което нито е въвеждано, нито е обсъждано от страните, е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в многобройни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, между които освен посочените от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са постановени и служебно известни на съда решения на ВКС по: гр. д. № 1648/2011 г. на ІV г. о.; т.д. № 1245/2013г. на І т.о.; гр. д. № 1083/ 2016 г. на ІV г. о.; гр. д. № 896/2017г. на І г. о. , и др., съгласно които: Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК регламентира едно от основните начала на гражданския процес – диспозитивното, съобразно което предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. От посочения принцип следва, че съдът е длъжен да разгледа само иска, с който е сезиран и да се произнесе само по въведените от страните факти и възражения, като не може да взема предвид такива, които не са изрично заявени и да приема за настъпили правни последици, каквито не се претендират от страните.
При този отговор на въпроса настоящият състав на ВКС намира въззивното решение за неправилно.
При постановяване на обжалвания акт Пловдивският апелативен съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК и задължителната практика по приложението й. Нарушението се изразява в това, че без да е поддържано твърдение или възражение от страна на ответника, решаващият състав е приел, че БТПП е определено от страните по договора за трето лице по смисъла на чл. 299 ТЗ, което да установи наличието на непреодолима сила, в резултат на което е придал на издадените от БТПП сертификати за форсмажор задължителна за страните сила и е отказал да се произнесе по заявеното от ищеца оспорване на тяхната истинност. В нарушение на процесуалните си задължения Пловдивският апелативен съд не е съобразил, че при изграждане на своите правни изводи е ограничен от исканията и възраженията на страните, и че съобразно принципа на диспозитивното начало предметът на делото и дължимото от съда произнасяне се определя от тях. Възраженията на ответника срещу предявения иск в отговора на исковата молба и в хода на цялото производство са били други и са свързани с твърдението, че не дължи процесната неустойка поради наличие на непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ, изразяваща се в намалено търсене на електрическа енергия от страна на клиентите му, за доказването на което твърдение е представил издадените от БТПП два сертификата за форсмажор. Преценката за основателността на претенцията следва да бъде извършена само с оглед наведените от ответника възражения, свързани с твърдения за непреодолима сила, представляваща намалено с 50 % търсене на електрическа енергия от страна на клиенти на „Ритъм-4-ТБ“ ООД през процесния период поради пандемията, свързана с COVID – 19, и тяхното доказване.
Независимо от допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения, след като взе предвид, че първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл в рамките на релевираното в отговора на исковата молба правоизключващо отговорността възражение по чл.306 ТЗ, включително и по заявеното от ищеца оспорване верността на представените от ответника сертификати за форсмажор; като съобрази, че във въззивното производство страните са изразили становище по правилността на направените в тази връзка изводи от окръжния съд, към които въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК, и при положение, че не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, настоящият състав на ВКС намира, че дължи произнасяне по съществото на спора.
От фактическа страна правилно въззивният съд е установил за безспорен факта на неизпълнение от страна на ответника на задължението му по чл.1 от сключения между страните договор да закупи и приеме заявеното по график количество електроенергия от общо 6 600 МВтч за периода 20.03.-13.05.2020г., което ищецът е имал готовност да достави, тъй като е издал и регистрирал до Оператора на пазара необходимите графици на доставка. В съответствие със заявеното от ответника в отговора на исковата молба съдът е определил възражението за недължимост на неустойката като основаващо се на твърдение за освобождаване от отговорност за неизпълнението, причинено от непреодолима сила, настъпила и съществуваща в периода от 20.03.2020г. до 13.05.2020г. В тази връзка правилно въззивният съд е констатирал, че: - в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.11 от сключения между страните договор, купувачът „Ритъм-4-ТБ“ ООД с писмо от 16.03.2020г. е уведомил продавача „Енерджи Маркет“АД за въведеното първоначално на 13 март 2020г. до 13 април 2020г. извънредно положение и предизвиканите от същото последици, между които драстично намаляване потреблението на електроенергия с повече от 50 %; - с последващо писмо от 18.03.2020г. купувачът е изпратил на продавача изискваното от чл.11 от договора Удостоверение от БТПП – в случая „Сертификат за форсмажор № 010 от 17.03. 2020г.“, както и че преди да изтече срокът, посочен в първия сертификат, на 10.04.2020г. купувачът е изпратил на продавача писмо от 10.04.2020г., придружено от нов, също издаден от БТПП Сертификат за форсмажор, с което процесният период от 20.03.2020 г. до 13.05.2020 г. , за който ищецът претендира неустойка за „неизпълнение на прием“ по чл.14 от договора, е бил изцяло обхванат от представените от ответника сертификати за форсмажор.
При тези данни и становища на страните, в тежест на ответника в производството е установяване настъпването на непреодолима сила, която според дефиницията в разпоредбата на чл.306, ал.2 ТЗ представлява непредвидено или непреодолимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. В същия смисъл , включително и чрез неизчерпателно изброяване на съставляващи непреодолима сила обстоятелства, в чл.9 от договора страните са определили съдържанието й, а в следващите разпоредби на чл.10,11 и 12 – реда за позоваване на същата и последиците върху другата страна. За да се приеме наличие на форсмажор по смисъла на законовата разпоредба, трябва да е налице кумулативно поне една от следните групи елементи: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнението или непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка.
Неправилен в тази връзка е изводът на Пловдивския апелативен съд за доказаност на твърдението на ответника за настъпване на непреодолима сила в договорните отношения между страните, обоснован единствено с представените от същата страна сертификати за форсмажор. Касационните доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в разрешаване на спора въз основа на невъведено от страните твърдение и в отказ да се произнесе по надлежно заявеното оспорване истинността на сертификатите за форсмажор, както и за неправилно прилагане разпоредбите на чл.299, ал.1 ТЗ и чл.20 ЗЗД, са основателни. Предпоставилият касационното обжалване извод на рещаващия съд за фигурата на БТПП като трето лице по смисъла на чл.299, ал.1 ТЗ, което да определи кога е налице форсмажор, освен че е недопустимо формиран, е и неправилен. В разпоредбата на чл.299 ТЗ е уредена връзка на търговската сделка с поведение на трето лице, което да определи отделни уговорки в същия договор, като примерно - да посочи срок и място на изпълнение, разноски за изпълнението и др., като е допустимо и натоварване с определяне на съществен елемент на сделката, като например – цената на продадената стока. За да бъде волеизявлението на третото лице част от търговската сделка е необходимо: първо – това да е уговорено между страните и второ – уговорката, определена от третото лице, да съответства на целта на договора, на останалото му съдържание и на търговския обичай. В случая в чл.14 от договора е предвидено, че позоваващата се на непреодолима сила страна при известяването на другата страна следва да й представи официално удостворение, издадено от БТПП, доказващо наличието на непреодолима сила. В нарушение на чл.20 ЗЗД и трайната практика на ВКС за задължението на съда при тълкуване на договорите да търси действителната обща воля на страните, въззивният съд е приел, че клаузата на чл.14 от договора представлява договорка по чл.299 ТЗ. В случая не е налице ясно и недвусмислено изразена обща воля на страните за възлагане на БТПП да определи уговорка в договора по смисъла на чл.299, ал.1 ТЗ, доколкото установяване наличието на непреодолима сила не е елемент от съдържанието на договора, а факт от обективната действителност. Обоснован с приложимостта на чл.299 ТЗ в договорните отношения на страните по делото, незаконосъобразен се явява и решаващият извод на апелативния съд за обвързващото действие на издадените от БТПП сертификати, предпоставило отказът му да се произнесе по заявеното от ищеца оспорване на същите. Освен това, не са съобразени и императивните правила на ГПК относно доказателствената сила на частните и на официалните документи, която не може да се дерогира от договор между страните, предвиждащ издаването на съответен документ.
По своевременно заявеното от ищеца оспорване верността на представените от ответника сертификати за форсмажор намира следното: Същите са издадени от БТПП на основание чл.9, т.6 от Устава на БТПП, т.е не са издадени от длъжностно лице в това му качество, поради което не са официални документи, по аргумент от чл.179 ГПК. Следователно, касае се за частни свиделстващи документи, които видно от съдържанието им съдържат информация за страните по договора, кратко описание на същия; изложение на предприетите от СЗО и МС на РБългария противоепидимични мерки; позоваване на Решение на НС на РБългария за обявяване на извънредно положение върху територията на цялата страна във връзка с разрастващата се пандемия от COVID – 19, както и възпроизвеждане на твърдението на молителя „Ритъм-4-ТБ“ ООД за драстично намаляване потреблението на електроенергия с повече от 50 % от клиентите на дружеството вследствие наложените ограничения. Доколкото такива правомощия не са й възложени с нормативен акт, БТПП не дължи установяване и преценка на посочените в молбата за издаване на сертификат обстоятелства. Следователно, представляващи частни свидетелстващи документи, процесните сертификати за форсмажор имат формална доказателствена сила само относно факта на писменото изявление и неговото авторство, като материализират удостоверителното изявление на издателя относно определени факти. Доколко същите се ползват и с доказателствена сила зависи от това дали съдържащото се в тях удостоверително изявление отговаря на действителното фактическо положение.
Оспорилата верността на сертификатите страна е ангажирала основна и допълнителни технически експертизи, от заключенията на които се установява увеличение на продаваните от ответника количества електрическа енергия през процесния период, както следва: за периода 16.03. - 31.03.2020г. е налице увеличение с 18.32% спрямо предходния на спирането на изпълнението по договора период от 01.03.-15.03.2020г.; за периода 01.04 - .15.04.2020г. е налице увеличение с 18.10 %; за периода 16.04.-30.04.2020г. е налице увеличение с 2.06%; за периода 01.05.-14.05.2020г. е налице намаление с 19.27% спрямо същия период, но това намаление е посочено за обичайно за това време на годината. От изследваните от експерта аналогични на процесния периоди от предходни и неепидемиологични години – 2018г. и 2019г. официални данни от оператора на електроенергийната мрежа – „Електроенергиен системен оператор“ЕАД също се установява, че не е налице намаление на продаваните от ответника количества електрическа енергия, а още по-малко на такова от 50 %. Така за 2020г. спрямо 2018г. е налице увеличение в размер на 16.21%, а за 2020г. спрямо 2018г. е установено минимално намаление в размер на 2.47%. Тоест, за процесните периоди продаваните от ответника количества електрическа енергия не само не са намаляли, а дори има увеличение спрямо предепидемиологичните периоди. Следователно, удостоверените с двата сертификата обстоятелства досежно драстичното намаляване потреблението на електрическа енергия с повече от 50 % е невярно. До различен от така направения извод не може да се стигне и след преценка показанията на водените от ответника свидетели, които изнасят сведения само за част от редовните клиенти на страната. Други доказателства, подкрепящи тезата на ответника в този смисъл, не са ангажирани.
Недоказването на обосноваващия непреодолимата сила факт на спад на потреблението на електрическа енергия за процесния период с повече от 50 % води до неправилност на извода за освобождаването на ответника от отговорност за неизпълнението на договорното задължение за прием на съответните количества енергия, за които не се спори, че ищецът е имал готовност да му достави. Следователно, налице са основанията за ангажиране виновната отговорност на този търговец за неизпълнение, обезпечена в случая с неустоечната клауза по т. 14 от сключения между страните по спора договор от 26.11.2019г. в претендирания и неоспорен по делото размер от 191 400 лв.
Изложеното налага извод за отмяна на въззивното решение изцяло, като на осн. чл.293, ал.2 ГПК вместо него следва да бъде постановено друго за уважаване на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД в предявения размер.
С оглед изхода на спора ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски за първоинстанционното производство в размер на 15 541 лв., за въззивното производство – в размер на 13 328 лв. и за касационното производство – в размер на 13 358лв., съгласно представените списъци по чл.80 ГПК, неоспорени от насрещната страна.
Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 263 от 03.07.2023 г. по в. т. д. № 86/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, вместо което постанови:
ОСЪЖДА „Ритъм-4-ТБ“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.9 да заплати на „Енерджи Маркет“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] на основание чл.92 ЗЗД сумата от 191 400 лв., представляваща неустойка по т.14 от Договор № R1 от 26.11.2019г. за неприета електрическа енергия за периода от 20.03.2020г. до 13.05.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2020г., до окончателното изплащане на присъдената сума.
ОСЪЖДА „Ритъм-4-ТБ“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.9 да заплати на „Енерджи Маркет“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 15 541 лв., за въззивното производство – в размер на 13 328 лв. и за касационното производство – в размер на 13 358лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|