3 Р Е Ш Е Н И Е N 26 гр. София, 10.07.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВА.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гр. дело N 1529/ 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Подадена е касационна жалба от Е. И. Ц. и Р. Д. Ц. срещу въззивното решение на Софийския градски съд, Гражданска колегия, ІV-Б състав от 21.01.2010 г. по гр.д.№ 2665/ 2005г., с което е отхвърлен иска за делба. След подаване на касационната жалба Р. Д. Ц. е починал и на негово място са конституирани наследниците му по закон – низходящите М. Р. Ц. и И. Р. Ц.. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса допустимо ли е съдът да се произнесе по валидността на завещание, което е послужило за предходна делба и е зачетено като е констатирано противоречие между мотивите на обжалваното решение и тези в решението по гр.д. № 1868/2005г. на ВКС, ІV г.о. Ответниците не са изразили становище по касационната жалба. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на основание чл.291 т.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение възприема практиката в решение по гр.д.№ 1868/2005г. на ВКС, ІV г.о., според която възражения за валидността на завещанието следва да бъдат направени в делбения процес ,в който то е представено по следните съображения: В процеса за съдебна делба всяка от страните под страх от преклудиране е длъжна да изчерпи всички свои възражения срещу правото на всеки от съделителите да участва в делбата. С установителното решение в първата фаза на делбеното производство се разрешават въпросите съществува ли съсобственост, между кои лица и какви са техните дялове –чл. 344 ал.1 ГПК. Макар да подготвя окончателното решение за прекратяване на съсобствеността, каквато е целта на делбеното производство, решението по допускане на делбата има самостоятелно значение и се ползва със сила на пресъдено нещо. Следователно когато едно завещание е послужило за легитимация на съделител в делбата и правното му действие е зачетено с решението по допускането като му е определена квота в съсобствеността, макар делбата да не е извършена, е недопустимо да се отричат правата на участвалите съделители или техните правоприемници в друг делбен процес между страни, които черпят права от същото завещание, респективно съдът не може служебно да се произнася по валидността на завещанието, защото влязлото в сила решение е задължително и за него на основание чл. 227 ГПК . По основателността на жалбата. Производството е за делба във фазата по допускането. Спорът е разгледан от инстанциите по същество по реда на отменения ГПК на основание §2 ал.1 ПЗР ГПК. Искът е предявен от Р. Д. Ц. и Е. И. Ц. и има за предмет магазин в [населено място] в сградата, намираща се на [улица] лице към [улица], разположен южно от входа на театър „С. и смях“ , застроен на 28.50 кв.м., заедно с мазе под него с площ 19.55 м2 и с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 55 състав от 14.07.2004г. по гр.д.№ 11190/2001г. и е отхвърлил иска за делба като е изложил съображения, че завещанието, с което Е. Балканска е завещала на М. Г. делбения имот е нищожно на основание чл.42 ал.1 б.“б“ ЗН и не отговаря на изискването за безвъзмездност. То не е породило правно действие, не е отстранило наследяването по закон, следователно не е налице съсобственост между страните по делото. Прието е също така, че липсва идентичност между лицата Е. Р. Балканска , която е съставила завещанието и Е. А.Балканска по титула за собственост. Решението е постановено в нарушение на процесуалните правила. Съдът е излязъл извън рамките на предмета на спора като по жалба на част от наследниците на М. Г. е отрекъл изцяло нейните права по отношение на делбения имот, а с това и тези на жалбоподателите . В. съд е длъжен служебно да приложи материалноправните норми от публичен ред съгласно разясненията в т.10 на ТР 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, но само доколкото не е длъжен да съобрази последиците на влязло в сила решение между страните , в което е разрешен същият въпрос, както и правния интерес на обжалващата страна. По начало защитната позиция на ответниците , които са подали и въззивната жалба е била, че общината е следвало да предложи на тях да закупят притежаваната от нея част на основание чл.33 ал.2 ЗС, както и че договорът за продажба на ½ ид.ч. от имота, предмет на нот.акт № 169/2001г. е нищожен като противоречащ на З. /отм./. Нито една от страните не се е позовала на нищожност на завещанието, а и не би имала правен интерес да се позове на такъв порок на сделката, защото всички черпят права от завещанието и оспорвайки валидността му биха отрекли и собствените си права. От друга страна въпросът за правоприемството по завещание е разрешен с влязлото в сила решение по гр.д.№ 4271/1972г. на Софийския районен съд по допускане на делбата и съдът е бил длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на основание чл.220 ГПК /отм./. По тези съображения решението като постановено в нарушение на процесуалните правила следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК, а делото да се реши по същество. Е. Р. Балканска е съставила завещание в полза на М. Г., която не е от кръга на нейните наследници по закон. По делото не е спорно, това се установява и от писмените доказателства, че тя е притежавала магазина, предмет на настоящия делбен процес към момента на смъртта си. При откриване на наследството на Е. Балканска, е била в сила разпоредбата на чл.14 ал.2 ЗН в редакция от 1949 до 1992г. , според която завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество в полза на наследниците си по закона, държавата и обществените организации. В полза на други лица той може да се разпорежда с не повече от половината от имуществото си. Именно на това основание е била допусната делба с решение №31 от 27.02.1973г. на Софийския районен съд - Ленински район , осми състав по гр.д.№ 4271/1972г., цитирано в договора за продажба на 1/2 ид.ч. от имота от М. Г. Г. по реда на ПМС 60/ 1975г. и тази част впоследствие е реституирана, а другата 1/2 ид.ч., получена по наследство от държавата на основание чл.11 ЗН е преминала в собственост на общината с влизане в сила на З. . Макар решението да не е било представено по делото, между страните не е било спорно, че основанието за предходната делба е именно завещанието на Е. Балканска, а и липсва всякакво друго основание за придобиване на права от държавата след нейната смърт. Държавата, която е била пряко заинтересована да оспори валидността на завещанието , за да придобие цялото имущество на Е. Балканска е обвързана от решението, обвързани от решението са и наследниците на М. Г., поради което между тях не може да се преразглежда въпросът за правата на наследодателката им. От представеното удостоверение за наследници се установява, че наследници на М. Г. са братята и сестрите й. Е. Т., починала и е наследена също от братята и сестрите си. Ц. Г. Г. е получила 1/5 от частта на сестра си М. Г. или 1/10 от целия имот. Наследници на Ц. Г. са децата й – ответниците Й. П. Г., К. П. Б. и Г. П. М., които са получили по 1/30 от имота. В коляното на Т. Т. частта му от 1/10 е наследена от децата му М. Т. Боева и К. Т. М. при равни права – по 1/20 Братът на М. Г. И. Т. е наследен от дъщеря си М. И. Д., която има дял 1/10 ид.ч. Сестрата Г. Г. С. е починала през 1993г. и е оставила за наследници децата си Ц. Ц., Д. С. Ц. и Й. С. Ц., всяко от които е получило по 1/30 ид.ч и при тази квота следва да се допусне делбата за Й. С. Ц.. Д. С. Ц. е прехвърлил своята част с нот.акт № 158/2000г. на племенника си С. Ц. С.. Баща му Ц. С. Ц. е починал и е наследен от съпруга П. Г. Ц. и деца С. Ц. С., Д. Ц. С., С. Ц. и Г. Ц. С.. Г. Ц. С. не е наследила леля си, защото е починала преди нея и преди майка си и не е имала деца. Следователно всеки от наследниците на Ц. Ц. по правоприемство е наследил по 1/120 ид.ч. от магазина като П. Ц., Д. Ц. и С. Ц. са прехвърлили дела си с нот.акт 155/2000г. на С. Ц. С.. Сестрата А. Г. П. е починала през 1974г. и е оставила петима наследници /дъщерята Й. И. е починала и не е оставила низходящи и съпруг/. Така П. С. И. е получил 1/50 ид.ч., Н. С. Ц. също 1/50. П. С. И. е починал в производството пред въззивния съд и е наследен от сина си С. П. И.. И. С. И. е прехвърлил своята 1/50 ид.ч. на С. Ц. С. с нот.акт № 159/2000г. Наследниците на дъщерята П. С. Д. са придобили по 1/100 ид.ч. и са прехвърлили с нот.акт № 62/2000г. на С. Ц. С. по 1/120 ид.ч. /неразпоредени са останали по 1/600 ид.ч. за всеки, които са прехвърлени допълнително с нот.акт № 23/2001г. и № 24/2001г. От коляното на дъщерята Т. С. К. съсобственик е останала само Д. К. М. с квота 1/150. Другите двама наследници Е. К. А. и И. К. К. –са прехвърлили по 1/180 от дела си на С. Ц. С. с нот.акт 61/2000г. и са запазили по 1/900 ид.ч., които са прехвърлили допълнително с нот.акт 33/2001г. И. И. е прехвърлил с нот.акт № 159 /2000г. 1/50 ид.ч. на С. Ц. С., а разликата от 1/300 ид.ч. наследниците му са прехвърлили на Р. Ц. и Е. Ц. с нот.акт № 33/2001г. Р. Д. Ц. и Е. И. Ц. са придобили ½ ид.ч. с нот.акт № 169/2001г. , 37/360 ид.ч. с нот.акт № 113/2000г., с нот.акт № 33//2001г. 1/180 и 3/900 ид.ч. и с нот.акт 109/2000г. 1/120 ид.ч. или общо 31/50. Или приведени към общ знаменател 300 квотата им е 186/300. След смъртта на Р. Д. Ц. правата са 31/75 или 124/300 за съпругата, която получава 1/2 от съпружеската имуществена общност и 1/6 по наследство, а на децата му М. Р. Ц. и И. Р. Ц. са наследили 1/6 от дела на баща им или 31/300. Доводите на ответниците, че договорът за продажба, с който Р. Д. Ц. и Е. И. Ц. са закупили 1/2 от имота е недопустимо да се разглеждат поради липса на правен интерес. На нищожността може да се позовават само страните по договора и трети лица, ако засяга тяхната правна сфера. В случая оспорилите сделката съделители са наследници по закон на М. Г., а тя е придобила собственост по завещание само до 1/2 ид.ч. , следователно правата им не зависят от извършената продажба с нот.акт № 169/2001г. Доколкото всички разпоредителни сделки са извършени между сънаследници, разпоредбата на чл.76 ЗН е неприложима. Позоваването от ответниците на разпоредбата на чл.33 ал.2 ЗС е без правно значение за правата в съсобствеността тъй като продажбата на съсобствен имот на трето лице без спазване на изискването на закона да се предложи на съсобствениците да изкупят частта му при същите условия не води до нищожност на продажбата, а само поражда възможност да се предяви иск пред съда за изкупуването, какъвто в случая не е предявен, а и не може да се съедини с иска за делба. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския градски съд, Гражданска колегия, ІV-Б състав от 21.01.2010 г. по гр.д.№ 2665/ 2005г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: Допуска да се извърши делба между Е. И. Ц., М. Р. Ц., И. Р. Ц., М. И. Д. , М. Т. Боева, К. Т. М., Й. П. Г., К. П. Б., Г. П. М., Й. С. Ц., С. П. И., Н. С. Ц. , Д. К. М. на следния недвижим имот: МАГАЗИН в [населено място], на партерния етаж в сградата на [улица] лице към улицата, разположен непосредствено и южно до входа на театър „С. и смях” със застроена площ 23.50 кв.м., заедно с мазе под него с площ от 19.55 кв.м. при граници: [улица], входа на театъра, стълба за балкона на театъра, магазин на Надежда Я. Ц., , заедно с припадащите се 116/10000 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо по нот.акт УПИ V-465 по плана на [населено място] при следните идеални части : 124/300 за Е. И. ценкова 31/300 за М. Р. Ц. 31/300 за И. Р. Ц. 30/300 за М. И. Д. 15/300 за М. Т. Б 15/300 за К. Т. М. 10/300 за Й. П. Г. 10/300 за К. П. Б. 10/300 за Г. П. М. 10/300 за Й. С. Ц. 6/300 за С. П. И. 6/300 за Н. С. Ц. 2/300 за Д. К. М. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: