4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 241 София, 22.05.2014 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 1993 /2015 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от [фирма] против определение № 199 от 23.01.2015г. по ч. тр.д.№ 96/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 21.11.2014г. по гр.д.№ 897/2014г. на РС-Несебър, с което делото е спряно на основание чл. 129, ал.1 т.4 ГПК. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д.№ 375/2014г. на Бургаски окръжен съд. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 129, т.4 ГПК, тъй като не е налице преюдициалност, защото другото дело е по чл. 29 от ЗТР и има за предмет заличаване на вписване в търговския регистър на решения на търговското дружество между които и избор на нов управител, но това решение ще действа занапред, а извършените от вписания управител действия пораждат действие по отношение на третите лица, включително то може да представлява дружеството пред съда. Възразява се и за това, че предмет на другото дело не е материално правен въпрос, а такъв, касаещ представителството, който не е пруюдициален въпрос по отношение на настоящия процес. В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси, които обобщени, изглеждат така: 1.налице ли е основание за спиране на обусловеното дело на основание чл. 129, ал.4 ГПК, когато решението по обуславящото дело ще действа за напред, 2.докато трае производството по чл. 29 ЗТР с предмет установяване несъществуване на решение за приемане на съдружник и за избор на управител, вписания управител на дружеството въз основа на тези оспорени решения може ли надлежно да то представлява по всички други дела. По първия въпрос се твърди противоречие с определение № 1192/21.11.2014. по гр.д.№ 5124/2014г. ІІІ гр.о. на ВКС, определение № 229 от 24.03.2014г. по ч.гр.д.№ 1336/2014г. ІV гр.о. определение № 437/20.06.2013г. по т.д.№ 1986/2013г. – т.о. Олет П. Т., който е бил първоначалния едноличен собственик на капитала на дружеството-ищец [фирма] оспорва частната жалба. Развива довод за недобросъвестно упражняване на права от подалия частната жалба А. К.. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима От данните по делото се установява следното: На 28.10.2014г. е предявен от [фирма] иск за прогласяване нищожност на договор за замяна на недвижим имот в [населено място], сключен на 21.08.2014г. н.а. № 166,т.47 на СВ-Н. между [фирма] и В. О. на основание чл. 26, ал.1 във вр. с ал.2,пр.2 и чл. 40 ЗЗД и да се признае за установено по отношение на [фирма] и Д. Д. Д., на който в последствие е прехвърлен имота, че [фирма] е собственик на същия имот. В исковата молба се твърди, че [фирма] е купило имота в [населено място], но без съгласието и изявена воля от едноличния собственик на капитала на това дружество О. П. Т. е вписано в търговския регистър увеличаване на капитала, приемане за нов съдружник на А. К. и избирането му за управител. Тези обстоятелства са вписани в търговския регистър на 11.07.2014г. Искът по настоящото дело е предявен от О. П. Т., като управител на [фирма] на 29.10.2014г. А. К. е управител и представляващ и ответника В.” О.. В качеството си на вписан управител и представляващ ищцовото дружество, А. К. е подал молба за отказ от иска, нотариално заверена. Същевременно в Бургаски окръжен съд е предявен иск по чл. 29 ЗТР за установяване несъществуване на вписани обстоятелства - увеличение на капитала, приемане за съдружник на А. К. и избора му за управител и представляващ [фирма]. С определение от 21.11.2014г. по гр.д.№ 897/2014г. на РС-Несебър, делото е спряно на основание чл. 129, ал.1 т.4 ГПК. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д.№ 375/2014г. на Бургаски окръжен съд. По поставените въпроси следва да се допусне касационно обжалване, тъй като първия от тях е обусловил решаващия извод за постановяване на обжалваното определение, а втория има значение за допустимостта на предявения иск. По поставените два въпроса, които са свързани. Не е налице основание за спиране на друго дело докато трае производството по чл. 29 ЗТР с предмет установяване несъществуване на решение за приемане на съдружник и за избор на управител, тъй като не е налице преюдициалност на спора по търговското дело по отношение на другото дело. Решението по иска по чл. 29 ЗТР, ако иска бъде уважен, е основание за заличаване на извършеното вписване в търговския регистър. Заличаването обаче имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването. - чл. 141, ал.6 ТЗ. До постановяване на това решение, тъй като вписването в търговския регистър има конститутивно действие, управител на дружеството се счита този, който е вписан в търговския регистър. Той представлява дружеството пред третите лица. Затова в тази хипотеза производството по чл. 29 ЗТР и съдебния акт по него не обуславя делото за нищожност на договор за замяна и иска за собственост, т.е. не е налице основание за спиране по чл. 129, ал.4 ГПК когато решението по обуславящото дело ще действа за напред, В този смисъл е съдебната практика, включително и посочените от касатора определение № 1192/21.11.2014. по гр.д.№ 5124/2014г. ІІІ гр.о. на ВКС, определение № 229 от 24.03.2014г. по ч.гр.д.№ 1336/2014г. ІV гр.о. определение № 437/20.06.2013г. по т.д.№ 1986/2013г. – т.о. Въззивното определение и потвърденото с него определение са неправилни, защото противоречат на чл. 141, ал.6 във вр. с чл. 29 и 20 ЗТР и чл. 129, ал.4 ГПК, поради което следва да се отмени. Същевременно, съдът констатира, че производството по предявения иск е образувано по нередовна искова молба. Към момента на предявяване на иска вписан управител на дружеството е бил А. К., който съгласно чл. 141, ал.6 ТЗ представлява дружеството пред третите лица, включително и пред съда. За представителната власт съдът следи служебно. Актуалното състояние на дружеството според търговския регистър към момента на предявяване на иска е [фирма], а не Е.. Преди да се произнесе по молбата за отказ от иска и да спре делото, съдът е следвало да прецени редовността на исковата молба и на допустимостта на така предявения иск, съгласно чл. 129 и чл. 130 ГПК, тъй като прекратяването на производството поради отказ от иска има други последици, свързани с преклудиране на права – същият иск не може да се предяви отново. За да има действие отказът от иска и последиците, предвидени в чл. 233 ГПК, той следва да е редовно предявен и да е ясно индивидуализиран с предмет и страни. По изложените съображения, обжалваното определение и потвърденото с него определение за спиране на производството ще се отменят, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за преценка редовността на исковата молба. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 199 от 23.01.2015г. по ч. тр.д.№ 96/2015г. на Бургаски окръжен съд по частна жалба от [фирма]. ОТМЕНЯ определение № 199 от 23.01.2015г. по ч. тр.д.№ 96/2015г. на Бургаски окръжен съд и потвърденото с него определение от 21.11.2014г. по гр.д.№ 897/2014г. на Районен съд-Несебър, с което делото е спряно на основание чл. 129, ал.1 т.4 ГПК. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д.№ 375/2014г. на Бургаски окръжен съд. Връща делото на Районен съд – Несебър за преценка редовността на исковата молба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: