Р Е Ш Е Н И Е № 78 [град София], 10 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Н. ЦЕКОВА в присъствието на прокурора ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Ж.НАЧЕВА наказателно дело № 26 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Г. Г. против решение № 240 от 3.12.2010 г. на П. апелативен съд по в. н. о. х. д. № 321/2010 г. Изтъкнато е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, както и доводи за несправедливо завишен размер на присъдените обезщетения. Според защитника, установеното от въззивния съд съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалата, в съчетание със смекчаващите отговорността обстоятелства, не е намерило адекватно отражение при индивидуализация на наказанията и не е довело до намаляване на размера на присъдените обезщетения. Съдът е пресилил значението на предходно допуснато от подсъдимия нарушение на правилата за движение като водач, поради което той несправедливо е бил лишен от право за управлява моторно превозно средство за продължителния срок от две години. Направено е искане за изменяване на въззивното решение, като се намали размера на всяко от наложените наказания и на присъдените обезщетения. В съдебно заседание защитникът (адв. Л.) поддържа касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 58 от 26.05.2010 г. по н. о. х. д. № 1164/2010 г. П. окръжен съд е признал подсъдимия Д. Г. Г. за виновен в това, на 7.08.2009 г. в[населено място], при управление на моторно превозно средство – л. а. „Рено Т.” с рег. № РВ 5377 ВХ в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 116 от ЗДП по непредпазливост да е причинил смъртта на К. С. Д., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението за нарушения на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДП. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години. Осъдил е подсъдимия да заплати на А. С. Д. сумата от 80 000 лева, на Т. А. Д.-Г. и на М. А. Х. суми от по 60 000 лева, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди, а на гражданския ищец Д. и сумата от 2 000 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди. В останалата част гражданските искове са били отхвърлени. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 240 от 3.12.2010 г. по в. н. о. х. д. № 321/2010 г. П. апелативен съд е изменил присъдата, като е оправдал подсъдимия по обвинението, че съставомерният резултат се намира в причинна връзка с нарушение на правилата за движение по чл. 116 ЗДП, намалил е наказанието лишаване от свобода на една година и шест месеца, а наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство на две години. В останалата част присъдата е потвърдена. В тежест на подсъдимия са останали направените разноски във въззивното производство. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съпричиняването на резултата от пострадалата, която е пресякла на неразрешено място по пътното платно и без да вземе мерки за личната си безопасност, не е останало встрани от вниманието на П. апелативен съд. То адекватно е отчетено при индивидуализация на наказанието и при разрешаването на въпроса за гражданско-правните последици от престъпното деяние. Съдът не е пренебрегнал значението и на останалите смекчаващите отговорността обстоятелства (чистото съдебно минало, положителната характеристика, действията на подсъдимия след деянието). П. е съобразена и информацията за личността на подсъдимия като водач, в т. ч. изолираният случай на предходно допуснато нарушение на правилата за движение в рамките на дълъг период от време, санкционирано по административен ред. Наложеното наказание лишаване от свобода с минималната продължителност на изпитателния срок съответства на данните и обстоятелствата, очертаващи спецификата на деянието и личността на подсъдимия, а наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК държи сметка и за необходимостта от съблюдаване на стриктна дисциплина при движение по пътищата. Съвкупната санкция в пълна степен отговаря на целите по чл. 36 от НК. Съгласно изискванията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД присъдените обезщетения на гражданските ищци за причинените вреди отчитат обстоятелството, че пострадалата е допринесла за собственото си увреждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал.1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 240 от 3.12.2010 г. на П. апелативен съд по в. н. о. х. д. № 321/2010 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: