Р Е Ш Е Н И Е № 140 гр. София, 26.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Жанина Начева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора К.Колова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 103/2014 г. Производството по делото е образувано на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на защитника на осъдения И. Т. за възобновяване на производството по нохд №251/2013 г. на Районен съд – Исперих /внохд № 338/2013 г. на Окръжен съд – Разград/. В искането се сочи, че определеното на осъдения наказание лишаване от свобода е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.1, т.3 във вр.с ал.5, т .1 от НПК. Защитата намира, че са налице предпоставките на чл.55, ал.1, б.”б” от НК И. Т. да бъде наказан с пробация и настоява това да бъде сторено от касационната инстанция чрез изменение на въззивното решение. В съдебното заседание през настоящия съд защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира против възобновяване на делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на наказателното производство , установи следното : Районният съд в гр. Исперих с присъда № 96 от 10.09.2013 г. по нохд № 251/2013 г. признал подсъдимия Т. И./И./ за виновен в това , че на 29.07.2013 г. в гр. И., област Разград, управлявал лек автомобил”П. ...” с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда- 1.09 на хиляда, установено по надлежен ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 343б , ал.2 и чл.373, ал.3 и чл.58а, ал.3/?/ и чл.58а , ал.1 му наложил наказание осем месеца лишаване от свобода, търпими при строг режим в затвор. На основание чл. 343г от НК подсъдимият бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Съгласно чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието шест месеца лишаване от свобода,наложено на подсъдимия по нохд № 58/2012 г. от Районен съд- гр. Исперих и определил то да бъде изтърпяно в затвор при строг режим. Окръжният съд в гр. Разград с решение № 99 от 03.12.2013 г. по внохд № 338/2013 г.намалил срока на лишаване от свобода, определен от първата инстанция , от осем месеца на четири месеца. В останалата част присъдата била потвърдена. Искането за възобновява на делото е направено в законния шестмесецен срок от процесуално легитимирана страна и е насочено към съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. Ето защо то е допустимо , но неоснователно по следните съображения: Наложеното на И. Т. наказание не е явно несправедливо. Въззивната инстанция допълнила кръга от смекчаващи обстоятелства, очертан от първата инстанция, с още две – позитивния социален статус на подсъдимия като отговорен съпруг и родител и значението му за общността ката работодател. Съдът съобразил тежестта на всички смекчаващи обстоятелства и правилно съзрял възможност за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода на една година, а след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК – на четири месеца. Правилно съдът отхвърлил поддържаното и пред настоящата инстанция искане смекчаващите обстоятелства да бъдат ценени като многобройни или изключителни по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, неадекватни по тежест и на най-лекото, предвидено в закона наказание. Превесът на смекчаващите обстоятелства не сочи на многобройност и нито едно от тях не е изключително до степен да намали съществено обществената опасност на деянието и дееца в сравнение с други престъпни прояви от този вид. Разглежданото престъпление е трето по ред за подсъдимия, който вече два пъти е наказван с влезли в сила присъда за управление на моторно превозно след употреба на алкохол. Концентрацията на алкохол в кръвта му – 1,09 на хиляда не е пренебрежима при праг на съставомерност 0.5 на хиляда. Не е вярно твърдението на защитата, че осъденият само преместил с два метра колата , за да облекчи паркирането и трафика. В процедурата по чл. 371, т.2 от НПК И. Т. признал отразения в обстоятелствената част на обвинителния акт факт, че след употреба на алкохол той си позволил да управлява колата с висока скорост в центъра на гр. И., до заведение „Г.”, преди да бъде заловен от полицейските служители Съдът не би могъл да пренебрегне тези данни и да премине към определяне на санкцията при условията на чл.55, ал.1 от НК. Информацията за личния и професионален статус на подсъдимия, посочена в касационната жалба и цитирана по-горе, не е достатъчна за квалифицирането на смекчаващите обстоятелства като многобройнии или изключителни на фона на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. По тези съображения искането на жалбоподателя за възобновяване на производството и ревизия на въззивното решение е неоснователно. Не е налице очевидно несъответствие по смисъла на чл. 352, ал.5, т.1 НПК между определеното наказание от една страна и обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и целите по чл.36 НКот друга, поради което няма основание за изменение на атакувания съдебен акт в желаната от касатора насока. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения И. Т. за възобновяване на производството по нохд № 251/2013 г . на Районен съд – гр. Исперих /внохд № 338/2013 г. на Окръжен съд – гр. Разград/. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.