Ключови фрази
Ревандикационен иск * доказателства * установяване право на собственост * мотиви на въззивно решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 180

София, 06.02.2017 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 14.12.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1826/2016 година
Производството е по член 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1111/10.02.2016г.,подадена от [фирма],с.П.,П. област,чрез пълномощниците му адвокат М. П. С. и адвокат Ж. П. Г.,против решение по гр.д.№316/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд,с което се отменя решение № 275 от 07.02.2014 година, постановено по гр. дело № 3758/2012 година по описа на Пловдивски окръжен съд, ІІІ граждански състав, в обжалваните части, вместо него е постановено:ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на [фирма],с.П.,П. област, че [фирма],с.П.,П. област, е собственик на основание чл. 17 а от ЗППДОбП / отм/ на следния недвижим имот: сграда с идентификатор:47295.106.8.3 по КККР на [населено място], [община], област П., одобрени със Заповед № ЗД-18-16-1/26.10.2010 г. на Началника на С. - гр. П., със застроена площ по скица - 171 кв.м, измерена на място - 131 кв.м; брой етажи - 1, предназначение - промишлена сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 47295.106.8, с адрес на имота: [населено място], [община], област П., ул. Ш. П.-П., в местността „Д.”, с площ от 11014 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване - ниско застрояване; номер по предходен план - парцел 8; при описани съседи и за осъждане на [фирма],П., да отстъпи собствеността и предаде владението на описания по-горе недвижим имот на ищеца „А. ЕАД,с.П.,П. област,както и отхвърля иска по чл. 109 от ЗС, предявен от [фирма],с.П. за осъждане на [фирма],с.П. да премахне за своя сметка съществуващата парокотелна инсталация, находяща се в следния недвижим имот - сграда с идентификатор 47295.106.8.3, построена в ПИ с идентификатор 47295.106.8, с адрес на имота: [населено място], [община], област П., ул. Ш. П.-П., в местността „Д.”.Със същото решение се отхвърля иска по чл. 59 от ЗЗД, предявен от [фирма] ,с.П. за осъждане на [фирма],с.П. , да заплати на [фирма] сумата 62 880 лв. /шестдесет и две хиляди осемстотин и осемдесет лв./, с която [фирма] се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца през периода 15.03.2007 г. - 15.03.2012 г., ползвайки сграда с идентификатор 47295.106.8.3, построена в гореописания поземлен имот.”, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2012 г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е неправилно,поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,в противоречие с материалния закон и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма],с.П.,област П.,чрез пълномощника си адвокат Г. К.,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
С решаващите си мотиви,съдът е приел,че от събраните и подробно обсъдени доказателства по делото, безспорно се установява, че ищецът [фирма] е правоприемник на ДФ „А.“,като спорният момент по делото е свързан с това, дали процесната сграда, която е означена като сграда с идентификатор 47295.106.8.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] е сред обектите, които са били в активите на държавната фирма преди преобразуването й в търговско дружество, респ. дали търговското дружество – ищец е станало собственик на посочената сграда на претендираното от него основание , с оглед разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОбП / отм./.Съдът е посочил,че по акт за държавна собственост № 211/91 година са описани само две големи постройки, които са включени в активите на държавната фирма по решение на МС,а в последващия акт за частна държавна собственост, съставен вече след преобразуването на ДФ в търговско дружество е отразена собствеността върху терена – имот № 8 от масив106 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] ведно с постройки в него съгласно приложение № 1,в което приложение също са посочени две постройки, като в състава на по-голямата от тях, описана под номер 2 е включено и котелно помещение със склад Г. с полумасивна конструкция на един етаж, с година на построяване 1992г.,а това помещение е включено в табулограмата за оценка на дълготрайните материални активи към 31.12.1992 година за ДФ „А.“ като котелно помещение със склад Г., фигурира и в инвентарната книга на дълготрайните активи на [фирма].Съдът е изложил съдържанието на депозираните свидетелски показания,поотделно посочени за всеки един от разпитаните свидетели,без да сочи конкретно кои от тях кредитира,като е стигнал до извода,че според съвкупната преценка на тези доказателства,процесната сграда – парокотелно, е построена 10-20 години преди 1992 година, в нея се намират котлите, обслужващи оранжериите в съседния имот, който се стопанисва от „Р. 95” “ АД и не е установено сградата да е построена или по друг начин да е придобита от ДФ „А.“, респ. да е преминала в собственост на ищцовото дружество.Съдът е отбелязъл,че котелното помещение на ДФ „А.“ е на друго място, различно от това на процесната постройка, то е било изградено на ъгъла между двете сгради 1 и 2 в имота на ищеца ,според свидетелските показания, като видно от скицата местоположението му не съвпада с това на процесното помещение,като е установено е освен това, че към настоящия момент парокотелното на [фирма], изградено през 1992 година не съществува.Наред с това,съдът е приел,че заключението на вещото лице не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът не го възприема. Имайки предвид тези доказателства, съдът приел, че процесната постройка, оцветена с розов цвят на скицата към исковата молба, не е придобита от ищцовото дружество на основание чл. 17 а от ППЗДОбП, тъй като няма данни тя да е построена от държавната фирма „А.“.В резултат на това съдът е стигнал до извода,че ищецът не е установил по делото своята активна материалноправна легитимация, поради което предявеният от него иск по чл. 108 от ЗС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен,като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне намиращи се в процесното помещение инсталации, доколкото е установено, че ищецът не може да се легитимира като собственик на помещението на посоченото от него основание,както неоснователен е и иска по чл. 59 от ЗЗД, тъй като ползването от ответника на помещение, за което не е установено да е на ищеца, не води до неоснователно обогатяване, респ. не се дължи на ищеца обезщетение за това ползване през исковия период.
С определение №344 от 03.08.2016г. по делото е допуснато касационно обжалване е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правен въпрос относно задължението на въззивния съд да прецени доказателствата и доводите на страните,както и конкретно,ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка,а ако по делото са събрани противоречиви доказателства,мотивирано да каже защо и на кои вярва,на кои не,кои възприема и кои не,разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
По правния въпрос,по който е допуснато касационно обжалване:
Съгласно възприетото в задължителната практика на ВКС,съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка,а когато някое от доказателствата се приема за недостоверно,съдът следва да изложи мотиви за това.В тази връзка съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти,от които произтича спорното право,като обсъди в мотивите на решението доказателствата,въз основа на които намира едни от тях за установени,а други за неосъществили се,както и да обсъди всички доводи на страните от съществено значение за делото.В този смисъл са дадените разрешения в Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС,Решение по гр.д.№4744/2008г. по описа на ВКС,Іго,постановено в производство по реда на член 290 ГПК.
По основателността на касационната жалба:
С оглед на това разрешение на поставения правен въпрос, относно задължението на съда да обоснове изводите си след анализ на всички доказателства по делото,свързани с установяване правото на собственост за процесния имот,след тяхната съвкупна преценка,обжалваното въззивно решение е неправилно.
С исковата си молба,ищецът [фирма],с.П.,твърди,че е собственик на недвижим имот с идентификатор 47295.106.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със заповед ЗД-18-16-1 от 26.10.2010г. на Началника на С. П.,находящ се в землището на [населено място], [община],област П.,целият с площ от 11014 кв.м,ведно с построените в него сгради,а именно:1.сграда №47295.106.8.1-промишлена с площ 841кв.м,2.двуетажна административна сграда №47295.106.8.2.- с площ 653 кв.м,3.промишлена сграда №47296.5.106.8.3- с площ 171 кв.м,4.сграда №47295.106.8.4-56 кв.м и 5.сграда №47295.106.8.7-38 кв.м,който имот е включен в капитала на търговското дружество,като в приложената към молбата скица №5572/22.02.2011г. на Служба по геодезия,кадастър и картография-П./лист 10 от гр.д.№4083/2012г. по описа на Районен съд [населено място]/ е отразено номер му по предходен план:парцел 8,стопански двор.Предмет на заявената ревандикационна претенция от ищеца е сградата описана в пункт три от исковата молба с площ от 171 кв.м,разположена в северозападната част на собствения му имот,в която се намира съоръжение-парокотелно,за което на основание член 109 ЗС се претендира осъждане на ответното дружество [фирма],с.П. да премахне описаното съоръжение.Съгласно съдържанието на приложените Акт за държавна собственост №211/28.01.1991г./лист 7 от делото/описаните сгради са предоставени за оперативно управление на ЦКТС”А.”,с.П.,а с Акт №664 от 08.04.1998г. за частна държавна собственост на недвижим имот,находящ се в [населено място]/лист 8 от делото/,в който се цитира и предишния акт от 1991г.,имота е описан като парцел №8 от масив №106 по плана на землището на [населено място],представляващ дворно място от 11 014 кв.м и сгради,описани подробно в приложение №1-неразделна част от акт/лист 9 от делото/,в който акт е отбелязано,че имотът е включен в капитала на търговско дружество [фирма],с.П..Съгласно представените по делото доказателства,приложени на лист142-148 от делото и постановеното с Решение №5834 от 16.09.2004г. на Пловдивски окръжен съд,по ф.д.№4226/1996г.,са вписани в търговския регистър промени в обстоятелствата за [фирма],като в точка втора от решението е отразено-заличаване на Държавата чрез Министъра на земеделието,горите и аграрната реформа като едноличен собственик на капитала на дружеството и в точка трета от същото е вписан нов едноличен собственик на капитала [фирма],гр.П.,представлявано от Г. И. Г.,като ищцовото дружество е регистрирано като стоково тържище в Държавната комисия по стоковите борси и тържищата с решение от 01.11.2007г.,от което се установява че последното е правоприемник на държавна фирма [фирма],до който извод е стигнал и въззивният съд с постановеното в обжалваното решение.Следователно ищцовото дружество се легитимира като собственик на терен,включен в капитала му,описан в горепосочения АДС№688/1998г.,който имот и с оглед данните по заключението на вещо лице арх.Б. К. по депозираната пред въззивния съд съдебна експертиза-т.1/лист 58 от гр.д.№3758/2012г. по описа на Пловдивски окръжен съд/,представлява дворно място от 11 014 кв.м в [населено място], извън регулация,парцел №8 от масив №106 по плана на землището на селото,отразен в приложение №1/лист 63 от делото/ направено върху копие от скица №5572/22.02.2011г. с идентификатор 47295.106.8,изчертан с черни линии.Според данните по заключението на тази експетриза,която е обективна и компетентно изготвена,процесната сграда-предмет на спора, описана в исковата молба като сграда 47295.106.8.3,отразена в приложението към заключението с оранжев фон и означена с размери и букви А-Б,е разположена изцяло в гореописания имот на ищеца,като изрично е посочено в заключението,че последното е самостоятелна сграда, със самостоятелна носеща конструкция-т.2 от заключението,а в т.5 от същото се посочва,че описаното „котелно помещение със склад Г.,в приложение №1 към АЧДС №664/1998г. не е част от обема на друа сграда,то е самостоятелна сграда с идентификатор 47295.106.8.3 със самостоятелна конструкция,долепена до югоизточната фасада на сграда 47295.106.7.1,находяща се в съседния ПИ 47295.106.7.По отношение правото на собственост на ищеца върху горепосоченото дворно място,следва да се посочи че с влязло в законна сила на 26.01.2007г. решение от по гр.д.№4116/2006г. по описа на Пловдивски районен съд,ХVІ състав,с което е отхвърлен предявеният ревандикацонен иск от [фирма]-настоящия ответник срещу [фирма],по отношение на гореописания терен от 11,014 дка,с което са отречени правата на дружеството ответник върху този имот,в който е построена изцяло процесната сграда. Следователно,след като ищцовото дружество се легитимира като собственик на дворното място,в резултат на правоприемство и осъществена приватизация на държавна фирма [фирма],не само според отразеното в приложението към акта за частна държавна собственост,както и описаното в приложените по делото: табулограма за оценка на дълготрайни активи към 1992г. на държавната фирма,извлечение от инвентарните книги по сметка 253 на дружеството,в които е отразен,наред с останалите сгради,застроени в този имот, и „котелно помещение със склад Г.”,в капитала на дружеството ищец-освен описаното дворно място се включват и изградените в същото сгради.Съгласно член 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея,освен ако е установено друго.Принципът на приращението се изключва само в изрично предвидените случаи в закона,като такова изключение се съдържа в разпоредбата на член 69,ал.3 ЗС,който предоставя правна възможност на собственика да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху нея,както и да придобие собствеността на постройката отделно от сградата.В настоящия случай,безспорно,както с оглед заявеното от страните,така и от установеното с доказателствата по делото, по отношение на процесната постройка №3-изградена в собствения на ищеца имот, не е налице нито една от тези хипотези.По правилото на член 92 ЗС построеното,ако то представлява самостоятелен обект,принадлежи на собственика на мястото.Ето защо, без значение са обстоятелствата,които са предмет на депозираните свидетелски показания,относно времето на изграждането на процесната сграда,както и наличието на друга със същото предназначение/котелно/,изградена по- късно в имота на ищеца,според съдържанието на тези показания.Посоченото в констациите по депозираната съдебно техническа експертиза по заключението на вещо лице арх. Б./лист 62 от делото/ относно характеристиката на процесната сграда №3 ,по скицата оцветена в оранжево,а именно,че същата не е част от обема на друга сграда и е самостоятелна такава,се подкрепят и от съдържащото се в показанията на свидетеля Х. В. Х./лист 72 от делото/,отнасящи се до предназначението на същата ,изградена за нуждите на праводателя на ищцовото дружество НПСК”Г. Д.”,за подаване на пара към последното,поради което и между двете сгради-процесната и тази,до която е долепена и находяща се в съседния имот,е била отворена преходна врата и е била разположена от праводателя на ответника прецесната инсталация,предмет на иска по член 109 ЗС,осъществявала подаването на пара,която според свидетеля не се ползва от 2003г.
Неоснователни и недоказани са възраженията на ответника [фирма],изложени в писмения отговор на исковата молба/лист 38 от делото/.
На първо място,според заявеното в отговора, ответното дружество е придобило правото на собственост върху процесната сграда,съгласно посоченото в констативен нотариален акт за собственост №110,т.І,дело №466/2000г. на нотариус И. Г.,рег.№059/лист 40 от делото,описано като” помещение с метална конструкция –парова централа за консервния цех с комин железобетон и комин стоманен”,със застроена площ от 120 кв.м,находяща се в дворно място от 3,998 дка,с отреден парцел VІІ,масив 106 по плана на [населено място]-Стопански двор.В този нотариален акт е описано,че при съставянето му е представен договор за покупко-продажба от 12.12.1997г.,приложен на лист 44 от делото в първоинстанционното производство,сключен между Р. И. К.,като пълномощник на общото събрание на собствениците на имущество от бившето ТКЗС в ликвидация [населено място],от една страна като продавач, и от друга страна като купувач [фирма]-настоящия ответник,за закупуването на обект „комплекс консервен цех”,неиндивидуализиран,а само с посочени инвентаризационни номера,както и е приложен и Договор за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя-частна държавна собственост по чл.27,ал.6 от ЗСПЗЗ/лист 41 от делото/,по силата на който продавача прехвърля на купувача:земя- частна държавна собственост с площ 3,998дка,парцел №7,масив 106 по плана на [населено място]-Стопански двор,от който според заявеното в отговора на ответника,последният черпи права относно правото на собственост върху процесната постройка.Видно от съдържанието на тези два договора нито в първия,нито във втория от тях ,е описана последната, като предмет на сключените сделки,а единствено е описано „помещение с метална конструкция-парова централа за консервния цех с комин” в констативен нотариален акт №110/2000г.,но очевидно то е било изградено за нуждите на консервен цех,находящ се в имота на ответника,съседен на този на ищеца,което се потвърждава и от заключението на вещо лице арх.Б. К./лист 62 от делото/.
На второ място,в писмения отговор на исковата молба,ответното дружество,алтернативно е заявило,че е придобило правото на собственост върху процесния обект по силата на давностно владение,упражнявано в периода от 12.12.1997г. до настоящия момент.С оглед гореизложеното,ответника се намира в имота без правно основание,поради което съшият е недобросъвестен владелец и при позоваването му на придобивна давност,която според него тече от 12.12.1997г., съгласно член 79,ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.Дори да се приеме,че такова е било упражнявано от ответника в посочения период,същият не би могъл да го придобие на това основание,защото имотът и процесната сграда,както вече бе посочено по-горе,до неговата приватизация е бил със статут на частна държавна собственост,видно и от приложението по делото актове,с които е актуван като такъв,а именно:акт №211/28.01.1991г. и Акт№388/1998г. на Областния управител на област П./лист 7-8 от делото/,съгласно отбелязванията в последния включен в капитала на държавната фирма- [фирма],с.П.,до приватизацията на последната,когато с решение от 16.09.2004г. по ф.д.№4276/1996г. по описа на Пловдивски окръжен съд е заличена Държавата,чрез Министъра на земеделието,горите и аграрната реформа като едноличен собственик на капитала и е вписан нов едноличен собственик на капитала- [фирма].Следователно в периода,в който имотът,включително и процесната сграда,са били част от капитала на държавното дружество със статут на частна държавна собственост,и предвид установения мораториум в параграф 1 от ЗИД на ЗС-в сила от 1.06.2006г. ,по силата на който спира да тече придобивна давност за държавни и общински имоти,т.е в случая спрямо този имот не е текла придобивна давност за твърдяния от ответника период от 12.12.1997г. до 16.09.2004г.След този период обаче,с отпадане статута на имота като държавна частна собственост,дори да е текла придобивна давност в полза на ответника от 16.09.2004г. до 15.03.2012г.,когато е предявен от ищеца иска с правно основание член 108 ЗС,с който се прекъсва давността,изискуемият от закона десетгодишен срок не е изтекъл,поради което ответникът не е придобил правото на собственост върху процесната сграда на основание член 79,ал.1 ЗС.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че ищецът се легитимира като собственик на процесната сграда и предявеният иск с правно основание член 108 ЗС е основателен.
Във връзка със заявената от ищеца претенция по член 109 ЗС,с искане ответникът да премахне за своя сметка съществуващата парокотелна инсталация,намираща се в сграда с идентификатор 47295.106.8.3,построена в имота с идентификатор 47295.106.8,между страните няма спор,че последната е собственост на ответника,разположена е в процесния обект,който се владее от последния.Както вече бе посочено, във връзка с депозираните от свидетеля Х. В. Х.,сградата не се ползва от ответника от 2003г.,което кореспондира и на заявеното с показанията на разпитания свидетел Б. Б. А./лист 128 от делото/,според който последната е заключена и достъп до нея има само служителя на ответното дружество Г. М.,като същият свидетел в показанията си излага,че към 2004г. ищецът е поискал да премахне сградата, предмет на спора,за да осъществи свои инвестиционни намерения,но е бил спрян от органите на полицията и не е могъл да ги осъществи.Очевидно,след като процесното съоръжение не се използва,като е разположено в сграда,собственост на ищеца,това пречи на последния да упражнява правото на собственост върху тази сграда,независимо дали ще я ползва за други нужди или има намерение да я преустройва.Ето защо,предявеният иск с правно основание член 109 ЗС е основателен и доказан.
Ищецът е заявил претенция по член 59 ЗЗД,предвид обстоятелството,че представляваното от него дружество, е лишено от възможността да ползва процесната сграда,а същата се ползва неоснователно от ответника,поради което последният се е обогатил за негова сметка за периода от 15.03.2007г. до 16.03.2012г.-датата на завеждане на исковата молба,поради което претендира дължимо обезщетение в размер на 62 880 лв.Касационният съд намира,че съединеният иск с правно основание член 59 ЗЗД,който е обусловен от заявената от ищеца ревандикационна претенция,е основателен.Както вече бе посочено по-горе, във връзка с събраните доказателства по делото ,ответникът през целия период,посочен в исковата молба ползва процесния имот изцяло,без основание,като ищецът е лишен от какъвто и да било достъп до имота и възможност да го ползва,поради което му се дължи обезщетение за ползите от които е бил лишен за този период от време.За определяне размера на това обезщетение, в производството по делото пред първоинстанционния съд е допусната и депозирана съдебно-техническа експертиза ,със задача определяне на наема на процесния имот,като се има предвид площта и местонахождението на имота,като за определяне размера на наема се вземе базата за средните пазарни цени на отдаваните търговски площи и в двете стокови тържища,съгласно приетите и утвърдени от Държавната комисия по стокови борси и тържища С.,Правилници за организацията ,дейността и охраната на стоковите тържища за процесния период,според което по заключението на вещо лице В. К. Р./лист 65 от делото/,размерът на наемната цена на обект”парокотелно съоръжение”, определен съобразно констатациите при огледа и техническата годност на сграда,отдалечеността му ,при съобразяване със средните пазарни цени на отдаваните търговски площи,е в размер на 38 313 лева с ДДС,в какъвто размер съдът намира,че се дължи претендираното обезщетение на основание член 59,ал.1 ЗЗД.За пълнота,следва да се посочи,че не следва да се възприема размера,определен по допълнителната задача,допусната от първоинстанционния съд,изпълнена с депозираното по делото заключение на вещо лице И. Г./лист 137 от делото/,тъй като същата се базира на договори за наем,сключени от ответника за търговски обекти,разположени територията на тържището,които имат различен характер от този на процесния обект,който по своето предназначение и ползване,описан в исковата молба и акта за частна държавна собственост-като промишлена сграда,с предназначение „котелно помещение със склад Г.”.
С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и касационният съд се произнесе по същество на спора.
При този изход на спора на ищеца [фирма],с.П.,област П.,на основание член 78,ал.1 ГПК,следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 21 480,40 лева, за всички съдебни инстанции.




Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решение №244/21.12.2015г. на Пловдивски апелативен съд,ІІІ граждански състав,постановено по в.гр.д.№316/2015г. по описа на същия съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на [фирма],с.П.,област П.,че [фирма],с.П.,област П. е собственик на недвижим имот:сграда с идентификатор 47295.106.8.3 по КК и КР на [населено място],община „Р.”,област П.,одобрени със Заповед № ЗД-18-16-1/26.10.201г. на Началника на СГГК,гр.П.,със застроена площ по скица 171 кв.м,измерена на място-131кв.м,брой етажи-един,предназначение-промишлена сграда,построена в поземлен имот с идентификатор 47295.106.8,с адрес:с.М., [община],област П.,ул. Ш.П.-П.,в местн.”Д.”,целият с площ 11014 кв.м,с трайно предназначение на територията-земеделска,начин на трайно ползване-ниско застрояване,номер по предходен план-парцел 8,при съседи: ПИ 47295.106.9,ПИ47295.106.11,ПИ 47295.106.37,ПИ 47295.106.7 и ПИ 47295.106.6,и
ОСЪЖДА [фирма],с.П.,на основание член 108 ЗС,да отстъпи собствеността и предаде владението на гореописания недвижим имот-сграда с идентификатор 47295.106.8.3,на [фирма],с.П.,област П..
ОСЪЖДА [фирма],с.П.,да премахне за своя сметка съществуващата парокотелна инсталация,находяща се в гореописания недвижим имот-сграда с идентификатор 47295.106.8.3,на основание член 109 ЗС.
ОСЪЖДА [фирма],с.П.,за заплати на [фирма],с.П.,на основание член 59 ЗЗД,сумата от 38 313 лева/тридесет и осем хиляди тридесет и тринадесет лева/,обезщетение за ползване на гореописания имот за периода 15.03.2007г.-15.03.2012г.,ведно със законната лихва,считано от 15.03.2012г. до окончателното й изплащане,като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА [фирма],с.П. да заплати на [фирма],с.П.,направените по делото разноски в размер на 21 480,40 лева/двадесет и една хиляди четиристотин и осемдесет лева и 40 ст./,за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: