Р Е Ш Е Н И Е № 173 гр. София, 10 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 497 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Г. П. С. и Г. П. Г. срещу присъда № 16/ 18.02.2013 г. по внохд № 23/2013 г. на Разградския окръжен съд. В жалбата на подсъдимия С. са релевирани трите касационни основания и се иска връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно- преквалификация на деянието по чл.387 ал.1 от НК и приложение на чл.78а от НК или определяне на наказанието при основанието по чл.55 от НК. В жалбата на П. също се правят оплаквания, относими към трите касационни основания. Отправя се искане той да бъде оправдан по обвинението по чл.387 ал.3 от НК, а за престъплението по чл.387 ал.1 от НК- производството да се прекрати поради изтекла абсолютна давност. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт, установи следното: Производството е второ по ред пред Върховния касационен съд. С присъда № 640/ 03.10.2011 г. по нохд № 737/ 2010 г. Разградският районен съд признал подсъдимия Г. С. за невинен и го оправдал: 1. за извършено престъпление по чл. 387 ал.3, вр. ал.2 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 и ал.3, вр. чл.26 ал.1 от НК. 2. за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК. 3. за извършено престъпление по чл. 212 ал.1 от НК. Съдът признал подсъдимия Г. П. за невинен и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 387 ал.3 вр. ал.2 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, 3 и 4, вр. чл.26 ал.1 от НК. Със същата присъда са признати за невиновни и са оправдани и подсъдимите И. Д. Р. и В. Г. С.. По протест на Разградската районна прокуратура, с присъда № 60/ 02.07.2012 г. по внохд № 165/2012 г. Разградският окръжен съд отменил оправдателната присъда. Признал подсъдимите С. и П. за виновни по чл.387 ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2/за С./ и чл.20 ал.3 /за П./, вр. чл.26 ал.1 от НК и ги осъдил съотв.: С. на две години лишаване от свобода, а П. на шест месеца лишаване от свобода. Признал подс. С. за виновен и по чл.339 ал.1 от НК, като го осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл.23 от НК определил общо наказание от две години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил по чл.66 от НК за срок от четири години. Отложил изтърпяването на наказанието и на подс. П.. Преквалифицирал извършеното от подсъдимите С. и С. деяние от престъпление по чл.212 ал.1 от НК в престъпление по чл.212б вр. чл.212 ал.6 от НК и прекратил производството поради изтекла давност. Потвърдил присъдата в останалата й част. По жалби на подсъдимите, с решение № 544/ 11.01.2013 г. по к.д. № 1468/12 г. ВКС, І н.о. отменил присъдата в частта, с която подсъдимите С. и П. за признати за виновни по чл.387 ал.3 от НК, в частта, с която подс. С. е признат за виновен по чл.339 ал.1 от НК и по приложението на чл.23 от НК и върнал делото за ново разглеждане. С присъдата, предмет на настоящото касационно производство, Разградският окръжен съд отменил първоинстанционната присъда в частта й относно военното длъжностно престъпление. Признал подсъдимия С. за виновен в извършване на две престъпления, както следва: по чл.387 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за това, че на 27.09.2006 г. като извършител и в съучастие с подс. П. като подбудител превишил властта си и не изпълнил задълженията си по чл. 39 ал.2 и ал.3 и чл.54 от ЗАНН и чл.186 ал.1 и ал.2 от ЗДП и неправомерно анулирал 8 бр. фишове, като от това произлезли вредни последици, изразяващи се в нереализиране на административно- наказателната отговорност на нарушителите и го осъдил на пет месеца лишаване от свобода. За същото деяние признал за виновен и подс. Г. П., в качеството му на подбудител и на осн. чл.387 ал.1, вр. чл.20 ал.3 и чл.55 от НК го осъдил на шест месеца пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки. Съдът признал подсъдимия С. за виновен и по чл. 387 ал.3 вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК и го осъдил на една година и девет месеца лишаване от свобода за това, че от 09.01.2006 г. до 06.06.2008 г. сам и подбуден от подс. П. превишил властта си и не изпълнил задълженията си по служба и неправомерно анулирал 62 бр. фишове за глоба, прекратил преписките по 13 бр. АУАН, наредил да се прекрати съставянето на 13 бр. АУАН, разпоредил връщането на иззети СУМПС и контролни талони по две наказателни постановления, в пет случая определил административни наказания, несъответстващи на нарушенията и осуетил ангажирането на административно –наказателната отговорност на един нарушител, като от това са произлезли вредни последици и деянията са извършени с цел да се набави имотна облага за всеки от нарушителите. На осн. чл.23 от НК определил общо наказание за двете деяния от една година и девет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил по чл.66 от НК за срок от три години. Признал подсъдимия П. за виновен и в това, че за времето от 02.03.2006 г. до 27.02.2007 г. подбудил С. да не изпълни задълженията си по служба и да превиши властта си и да анулира 11 бр. фишове, като от това са произлезли вредни последици и деянието е извършено с цел набавяне на имотна облага за всеки от нарушителите. На осн. чл.387 ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.3, вр. чл.26 ал.1 и чл.55 от НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода. По чл.23 от НК определил общо наказание от четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил по чл.66 от НК за срок от три години. Потвърдил присъдата в останалата й част. По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения. Разградският окръжен съд не е допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите по фактите съдът е извел след проверка и анализ на събраните при първоинстанционното и при въззивното съдебно следствие доказателства, които е преценил поотделно и в съвкупност. Показанията на свидетелите- актосъставители и на нарушителите, санкционирани с инкриминираните фишове или с АУАН, са съпоставени помежду им, с писмените доказателства по делото и с обясненията на подсъдимите. Констатираните противоречия в гласните доказателствени средства са преодолени чрез прочитане на показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство и приобщаването им към доказателствената маса по предвидения в процесуалния закон ред. Съдът е изложил аргументи защо кредитира едни доказателствени източници и защо отхвърля други, включително част от обясненията на касаторите. Неоснователно е оплакването на подс. С., че при установяване на фактите по пункт ІІІ от обвинението- за прекратяване дейността по издаване на АУАН по негово нареждане- съдът се е позовал на негодни доказателствени източници. От мотивите на съдебния акт /л.37-л.41/ е видно, че съдът е анализирал свидетелските показания и обясненията на подс. П., а не е ползвал резултатите от използването на СРС. По отношение годността на ВДС е взето отношение, като контролираната инстанция изрично е посочила, че от тях могат да се ползват само тези, които са изготвени в резултат от използване на СРС по ДП № 3/2008 г. и за които е поискано разрешение от наблюдаващия военен прокурор. Независимо от това, при установяване на фактите съдът не е ползвал доказателства, добити чрез използване на СРС, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение. Същото се отнася и до фактическите изводи по пункт ІІ от обвинението, които С. намира за неподкрепени от доказателствата, тъй като анулираните от него АУАН страдали от липса на съществени реквизити. Видно е от мотивите, че съдът е посочил и изключително подробно е анализирал доказателствените източници, от които е установил фактическия състав на извършеното. От обясненията на подсъдимия, показанията на актосъставителите, на нарушителите, на св. М. П.- системен оператор в РПУ и от писмените доказателствени средства е установил, че при всичките 13 случая или не са постъпвали писмени възражения от нарушителите, или депозираните такива не са проверявани, но по нито един от инкриминираните актове не са констатирани формални нарушения при съставянето им, както твърди касаторът. Върховният касационен съд не споделя възражението на двамата подсъдими, че съдът е разширил инкриминираните с обвинителния акт вредни последици и така се е произнесъл по непредявено обвинение. Обвинението е за причинени вредни последици, изразяващи се в нереализиране на административно- наказателната отговорност по ЗДП и несанкциониране на нарушението с административна глоба. Изложените от окръжния съд съображения за правната природа на глобата, за целите на административното наказание и за ефекта, който ненаказването на нарушителите оказва върху останалите членове на обществото нито подменят, нито разширяват обвинението, по което е постановена присъдата. Не е налице и твърдяната неяснота на осъдителния диспозитив, тъй като и словно и цифрово е отразена формата на съучастието им в изпълнителното деяние- С. като извършител, а П. като подбудител. Затова касационният състав прие, че не са налице основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. По оплакванията на подс. С. за допуснати нарушения на закона. Върховният касационен съд намира, че предвид на установените от предходната инстанция факти, касаещи дейността на подсъдимия Г. С., материалният закон е приложен правилно. Изложените от Разградския окръжен съд съображения по правото са убедителни и се споделят от касационния състав. Правилно е заключението на съда, че към момента на деянието не е съществувала законова процедура за анулиране на фишове за глоби, издавани от контролните органи на осн. чл. 186 от ЗДП. При оспорване на нарушението или на размера на глобата, на нарушителя се съставя акт за административно нарушение. Същото се отнася и до случаите на санкциониране за неправилно паркиране, когато по силата на чл.186 ал.3 от ЗДП фишът се издава в отсъствие на нарушителя. Като е анулирал инкриминираните фишове без да е направено писмено възражение от наказаните шофьори или при устно възражение- без да е изпълнено законовото изискване за съставяне на акт за административно нарушение, подсъдимият С. е превишил властта си, както е посочено в решението. Не е изпълнил служебните си задължения, свързани с изпращане на фишовете за изпълнение в съответната териториална дирекция на НАП. Неоснователно е възражението, че след като ЗАНН дава възможност да бъде прекратена една административно-наказателна преписка, то може да се анулира и едно незаконосъобразно „известие за глоба с фиш”. Както правилно е отговорил въззивният съд, законът е разписал процедурата при оспорване на фиша и тя включва издаване на акт за нарушение, който подлежи на обжалване пред съда. Не е в правомощията на административно- наказващия орган да извършва преценка за законосъобразност на фиша, още по-малко в случаите, когато не са постъпили и възражения от наказаното лице. Разградският окръжен съд законосъобразно е приел, че касаторът е превишил властта когато е анулирал издадени АУАН, когато е прекратил извършването на проверки от контролните органи и е препятствал образуването на административно- наказателни производства, както и че не е изпълнил задълженията си по изпълнение на издадени наказателни постановления, регламентирани в подробно изброени подзаконови нормативни актове и в случаите на незаконосъобразно определените административни наказания. Убедителни са съображенията за наличието на съставомерните признаци на военното длъжно престъпление, които не е необходимо да се повтарят. Касаторът излага доводи за несъставомерност на деянието по чл.387 ал.3 от НК, тъй като не била доказана специалната цел- набавянето на имотна облага за нарушителите. Възражението не се споделя от касационния състав. С изключение на случаите, квалифицирани по основния текст на нормата на чл.387 ал.1 от НК, във всички останали случаи приетите от съда факти сочат несъмнено, че подсъдимият е целял да освободи нарушителите от заплащане на административната глоба, наложена им с издадените фишове и НП или е попречил да се финализира административно- наказателното производство с издаване на НП или с определяне на адекватно на нарушението наказание. Целта за набавяне на имотна облага е налице не само когато се създава възможност за увеличаване на патримониума на лицето, но и когато се създадат условия, препятстващи неговото намаляване- в случая, незаплащането на наложена административна глоба. Подсъдимият С. е осъществил обективните и субективни признаци на престъпленията, поради което не са налице основания за преквалификация на второто от тях, нито за оправдаването му. Върховният касационен съд констатира, че по отношение на престъплението по чл.387 ал.1 от НК е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. Деянието е извършено на 27.09.2006 г. и към настоящия момент е изтекъл срок, по-дълъг от посочения в нормата на чл.81 ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.4 от НК. По отношение на това деяние присъдата следва да бъде отменена, а производството прекратено. Присъдата следва да бъде отменена и в частта по приложението на чл.23 ал.1 от НК. По оплакването на подс. П. за нарушение на материалния закон. Както вече бе посочено, по отношение на престъплението по чл.387 ал.1 от НК е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият П. изрично заяви, че не желае продължаване на производството, поради което в тази част присъдата следва да бъде отменена, а производството прекратено. Основателни са възраженията по правото, касаещи осъждането на П. по чл.387 ал.3 вр. чл.20 ал.3 от НК. Съучастието е задружна и умишлена дейност на две или повече лица за осъществяването на едно престъпление. Правната доктрина и съдебната практика трайно приемат, че ролята на подбудителя се изразява в интелектуално въздействия върху извършителя при вземане на решение да извърши престъплението. Той не участва в изпълнителното деяние, но обективно допринася за осъществяване на престъплението, тъй като въздейства при формиране на умисъла на извършителя. Тази форма на съучастие може да се извърши само чрез действия- даване на съвети, увещаване, използване на физическа или психическа принуда, на зависимост, обещаване на облаги и т.н. /Ал.С., Наказателно право Обща част/. След внимателния прочит на мотивите към присъдата, касационният състав се съгласи с възражението на защитата, че съдът не е приел фактология, която да сочи на съучастническа дейност между подсъдимите, още по-малко в инкриминираните форми. Приетата от съда фактическата обстановка по пунктове 41, 45, 57-64 и 67 от продължаваното престъпление се свежда до описание на случаите, в които санкционираните с фишове граждани са отправяли пред П. устни възражения. Те оспорвали или авторството или твърдели, че са имали пропуск на паркиране на мястото на нарушението или посочвали уважителни причини да паркират точно на това място. В някои случай П. заявявал, че ще извърши проверка по възраженията, а в други- нарушителите просто му оставяли фишовете. Не са описани каквито и да било факти, от които да се изведе заключение, че П. по някакъв начин е въздействал върху С. и го е мотивирал да анулира инкриминираните фишове. Може само да се предполага, че е докладвал на С. за тези случаи, предвид на служебните им отношения /началник-подчинен/ въпреки, че такава фактология в мотивите към присъдата не е отразена. Очевидната липса на факти, относими към инкриминираната форма на съучастие на П., се е отразила и при правната мотивировка на въззивния съд. Заключението, че П. е склонил С. да анулира фишовете, защото несъмнено е бил проводник на претенциите на недоволните нарушители, че е въздействал върху него, въпреки че „не може да бъде установено с какви думи го е убедил”, касационният състав намира за декларативно и почиващо изцяло на предположения. При така приетите от въззивната инстанция факти, от които не се установява съставомерна дейност на подсъдимия П., същият следва да бъде оправдан. Оплакването на подсъдимия С. за явна несправедливост на наложеното наказание е основателно. Съдът правилно е индивидуализирал наказанието при основанието по чл.54 от НК, тъй като по делото не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, както се претендира в касационната жалба. Касационният състав обаче намира, че продължителността на съдебния процес, за която касаторът не е допринесъл с процесуалното си поведение, не е отчетена в достатъчна степен. За нарушението на принципа за разглеждане на делата в разумен срок, прогласен с нормата на чл. 22 от НПК, подсъдимият следва да бъде компенсиран с налагане на наказание в рамките на минимума, предвиден в нормата на чл.387 ал.3 вр. ал.1 от НК, а именно една година лишаване от свобода. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 и т.2 и ал.2 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 16/ 18.02.2013 г. по внход № 23/2013 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която подсъдимите Г. П. С. и Г. П. Г. са признати за виновни по чл.387 ал.1, вр. чл.20 ал.2 и ал.3 от НК. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство в тази му част поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. ОТМЕНЯВА присъдата в частта, с която подсъдимият Г. П. Г. е признат за виновен и го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 387 ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.3, вр. чл.26 ал.1 от НК. ИЗМЕНЯВА присъдата, като оправдава подсъдимия С. по обвинението, че е извършил престъплението по чл.387 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК в съучастие с подсъдимия Г. и НАМАЛЯВА наложеното му наказание от една година и девет месеца лишаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. ОТМЕНЯВА присъдата в частта, с която на подсъдимия Г. П. С. е определено общо наказание на осн. чл.23 ал.1 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: