Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 160   София,26.03.2010 година   В  ИМЕТО  НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България,Второ  гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година,в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска                                                             ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова                                                                            Здравка Първанова при участието на секретаря Теодора Иванова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 5153 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. П. срещу въззивното решение на Т. окръжен съд, постановено на 27.10.2008г. по гр.д. №307/2008г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това О. П. е осъдена да заплати на Д. М. Т.,Юлиян С. И. и М. С. И. обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за периода от 06.10.2006г. до 21.12.2007г. и за периода от 17.03.2005г. до 16.08.2006г. общо в размер на 2411.37лв.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане,както и на основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва в размер на 116.08лв. върху сумата 1488.50лв. С определение №211/19.03.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса дължи ли се обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за периода от датата на уволнението до влизането в сила на решението за отмяна на това уволнение и за възстановяване на лицето на работа при положение,че през този период лицето не е полагало реално труд,макар съгласно разпоредбата на чл.351,т.1 КТ този период от време да се признава за трудов стаж. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон,тъй като въззивният съд не е съобразил,че обезщетение по чл.224,ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение за исковия период,през който наследодателят на предявилите иска лица не е полагал реално труд по трудово правоотношение, не следва да се присъжда. Поддържа,че в практиката на ВКС създадената законова фикция на чл.354,т.1 КТ заличава неблагоприятните за работника или служителя последици от незаконното уволнение по отношение на всички права,относими към времето на трудов стаж /осигурителен стаж за пенсия,обезщетение при пенсиониране, изисквания за заемане на определена длъжност/,но няма отношение към правото на платен годишен отпуск с оглед характера,смисъла и предназначението на това право. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените искове бъдат отхвърлени. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Д. М. Т.,Ю. С. И. и М. С. И. изразяват становище,че жалбата е неоснователна. Поддържат,че действително е налице противоречива практика по поставения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос,но по същество считат жалбата за неоснователна,тъй като разпоредбата на чл.224,ал.1 КТ не поставя никакви ограничения във връзка с основанието за признаване на времето за трудов стаж,съответно на което се дължи обезщетението,т.е. обезщетение следва да се присъди независимо дали тогава е съществувало или не трудово правоотношение. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.224,ал.1 КТ Д. М. Т.,Ю. С. И. и М. С. И. са предявили срещу О. П. иск за заплащане на обезщетение,което е следвало да бъде изплатено на техния наследодател С,за исковите периоди,през които същият не е работил по трудово правоотношение,но които се признават за трудов стаж съгласно чл.354,т.1 КТ. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че трудовият договор с наследодателя на ищците е бил прекратяван два пъти, като същият е бил възстановяван на работа от съда,както и че третият път договорът е прекратен със смъртта му на 21.02.2007г. Прието е,че обезщетението по чл.224,ал.1 КТ следва да бъде изплатено във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение,вкл. и при прекратяване поради смърт,като при отмяна на това прекратяване и при възстановяване на работника или служителя на работа това обезщетение не следва да се връща,тъй като е законосъобразно изплатено и се дължи и за периодите по чл.354,т.1 КТ. По въпроса,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване,в решение №199/23.04.2004г. на ІІІ ГО на ВКС ,решение №844/02.04.2006г. по гр.д. № 2587/2003г. на ІІІ ГО на ВКС,решение №1627/13.10.2005г. по гр.д. №562/2003г. на ІІІ ГО на ВКС е прието,че обезщетението по чл.224, ал.1 КТ се полага само при съществуващо трудово правоотношение с оглед периода на реално положен труд,но не и за периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на работника или служителя на работа,който по силата на установена в закона фикция се признава за трудов стаж без трудовото правоотношение да е съществувало. Настоящият състав на Второ ГО на ВКС,след преценка на застъпените становища в решението,постановено от Т. окръжен съд и в цитираните по-горе решения на ІІІ ГО на ВКС,които отразяват константната практика на съда по поставения въпрос,изразена и в решение №948/21.12.2009г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д. №3128/2008г.,постановено по реда на чл.290 ГПК,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решенията на ВКС,като съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл.224,ал.1 КТ действително предвижда,че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето,което се признава за трудов стаж,като законът формално не разграничава хипотезите,през които трудовото правоотношение е съществувало от тези,при които определен период от време се признава за трудов стаж без да е съществувало трудово правоотношение /чл.354 КТ/. За да възникне обаче право на обезщетение,в хипотези,при които законът предвижда възможност за изплащане на такова обезщетение при неупражняване на субективно право,правото следва да е съществувало и да са били налице предпоставките за реалното му упражняване,но по определени причини то не е било упражнено по предвидения в закона ред и законодателят обвързва с тези причини като последица изплащането на обезщетение. Наличието на такава предпоставка изрично е предвидено и в разпоредбата на чл.224,ал.1 КТ – работникът или служителят има право на обезщетение само за неизползуван платен годишен отпуск,т.е. на отпуск,на който е имал право, но не е ползувал реално,т.е. преценката дали и в какъв размер на работника или служителя се дължи обезщетение по чл.224,ал.1 КТ следва да се извърши и с оглед на обстоятелството имал ли е същият право да ползува реално платен годишен отпуск и в какъв размер. Всеки работник или служител,който има най-малко 8 месеца трудов стаж,съгласно чл.155,ал.1 и ал.2 КТ придобива право да ползува платен годишен отпуск,като за ползуване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години след първоначалното придобиване на изискуемия от закона трудов стаж,съгласно чл.22 от Наредбата за работното време,почивките и отпуските не се изисква нов 8-месечен трудов стаж. Съгласно разпоредбата на чл.33 от наредбата когато работник или служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие,за календарната година на постъпването той ползува платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие,а когато след ползуването на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година до края на същата календарна година работникът и служителят нямат право да ползуват платен годишен отпуск освен ако за новата работа не се предвижда отпуск в по-голям размер. Правото на реално ползуване на платения годишен отпуск следователно е обвързано от изискването да се полага реално труд по съществуващо трудово правоотношение,като размерът на полагащия се за съответната година платен годишен отпуск се определя пропорционално на реално отработеното през тази година време. При отмяна на уволнение по съдебен ред и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност работникът или служителят може да ползува реално платен годишен отпуск след заемане на длъжността по реда на чл.345 КТ пропорционално на времето от датата на заемане на длъжността до края на съответната календарна година. Работникът или служителят обаче не би могъл да ползува платен годишен отпуск,определен пропорционално на периода от датата на уволнението до датата на неговата отмяна по съдебен ред. Този период действително се признава от законодателя за трудов стаж,но трудово правоотношение през този период не е същестувало,а реалното ползуване на платения годишен отпуск и правото да се получи обезщетение по чл.224,ал.1 КТ е обусловено и се полага само за времето,през което правоотношението е съществувало. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.224,ал.1 КТ/. Д. М. Т.,Ю. С. И. и М. С. И. са предявили претенция за заплащане на обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за период от време,който по правилата на чл.354 КТ се признава за трудов стаж - от момента на уволнението на техния наследодател С до момента на отмяната на уволнението по съдебен ред и възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност. А след като за този период от време трудово правоотношение не е съществувало,наследодателят не е полагал реално труд и не е имал правото да ползува реално платен годишен отпуск, неправилно въззивният съд е приел,че са налице предпоставките за присъждане на обезщетението. С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК постановеното от Т. окръжен съд въззивно решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение на Т. окръжен съд, постановено на 27.10.2008г. по гр.д. № 307/2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. М. Т.,Ю. С. И. и М. С. И. обективно съединени искове с правно основание чл.224,ал.1 КТ за сумата от 922,87лв.,претендирана като обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за периода от 06.10.2006г. до 21.12.2007г. и за сумата 1489лв.,претендирана като обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за периода от 17.03.2005г. до 16.06.2006г.,както и иска с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 120лв.,представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл.224,ал.1 КТ в размер на 1489лв. като неоснователни. Председател:   Членове: