Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * свидетелски показания


Р Е Ш Е Н И Е № 336
София, 05.01.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 280/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. К. от [населено място] , [община] срещу решение от 28.10.2010 год., постановено по въззивно дело № 534/2010 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решението на Кюстендилския районен съд по гр.д. № 709/2010 год., с което касаторът е осъден да заплати на Б. Д. С. от [населено място] сумата от 2000 лв. , представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на набеждаването му в извършване на престъпление по чл. 323,ал.1 НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2008 год. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск с пр. осн.чл.45 ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло или присъденото обезщетение бъде намалено.
Ответникът по касация Б. Д. С. чрез адв. Д. оспорва основателността на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение.
С определение № 728/10.06.2011 год. по делото обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване по правния въпрос допустимо ли е съдът да формира извод за получени от ищеца медицински страдания само въз основа на свидетелски показания без налична медицинска документация или съдебно медицинска експертиза. Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представени по делото съдебни решения , съставляващи незадължителна съдебна практика, поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
В отговор на поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. намира за правилна практиката на съдилищата според която, когато здравословното състояние на ищеца е релевирано като относим към заявеното в исковата молба спорно право факт, същият следва да се установява със всички допустими доказателствени средства в това число и със съответната медицинска документация с цел неговото пълно и главно доказване.
По основателността на касационната жалба:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел , че със споразумение , одобрено по реда на чл. 384,ал.1 НПК ответникът по делото В. К. се е признал за виновен в извършено престъпление по чл. 286,ал.1 НК – набедяване на ищеца Б. Д. С. в извършване на престъпление по чл. 323,ал.4 НК - самоуправно разрушаване на външната тоалетна на К. . Позовал се е на разпоредбата на чл. 383,ал.1 НПК, съгласно която споразумението за решаването на наказателното дело има последиците на влязла в сила присъда и доколкото присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е приел, че фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД следва да се счита за установен в процеса.
Тези изводи на въззивният съд са в съответствие със закона, правилни са и следва да бъдат споделени.
Правилен е и извода на въззивният съд, че в резултат на извършеното набедяване ищецът е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани. При преценка на събраните по делото доказателства обаче, съдът неправилно е приел, че наред с безспорно установените вреди, изразяващи се в засягане достойнството и авторитета на ищеца пред обществото и най- вече пред неговите колеги, по делото са установени и други вреди в това число влошаване на здравето на ищеца, обусловило прием на медикаменти.Последното не е установено по категоричен начин в процеса , а почива единствено на показанията на разпитаните по делото свидетели като конкретни данни в тази насока се съдържат единствено в показанията на неговата съпруга, която се явява заинтересована и показанията й следва да се преценяват съгл. разп. на чл. 172 ГПК. По делото не е установено също така, че в резултат на подадената от касатора жалба до прокуратурата за извършено от Б. С. самоуправство същият е бил реално унижен, както и че това се е отразило по някакъв начин на служебното му положение .
С оглед на изложеното, присъденото обезщетението в размер на 2 000 лв. не е адекватно на действително претърпените от ищеца – ответник по касация, вреди и поради това не е справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД. При отчитане на всички обстоятелства, които имат значение за определяне размера на обезщетението, както и принципа за справедливост, касационната инстанция счита, че сумата от 400 лв. е достатъчна за тяхното репариране.
Решението в частта, в която е присъдено обезщетение за разликата над 400 лв. до 2000 лв. се явява необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде касирано. Вместо него следва да се постанови ново решение, с което за тази част предявеният иск следва да се отхвърли. В останалата част решението като правилно следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото и по компенсация ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски за всички инстанции в размер на 57,33 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 28.10.2010 год., постановено по въззивно дело № 534/2010 год. на Окръжен съд [населено място], в частта в която В. С. К. от [населено място] , обл. К. е осъден да заплати на Б. Д. С. от [населено място] обезщетение за претърпени неимуществени вреди за размера над 400 лв. до 2000 лв., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. Д. С. от [населено място] срещу В. С. К. от [населено място] , обл. К. иск с пр. осн. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на набеждаване в извършване на престъпление за размера над 400 лв. до 2000 лв.
ОСЪЖДА Б. Д. С. от [населено място] да заплати на В. С. К. от [населено място] , обл. К. разноски по компенсация в размер на 57,33 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: