2 решение по гр.д.№ 2386 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 4 София, 07.02.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2386 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] / в ликвидация/ срещу решение № 91 от 09.03.2016 г. по в.гр.д.№ 806 от 2015 г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1090 от 20.07.2015 г. по гр.д.№ 1630 от 2013 г. на Плевенския районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] /в ликвидация/ срещу [фирма] иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР /сега чл.54, ал.2 ЗКИР/. В касационната жалба се твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 19.05.2016 г. ответникът по жалбата [фирма] оспорва същата. Моли решението на Плевенския окръжен съд да бъде оставено в сила и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски. С определение 481 от 18.10.2016 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. касационното обжалване на решението е допуснато поради съмнение за нероятна недопустимост на обжалваното решение, предвид твърденията на ищеца в исковата молба, в молбите- уточнения от 22.10.2013 г., 31.03.2014 г. и 03.12.2014 г. и във въззивната жалба и приетото в решенията на първоинстанционния и въззивния съд, сочещи на неяснота относно предмета на спора между страните /относно това за коя точно част от имот с идентификатор № 56722.666.83 по кадастралната карта на [населено място] се иска да бъде установено, че е собственост на ищцовото дружество и че неправилно е била заснета като част от имота на ответника [фирма], вместо като част от имота на ищеца [фирма] с идентификатор № 56722.666.79 по КК на града/. По валидността и допустимостта на обжалваното решение и доводите в касационната жалба настоящият състав на ВКС, ГК, Първо г.о счита следното: Видно от исковата молба и молбите- уточнения от 22.10.2013 г., 31.03.2014 г. и 03.12.2014 г., ищецът [фирма] /в ликвидация/ е предявил срещу [фирма] два иска с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР /отм., сега чл.54, ал.2 ЗКИР/: главен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество е собственик на 198 кв.м., маркирани с червен цвят на скица- приложение 1, находяща се на лист 82 от първоинстанционното дело, които по действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-71 от 06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, неправилно били заснети като част от имота на ответника с идентификатор 56722.666.83, вместо като част от имота на ищеца с идентификатор № 56722.666.79 и евентуален иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество е собственик на 8 кв.м., маркирани с червен цвят на скица- приложение 2, находяща се на лист 83 от първоинстанционното дело, които по действащата кадастрална карта на [населено място] неправилно били заснети като част от имота на ответника с идентификатор 56722.666.83, вместо като част от имота на ищеца с идентификатор № 56722.666.79. С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил предявения от [фирма] /в ликвидация/ срещу [фирма] иск по чл.53, ал.2 ЗКИР /отм., сега чл.54, ал.2 ЗКИР/ като неоснователен, без никъде в мотивите и в диспозитива на решението да е посочил какъв е предмета на делото, по който се произнася: за коя част от имот с идентификатор 56722.666.83 по кадастралната карта на [населено място], посочена по площ и с означени на скица граници, отхвърля иска за установяване на собствеността на ищеца [фирма] /в ликвидация/. Никъде в мотивите и в диспозитива на решението не е посочено и дали съдът се произнася по главния и по евентуалния иск, или само по главния иск. В този смисъл решението му е напълно неясно и като такова нищожно. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, а делото е върнато на първоинстанционния съд за допълнително произнасяне по евентуалния иск. В диспозитива на въззивното решение също не е посочен предмета на делото, по който съдът се произнася и по който по принцип би следвало да се формира силата на пресъдено нещо на решението: за коя част от имот с идентификатор 56722.666.83 по действащата кадастрална карта на [населено място], индивидуализирана и очертана на скица, приподписана от съда като неразделна част от решението, се отхвърля иска по чл.53, ал.2 ЗКИР /отм., сега чл.54, ал.2 ЗКИР/. При липсата на индивидуализация на спорното право в диспозитивите както на първоинстанционното, така и на въззивното решение, не може да се установи дали въззивният съд се е произнесъл точно по предявените искове и в границите, очертани от въззивната жалба срещу първоинстанционното решение. В този смисъл и неговото решение е напълно неясно и като такова нищожно. Предвид на изложеното първоинстанционното и въззивното решение следва да бъдат обявени за нищожни, а делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по спора, като в диспозитива на решението си точно индивидуализира спорното право: уважава или отхвърля иска по чл.53, ал.2 ЗКИР /отм., сега чл.54, ал.2 ЗКИР/ за установяване на правото на собственост на ищеца върху претендираните 198 кв.м., маркирани с червен цвят на скица- приложение 1, находяща се на лист 82 от първоинстанционното дело, които по действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-71 от 06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, неправилно били заснети като част от имота на ответника с идентификатор 56722.666.83, вместо като част от имота на ищеца с идентификатор № 56722.666.79, като скицата, на която е отразена спорната част следва да бъде приподписана от съда като неразделна част от решението. В случай, че отхвърля главния иск, съдът следва да се произнесе и по евентуален иск по чл.53, ал.2 ЗКИР /отм., сега чл.54, ал.2 ЗКИР/ за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество е собственик на 8 кв.м., маркирани с червен цвят на скица- приложение 2, находяща се на лист 83 от първоинстанционното дело, които по действащата кадастрална карта на [населено място] неправилно били заснети като част от имота на ответника с идентификатор 56722.666.83, вместо като част от имота на ищеца с идентификатор № 56722.666.79. При разрешаване на спора съдът следва да вземе предвид какви са били границите на имота на ищеца и на ответника по предходните действащи регулационни планове, дали тези планове са приложени по реда на З. или в сроковете по пар.4, ал.2 и ал.4 РЗ на ЗУТ, дали съгласно пар.8 ПР на ЗУТ е запазено или отпаднало отчуждителното действие на тези планове и дали границата между имота на ищеца и на ответника по кадастралната карта съответства на имотната граница между тези два имота по последния приложен регулационен план. Не може решението да бъде основано само на това, че границите на двата имота били отразени в регулационни планове, приети през 2000 г. и 2002 г., които ищецът не бил обжалвал по реда на АПК, тъй като обемът на правото на собственост върху недвижими имоти не се определя от регулационните планове, приети при действието на ЗУТ, нито от кадастралната карта, а от имотните граници по последния приложен регулационен план /в този смисъл приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС/. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ решение № 91 от 09.03.2016 г. по в.гр.д.№ 806 от 2015 г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение и потвърденото с него решение № 1090 от 20.07.2015 г. по гр.д.№ 1630 от 2013 г. на Плевенския районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.