Р  Е   Ш   Е  Н  И  Е                                                                 №146                                                              гр.София, 23.02.2010 г.                                                                                                    В   ИМЕТО  НА  НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                    ЧЛЕНОВЕ:            ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                                     ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                     при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 196 по описа за 2009 г. приема следното:     Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. В. И. срещу решение от 09.07.2008 г. на Окръжен съд М. , гражданска колегия по в.гр.д. № 148 от 2008 г., поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение от 14.11.2008 г., с което е отменено решение от 19.02.2008 г. на Районен съд М. по гр.д. № 650 от 2007 г. и вместо него е постановено решение за допускане на съдебна делба на 9 земеделски имота между касаторката Е. В. И. и К. С. И. при равни квоти. Касаторката твърди, че решението противоречи на материалния закон и е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационна обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответницата К. С. И. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.288 от ГПК. С определение № 123 от 17.02.2009 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението по въпроса за размера на наследствения дял на съпруг, който наследява наред с възходящи или с братя или сестри на наследодателя. В определението е констатирано противоречиво решаване на този въпрос в обжалваното решение и в следните решения на ВКС: решение № 3* от 18.12.1972 г. по гр.д. № 2* от 1972 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 598 от 30.01.2003 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Второ г.о. В тези решения на ВКС е прието, че когато след смъртта си едно лице е оставило само съпруг и братя или сестри, призовани към наследяване негови наследници са както съпругът, така и братята и сестрите, като размерът на наследствения дял на преживения съпруг се определя според продължителността на брака- ако бракът е продължил повече от 10 години, съпругът наследява 2/3 ид.ч. от наследственото имущество, а ако е продължил по-малко от 10 години- наследява 1/2 ид.ч. от наследството. В обжалваното решение е прието обратното- при определяне наследствените квоти между страните, съдът е приел, че наследник на И. Ц. И. след неговата смърт през 1994 г. е само неговата съпруга К. С. И., но не и брат му Г. Ц. И. , който е бил жив към онзи момент и че продължителността на брака между И няма отношение към размера на наследствения дял на К. И. Настоящият състав на ВКС счита за правилно възприетото в посочените по-горе решения на ВКС: Съгласно чл.9, ал.2 от ЗН, когато съпругата наследява заедно с брат на наследодателя, нейният наследствен дял се определя според продължителността на брака й с общия наследодател: ако той е продължил повече от 10 години, наследственият й дял е 2/3, а ако е продължил по-малко от 10 години- наследственият дял е 1/2. С оглед на това разрешение на съществения за делото въпрос, обжалваното решение е неправилно. При определяне на квотите на страните по предявения иск за делба на оставените в наследството на Ц. И. К. земеделски земи, съдът в нарушение на чл.9, ал.2 от ЗН е приел, че наследник на сина на И. Ц. И. е само съпругата му К. И. , но не и брат му Г. Ц. И. , който все още е бил жив към датата на откриване на наследството на И. И. през 1994 г. Поради това решението, с което е допусната делба на наследството на Ц. И. К. при равни квоти между страните /които са съпруги на починалите двама сина на Ц. К. И. И. и Г. И. / е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като по делото не се налага да бъдат събирани нови доказателства, след отмяната на това решение, делото следва да бъде решено по същество от ВКС. С оглед на това, че между страните не съществува спор относно наследствените им квоти /в исковата молба ищцата Е е претендирала за делба на имотите при квоти 2/3 ид.ч. за нея и 1/3 ид.ч. за ответницата К, а в съдебно заседание от 30.06.2008 г. ответницата К е поискала делбата да бъде допусната при същите квоти/, съдът приема, че между страните не съществува спор и относно факта, че бракът на К. И. със сина на общия наследодател Ц е продължил повече от 10 години. Поради това следва да се приеме следното: Съгласно чл.5 от ЗН след смъртта на Ц. К. на 13.01.1977 г. неговите двама сина И. И. и Г. И. са наследили по 1/2 ид.ч. от наследството му. След смъртта на И. И. през 1994 г., съгласно чл.9, ал.2 от ЗН неговата 1/2 ид.ч. е наследена както следва: 2/3 ид.ч. от съпругата му К. С. И. /тоест общо 2/6 ид.ч. или 1/3 ид.ч. от наследството на Ц. К. / и 1/3 ид.ч. от брат му Г. И. /тоест общо 1/6 ид.ч. от наследството на Ц. К. /. След смъртта на Г. И. неговата част от наследството на Ц. К. /1/2 ид.ч. от наследството на лично основание + 1/6 ид.ч. от наследството на брат му И. И. , или общо 2/3 ид.ч./ е наследена от единствения му наследник по закон- съпругата му Е. В. И.. П. това делбата на оставените в наследството на Ц. И. К. имоти следва да се допусне при квоти: 1/3 ид.ч. за К. И. и 2/3 ид.ч. за Е. И. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение от 09.07.2008 г. на Окръжен съд- М. по в.гр.д. № 148 от 2008 г., поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение от 14.11.2008 г. САМО В ЧАСТТА относно квотите на съделителите И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите както следва: - 2/3 ид.ч. за Е. В. И.- ЕГН ********** от гр. В., ж.к.”М”, бл.110, вх.7, ет.7, ап.147 и - 1/3 ид.ч. за К. С. И. от гр. М., ур.”Г” № 8.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.