4 Р Е Ш Е Н И Е № 154 София, 30.10.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 807/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 348 от 10.05.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 615 от 15.04.2011 г. по гр. д. № 894/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Д. А. от [населено място], Област С., действащ чрез своя баща и законен представител Д. И. А., срещу Застрахователна компания [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 17.09.2007 г. за полученото от същия травматично увреждане за разликата от 1000 лв. до пълния предявен размер 20 000 лв. Като значим за конкретното дело, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е приет въпросът за размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди. К. поддържа, че в допуснатата му до разглеждане част въззивният акт е неправилен поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост, като твърди, че присъденото му обезщетение за неимуществени вреди от получените в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие увреждания е занижено и не съответства принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. Ответникът – Застрахователна компания [фирма], [населено място] – моли за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 07.03.2012 г. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: При постановяване на обжалваното решение в частта, с която предявеният от Г. Д. А. от [населено място], Област С. срещу ЗК [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от полученото в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие травматично увреждане – счупване на единия крак – е уважен за сумата 1000 лв. и е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер 20 000 лв., въззивният съд не е изложил конкретни мотиви, а е направил единствено обобщаващ извод, че присъдената от първата инстанция сума е достатъчна, за да възмезди претърпените от посочения ищец вреди. Решението е частично неправилно. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивната инстанция не е съобразила задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в т. ІІ на Постановление на Пленума на Върховен съд № 4/1968 г. В случая не са взети предвид онези специфични за случая обстоятелства, които имат значение при преценката за претърпените от ищеца Г. Д. А. вреди. По-конкретно, не е отчетена сериозността на полученото в резултат от произшествието травматично увреждане – счупване на дясната бедрена кост, наложило хирургична интервенция и гипсова имобилизация за срок от 30 дни с провеждане на лечението в болнично заведение в продължение на 36 дни; продължителният период /според вещото лице по допуснатата медицинска експертиза около 30 дни/, през който ищецът е търпял болки и страдания; средната интензивност на същите; крехката възраст на пострадалото дете към момента на увреждането – 4 месеца, предпоставяща полагането на повече грижи и необходимост от майчина топлина, каквато то не е могло да получи поради смъртта на своята майка, настъпила при процесния инцидент. Освен това, решаващият състав не е взел предвид и факта, безспорно установен от заключението на медицинската експертиза, че в резултат от произшествието и по-точно поради условията, в които се е намирал непосредствено след катастрофата, ищецът Г. А. е развил и бронхопневмония – заболяване, което, наред с травматичното увреждане, е причинило на същия допълнителни страдания и физически дискомфорт. С оглед на изброените обстоятелства, настоящият състав счита, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца Г. Д. А. неимуществени вреди, по смисъла на чл. 52 ЗЗД и разясненията, дадени в цитираната задължителна съдебна практика, представлява сумата 5 000 лв. и именно за тази сума искът на посочения ищец е основателен. Ето защо, след частична отмяна на въззивното решение на същия следва да бъде присъдена допълнително сумата 4 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на пътно-транспортното произшествие 17.09.2007 г. до окончателното й изплащане. В останалата отхвърлителна част обжалваният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. При посочения изход на делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от касатора адвокат следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на 175 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът Г. Д. А. следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част от иска в размер на 491.45 лв., определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна такса за касационното производство за уважената част от иска в размер на 80 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд решение № 615 от 15.04.2011 г. по гр. д. № 894/2011 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Д. А. от [населено място], Област С., действащ чрез своя баща и законен представител Д. И. А., иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за полученото от същия травматично увреждане в резултат от пътно-транспортно произшествие от 17.09.2007 г. за разликата от 1 000 лв. до 5 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Застрахователна компания „У.” АД, [населено място] да заплати на Г. Д. А. от [населено място], Област С., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, допълнително сумата 4 000 /четири хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие от 17.09.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.09.2007 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 615 от 15.04.2011 г. по гр. д. № 894/2011 г.на Софийски апелативен съд в останалата допусната до касационно обжалване част. ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма], [населено място] да заплати на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 175 /сто седемдесет и пет/ лева. ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма], [населено място] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 80 /осемдесет/ лева. ОСЪЖДА Г. Д. А. от [населено място], Област С. да заплати на Застрахователна компания [фирма], [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 491.45 лв. /четиристотин деветдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: