Р Е Ш Е Н И Е № 183 София, 21.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на пети май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 565/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. И., чрез пълномощника му адв. Й. М., против решение № 459 от 06.01.2010 г. по гр.д. № 588/2009 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 60 от 30.03.2009 г. по гр.д. № 1487/2008 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [фирма] искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон- чл. 325 ал. 1 КТ, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост- касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК. Ответникът [фирма], чрез пълномощника му адв. Х. Р., изразява становище в писмен отговор за неоснователност на жалбата. С определение № 276 от 09.03.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроси във връзка с прилагането на чл. 325 т. 1 КТ: трябва ли взаимното съгласие на страните да е постигнато преди издаване на заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение или може да се приеме за постигнато с връчването й на работника или служителя; писмена или устна трябва да бъде формата на волеизявленията на страните за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие; при връчване на предложение от работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, материализирано в заповед за прекратяване на трудовия договор по чл. 325 т. 1 КТ, необходимо ли е изрично изявление на работника или служителя за приемане на предложението и в каква форма трябва да е- устна или писмена, и може ли изразена воля от работника за прекратяване на трудовия договор на друго основание да се счита за израз на съгласие за прекратяването му на основание чл. 325 т. 1 КТ- взаимно съгласие. Изводът на въззивния съд за законност на заповед № 149/13.08.2008 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325 т. 1 КТ, връчена на 09.09.2008 г., е обоснован с преценката му за осъществен фактически състав по чл. 325 т. 1 КТ- постигнато между страните взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, която е направена въз основа писмено заявление на ищеца до изпълнителния директор на ответника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327 т. 3 КТ, считано от 13.08.2008 г., заведено в търговското дружество на 12.08.2008 г., и докладна записка от П.Н.- ръководител офис [населено място] до изпълнителния директор на дружеството от 14.08.2008 г., в която го уведомява, че предния ден ищецът дошъл в офиса, представил болничен лист и казал, че се е договорил с адвоката на дружеството и с изпълнителния директор да бъде освободен по взаимно съгласие. В представените решения № 186/15.02.2005 г., № 525/26.04.2006 г. , № 976/15.05.2000 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на отменения ГПК е прието, че волеизявленията и на двете страни по чл. 325 т. 1 КТ трябва да са направени писмено- и предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, и изявлението за приемането му. По поставените въпроси настоящият съдебен състав намира следното: Правилно е разбирането, изразено в посочените решения. Съгласно чл. 325 т. 1 изр. първо КТ трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Това означава, че двете насрещни волеизявления на страните, както предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, така и приемането на същото, е необходимо да са изразени писмено. Писмената форма е условие за действителността им. Не е възможно формиране на взаимно съгласие за прекратяване на трудов договор чрез устни волеизявления на двете страни или на едната от тях. Всяка от страните трябва да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно, категорично и безусловно. Взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор. Последващото издаване на заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325 т. 1 КТ има само констативно действие, в който смисъл е решение № 400/13.05.2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Подписването на заповедта от работника или служителя като получател удостоверява единствено получаването й, а не воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Направеното писмено изявление от работника или служителя за прекратяване на трудовия договор на някое от предвидените в КТ основания за едностранно прекратяване от негова страна с достигането му до работодателя води до прекратяване на трудовото правоотношение на съответното основание, а не е израз на воля за прекратяване по взаимно съгласие. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен извода на въззивния съд за законност на атакуваната заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325 т. 1 КТ. В случая не са налице две съвпадащи писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор, чрез които да е постигнато изискуемото от закона взаимно съгласие. Напротив, заповедта се предхожда от писмено изявление на ищеца за прекратяването му на основание чл. 327 т. 3 КТ с изложени мотиви, което е получено от ответника- работодател на 12.08.2008 г. От момента на получаването му то произвежда действие и трудовият договор се прекратява- чл. 335 ал. 1 т. 3 КТ. Последващата заповед за прекратяването му на основание чл. 325 т. 1 КТ, издадена от ответника на 13.08.2008 г. и връчена на ищеца на 09.09.2008 г., е незаконосъобразна, защото е издадена при наличието на писменото волеизявление на ищеца за прекратяване на трудовия договор на друго основание, което е произвело действие, т.е. трудовият договор вече е прекратен едностранно от ищеца, и не е осъществен фактическия състав на приложеното от ответника основание по чл. 325 т. 1 КТ. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени в частта по иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ и да се постанови друго от настоящия съдебен състав, с които да се признае за незаконно и да се отмени извършеното уволнение съобразно изложените по- горе мотиви. Въззивното решение в частта по исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 и 3 КТ следва да бъде потвърдено. Независимо от уважаването на главния иск тези два иска не могат да бъдат уважени. Правото на възстановяване на предищната работа предпоставя трудово правоотнощение, което би продължило да съществува, ако не беше незаконното уволнение. В случая ищецът е прекратил трудовия договор с ответника на основание чл. 327 т. 3 КТ с писмено заявление, получено от последния на 12.08.2008 г. Трудовото правоотношение между страните не би продължило да съществува и да не беше извършено от ответника-работодател незаконното уволнение, защото трудовият договор е бил прекратен без предизвестие едностранно от ищеца. При това положение ищецът няма право на възстановяване на предишната му работа. Обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ се дължи, когато работникът или служителят е останал без работа поради незаконното уволнение. В случай, като настоящия- прекратяване на трудовото правоотношение по воля на работника, вредите от оставането му без работа не са пряка и непосредствена последица от незаконното уволнение, поради което работодателят не дължи заплащане на това обезщетение. При този изход на делото ответникът следва да заплати на касатора- ищец 397 лв. разноски- адвокатско възнаграждение за всички инстанции съразмерно на уважения иск. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 459 от 06.01.2010 г. по гр.д. № 588/2009 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 60 от 30.03.2009 г. по гр.д. № 1487/2008 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от К. Г. И. против [фирма] иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1КТ, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на К. Г. И. от [населено място], [община], извършено със заповед № 149/13.08.2008 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място]. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на К. Г. И. от [населено място], [община], разноски за трите инстанции в размер на 397 лв. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата обжалвана част по исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 и 3 КТ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: