О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 391 София, 09.08.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и шестнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2890 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Г. Д. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 6684 от 8 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 9522/2011 г. по описа на Софийския градски съд, с което е обезсилено решение № І-41-119 от 12 януари 2011 г., постановено по гр.д. № 10456/2005 г. на районния съд в гр. София в частта му по исковете с правна квалификация по чл. 108 ЗС на Л. Т. Б. от [населено място] (конституиран на мястото на починалата в хода на производството ищца А. К. Ч.) против Д. И. И. и Л. И. И. – двамата от [населено място], производството по тези искове е прекратено, и е оставено в сила решението в останалите му части, с които са отхвърлени предявените от „А. у. в Б.” [населено място] против Д. И. И. и Л. И. И. искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и по чл. 108 ЗС за идеални части от три урегулирани поземлени имота в [населено място]. В молбата се твърди, че на 21 юли 2015 г. било открито и обявено саморъчно завещание от 25 юли 2006 г. на първоначалната ищца А. Ч., изразяващо последната й воля – универсално завещание в полза на молителя, което той приема и го прави единствен наследник, като със завещанието са анулирани всички предходни разпореждания. Сочи се, че след смъртта на ищцата на основание старо завещание от 2001 г. по делото са били конституирани наследникът по закон Л. Б. и заветниците С. о. и АУБ. Молителят счита, че завещанието от 2001 г. не е произвело действие, тъй като към момента на смъртта на завещателката е съществувало валидно завещание с последваща дата, изрично отменящо предходните завети. В допълнително заявление е уточнено, че се поддържат основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и чл. 304 ГПК – саморъчното завещание от 2006 г. е ново доказателство, установяващо и ново обстоятелство – новооткрит наследник, който конкурира и елиминира заветниците, участвали в процеса. Изрично се сочи, че новото доказателство и новото обстоятелство не са могли да бъдат известни при решаване на делото, нито страните са могли да се снабдят своевременно с него при полагане на дължимата грижа, защото завещанието е изпратено от подател – адресът на българското посолство в П., на адреса на адвокат в България. Отделно се поддържа и че спрямо молителя решението има сила, без той да е имал възможност да участва в процеса и да организира защитата си. Излагат се и твърдения за недопустимост на атакуваното решение, както и за неговата неправилност. Отговори на молбата за отмяна са подадени от Д. И. И. и Л. А. И. чрез процесуалния им представител адв. В. Т., Л. Т. Б. чрез адв. П. П., А. у. в Б. чрез адв. Д. Г., и от П. Р. С., П. Д. Б., С. И. имеонов и Е. Г. Б. – четиримата чрез адв. Л. Д.. И в четирите молби се излагат подробни доводи срещу допустимостта на молбата за отмяна, както и за нейната неоснователност. При проверка допустимостта на молбата по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК съдът констатира следното: Макар да не може да се сподели твърдението на ответниците за недопустимост на молбата поради пропускане на срока за подаването й по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК (получено завещание от адв. М. Р. в пощенска пратка от 20 юли 2015 г., пощенско клеймо за подаване на молбата от 19 октомври 2015 г.), касационният съд приема, че молителят не е легитимиран да предяви молбата. Отмяната е извънредно средство за извънинстанционен контрол за законосъобразност на влезли в сила съдебни актове. Легитимирана да подаде молбата за отмяна е заинтересованата страна, която е обвързана от неизгодно за нея решение, което е неправилно, поради някоя от изчерпателно изброените хипотези в чл. 303 и чл. 304 ГПК. Молителят не е бил страна в производството по делото. Поддържаната от него хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК урежда случаите на незаконосъобразност на решението в посочения по-горе смисъл, в които са се открили нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, неизвестни при решаването на спора, или такива, с които страната не е могла да се снабди своевременно, и то не поради допуснато от съда процесуално нарушение или небрежност на страната да попълни делото с доказателства, което предполага участие на страната в производството. Предвид изложеното, съдебният състав не излага съображения дали посоченото в молбата за отмяна обстоятелство има съществено значение за делото. Не може да се сподели и тезата, че атакуваното решение има сила спрямо молителя, независимо, че той не е бил страна по делото. Чрез отмяната по чл. 304 ГПК се защитава правото на иск и правото на участие на третите лица по дела, касаещи правоотношения, по които тези трети лица са страни. Нормата препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, с което се регламентира приложимост на отмяната по чл. 304 ГПК по отношение на хипотезите на необходимо другарство в двете му проявни форми - задължително и факултативно. По тази причина, легитимирани да искат отмяна по този текст се явяват не всички трети спрямо приключилото производство лица, а само тези от тях, които са участници в неделимо спорно правоотношение. От това им качество от една страна произтича правото им на участие в съдебния спор като главна страна (ищец или ответник), която е следвало да бъде конституирана в процеса, а от друга - разпростирането на силата на пресъдено нещо и по отношение на тях, независимо от това дали са участвали като такава страна в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се търси. В случая молителят не е бил участник с коя да е от страните в неделимо спорно правоотношение, и може да защити правата си по друг ред, след като силата на пресъдено нещо на решението не се простира спрямо него. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Г. Д. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 6684 от 8 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 9522/2011 г. по описа на Софийския градски съд Определението може да се обжалва в седмичен срок от получаването на препис с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: