Р Е Ш Е Н И Е № 160 Гр. София, 14.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА изслуша докладваното от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА т.д. № 2674/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Я., ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, против решение № 1338 от 30.05.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5061/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, с което, след частична отмяна на решение 3154 от 09.05.2017 г. по гр. д. № 4545/2015 г. по описа на Софийския градски съд, I-11 състав, е отхвърлен искът на Я. против ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП, ЕИК[ЕИК], с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.12.2013 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, до размер на сумата от 39 000 лв., както и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ е бил отхвърлен за разликата над присъдените 39 000 лв. до претендираните /с приспаднат 25 %-ен принос/ 60 000 лв. В касационната жалба се излага, че са налице всички основания на чл.281 т.3 ГПК за отмяната на решението като неправилно. Твърди се, че са допуснати нарушения на материалния закон при приложението на чл.45 ЗЗД, на чл.65 ЗДвП и чл.129 от ППЗДвП. Последните норми имат обект на защита именно неправомерно пресичащите пешеходци в района на означена спирка на обществения транспорт, а по този въпрос съдът се е отклонил от задължителното тълкуване, дадено с ТР № 28 от 28.11.1984 г. на ОСНК на ВС и практиката на ВКС. Сочат се съществени нарушения на съдопроизводствените правила и очевидна необоснованост на обжалвания акт. Моли се въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен. В публичното съдебно заседание жалбата се поддържа. Насрещната страна не заявява становище по касационната жалба. Решението е допуснато до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос относно приложението на чл.65 вр. чл.20 ал.2 ЗДвП и задълженията на водача за предотвратяване на ПТП в район на спирка на обществения транспорт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното: За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че на 10.12.2013 г., в района на автобусна спирка на Градски транспорт в [населено място], ищцата - от една страна и багер „Комацу” с рег.№ СО 4232, управляван от А. С. А. - от друга, са станали участници в ПТП. Воденото срещу А. досъдебно производство за престъпление по чл.343 ал.1 б.Б пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК е било прекратено по искане на пострадалата. Багерът е имал валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена с ответното дружество. Относно механизма на произшествието, въззивният съд е приел, че същото е настъпило в светлата част на денонощието, на прав пътен участък, с по две ленти във всяка посока. Багерът се е движел в лявата лента със скорост 20 км/ч и високо вдигната кофа. В дясната лента бил спрял автобусът, от който слязла ищцата. Тя предприела пресичане непосредствено пред спрелия автобус, на място, което не било обозначено за тази цел, точно когато багерът с половината си дължина – около 3 м. е изпреварвал автобуса и се ударила в неговата дясна средна част. Водачът на багера не е имал техническа възможност да предотврати удара, т.к. не е можел визуално да възприеме пешеходеца. Дори багерът да бе спрял непосредствено преди удара, пешеходецът пак е щял да се удари в него. Съдът не е възприел заключението на вещото лице, според което ищцата не е имала възможност да вижда и чува шума на двигателя на багера. Багерът е бил видим за пешеходеца и е можел да бъде да бъде възприет като опасност /препятствие/. С оглед мястото на удара – странично, пешеходката не е попадала в траекторията на движение на багера. При удара ищцата е паднала назад, като е наранила главата си. При това е получила травматични увреждания, изразяващи се в черепно-мозъчна травма, кръвоизливно-контузионни промени челно двустранно, линейна фрактура на тилната кост на черепа вдясно, фрактура на черепната основа в областта на задна черепна ямка, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия и подкожен кръвоизлив в тилната област на главата. Решаващият извод на съда от правна страна е, че водачът на багера с поведението си не е реализирал състава на чл.45 ЗЗД, тъй като деянието не е противоправно и не е виновно извършено. Отсъствието на задължение на застрахованото лице да поправи вредите освобождава и застрахователя, чиято отговорност е функционална. Въззивният съд е приел, че не са били допуснати нарушения от страна на водача на правилата за движение, установени в чл.5 ал.1, чл.20 ал.2 чл.65 и чл.116 ЗДвП, по следните съображения: Първото правило е общо, касае и пешеходеца и нарушаването му не е в причинна връзка с вредоносния резултат. Няма нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП, доколкото аварийното спиране не би предотвратило настъпилото произшествие. Не е нарушен и чл.65 ЗДвП - багерът се е движел със скорост, значително по-ниска от максимално разрешената от 50 км/ч и доколкото пешеходецът се е ударил в него странично, не може да се говори за необходимост от спиране за предотвратяване на ПТП. Липсва и нарушение на последната разпоредба, т.к. е налице пресичане на пътното платно на място, което не дава предимство на пешеходеца пред водачите на МПС, а самото място не е в близост до училище или спортна площадка. Извън изложеното, съдът е квалифицирал деянието и като случайно по смисъла на чл.15 НК, съгласно който не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. По правния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: Съгласно постановките на ТР № 28/28.11.2984 по н.д.№ 10/84 г. на ОСНК на ВС, водачът не е длъжен да спира при преминаване покрай спиращ, спрял или потеглящ автобус или тролейбус на спирки на обществен превоз, а има правото да прецени дали да спре или не, в зависимост от конкретната пътна обстановка /величината на скоростта трябва да зависи от отрицателното влияние на факторите, неизчерпателно изброени в чл.20 ал.2 ЗДвП; колкото по-неблагоприятни са те, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидената; спиране се налага при пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно произшествие/. Ако при преминаването покрай МПС на платното няма пешеходци, водачът не е длъжен да спира, а следва само да намали скоростта, което зависи от близостта му до автобуса/тролейбуса и възможността да преустанови движението при появата на пешеходец пред или зад превозното средство. Изведено е тълкуване, че когато преминават покрай спиращ, спрял или току-що потеглящ автобус или тролейбус, водачите са длъжни да намаляват скоростта на движението или да спират в зависимост от затрудненията в пътната обстановка на това място. Само когато пътят е с увеличена максимална скорост за населеното място, с разделителна ивица, металическа ограда и подлези за преминаване на пешеходци, поведението на водача се преценява съобразно общото изискване на чл.20 ал.2 ЗДвП. Макар разрешението да касае нормата на чл.71 ал.1 ППЗДвП /отм./, то в еднаква степен е приложимо спрямо редакцията на чл.65 ЗДвП и съответстващата му норма на чл.129 ППЗДвП, указваща задължението на водача при движение покрай спиращо, спряло, потеглящо ППС от означена трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка да намали своевременно скоростта, за да може в случай на необходимост да спре. С оглед гореизложеното, въззивното решение, според което водачът на багера не носи отговорност за увреждането на ищцата, се преценява като неправилно, по следните съображения: Решението е необосновано. Приетото от въззивния съд, че ищцата се е самоувредила, не съответства на данните по делото. Не са съобразени несъответствията в доказателствата относно механизма на ПТП. На първо място, липсват обективни данни, че пострадалата се е намирала в лявата лента, по която се е движела самоходната машина, изпреварвайки автобуса. Според заключението на вещото лице, ударът е настъпил на около три метра от десния бордюр, а съгласно протокола за оглед на местопроизшествие, лентите са били широки по 3.5 м. Т.е. със сигурност може да се заключи, че багерът-товарач се е движил в опасна близост до автобуса. На база на свидетелските показания на водача на багера А. А. /въпреки възраженията против неговото изслушване, с оглед заинтересоваността му/ вещото лице е приело, че съприкосновението с машината е било странично /според показанията пострадалата се е блъснала тичайки в задната странична част на багера с ръце/, след което пешеходката е паднала по гръб и така е получила тилните увреждания. От заключението по СМЕ обаче се установява, че ищцата е получила и лицеви наранявания, които не са обяснени. На следващо място изобщо не е изследвана хипотезата, дали ако багерът се е намирал в покой на мястото на удара, пострадалата би получила същите увреждания, но въпреки това съдът е основал изводите си на този факт. В нарушение на опитните правила не са взети предвид характеристичните особености на багера-товарач /самоходна машина за земни работи/, както и това, че той се движи по обществени пътища по изключение, при завишени изисквания, вкл. ограничения относно скоростта от 40 км/ч, вместо от 50 км/ч, както е приел съдът. Решението е постановено в противоречие с материалния закон. При изграждането на изводите за липса на вина и противоправно поведение на водача на багера, съдът е бил длъжен, но не е съобразил конкретната усложнена пътна обстановка: от една страна с оглед преминаването на багера покрай спрял автобус в района на спирка на градския транспорт, а от друга, с оглед особеностите на самоходната машина, нейните габарити, местоположението на кабината в задната част на машината, близостта й до спрелия автобус и пр. В тази връзка неправилно е преценено, че водачът на багера в достатъчна степен е намалил скоростта на движение. Скоростта следва да бъде такава, че обективно да гарантира безопасността на движението. В случая при липсата на видимост към дясната лента и предвид конструктивните особености на багера, водачът е следвало да се движи с минимална скорост, за да може, изравнявайки се със спрелия автобус, при необходимост да спре и да пропусне пешеходците. Появата на пешеходец пред спрял автобус на спирка на градския транспорт не представлява непредвидимо препятствие, с което водачът да не е можел или да не е бил длъжен да се съобрази. Този извод следва пряко от нормата на чл.65 ЗДвП, според която наличието на спрял /спиращ, потеглящ/ автобус вече създава потенциална опасност за движението, поради което законът поставя по-високи изисквания към водачите на преминаващите МПС. В този случай дори да се приеме, че пешеходецът е навлязъл внезапно в лентата за движение на багера, произшествието не може да се окачестви като случайно деяние. Поведението на водача е и противоправно, и виновно, и в пряка връзка с причинените вреди, поради което е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя по ЗГО. Освен посочените във въззивното решение травматични увреждания, от заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че ищцата веднага след инцидента е прекарала 6 дни в клиника по неврохирургия, преживяла е интензивни болки и страдания за срок от два месеца, умерени до 3-4 месеца и продължаващи в по-лека степен до момента /периодично главоболие/. Възстановителният период при този тип увреждания /ЧМТ в тилната област/ продължава до две-три години, като са възможни усложнения – мозъчен арахноидит, хидроцефалия, корова атрофия, травматична епилепсия и др., които към настоящия момент не са се проявили /както и не са правени съответни изследвания/. В частта, в която заключението на вещото лице съдържа свидетелски показания, несъбрани по надлежния ред, същото не следва да се обсъжда. При съобразяване на посочените обстоятелства относно характера на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, настоящото състояние на пострадалата, нейната млада възраст /15 годишна по време на инцидента/ и прогнозните последици за здравето й /без възможните усложнения, които ще представляват ексцес/, както и обществено-икономическата ситуация към момента на ПТП, настоящият съдебен състав намира, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение следва да възлиза на 60 000 лв. Доколкото ищцата е съпричинила вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, предприемайки пресичане на пътното платно в нарушение на правилата за движение по пътищата, следва да бъде отчетен и приспаднат приносът й за увреждането, който при конкретните обстоятелства съдът определя в рамките на 1/3. Следователно, в нейна полза следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 40 000 лв. С оглед така реализираната касационна проверка, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно за посочената част, в която искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 60 000 лв. същото следва да бъде оставено в сила, по изложените по-горе съображения. Решението следва да се касира и в частта за разноските, за разликата над 467 лв. до присъдените в полза на ответника по касация общо 1 340 лв. Съобразно правилото на чл.78 ал.1 ГПК, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна сторените от нея разноски, възлизащи на 260 лв. за всички инстанции /по делото няма доказателства за уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение, нито за оказана безплатна адвокатска помощ по чл.38 ЗА/. Той следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса за триинстанционното производство, в размер на 3 200 лв., на основание чл.78 ал.6 ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1338 от 30.05.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5061/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10-ти състав в частта, с която е отхвърлен искът на С. Г. Я., ЕГН [ЕГН] против ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП, ЕИК[ЕИК] с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.12.2013 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, за сумата от 40 000 лв., както и в частта, с която С. Г. Я. е осъдена да заплати съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции за разликата над 467 лв. до присъдените общо 1 340 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП, ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ на С. Г. Я., ЕГН [ЕГН] сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.12.2013 г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане на задължението, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 260 лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК. ОСЪЖДА ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП, ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд сумата 3 200 лв., представляваща дължимата държавна такса за трите съдебни инстанции, на основание чл.78, ал.6 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1338 от 30.05.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5061/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10-ти състав в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: