Р Е Ш Е Н И Е   № 172   гр.София, 12 април  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети март  две хиляди и десета година в  състав:                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                      ЧЛЕНОВЕ:  ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                            НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                                                                                                                                                                                         със секретар       АВРОРА КАРАДЖОВА и с участието на прокурора       КРАСАМИРА КОЛОВА изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 68/2010 год.       ВКС е трета инстанция по делото пред него по жалби от името на подсъдимия Е. П. И. и частните обвинители Д. И. Д., Т. Д. Н. и Н. И. Н. срещу решението на Варненския апелативен съд, с което е изменена присъдата на Търговищкия окръжен съд. Присъдата - № 37 от 12 юни 2009 г. по нохд № 29/09 г., е за престъплението по транспорта, от което е настъпила смъртта на 26-годишния Д. Н. И. и средна телесна повреда на Д. И. Д. (счупване, довело до трайно затруднение в движението на лявата му ръка) – деяние по чл.343а, ал.1, б.”г”, във връзка с чл.343, ал.3, б.”б” и ал.4 НК, извършено на 19 юли 2003 г. За това престъпление на подсъдимия И е наложено наказание 1 г. и 2 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 г. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срока на лишаването от свобода. Второинстанционното (въззивно) решение № 175 от 30 ноември 2009 г. по внохд № 251/09 г., е постановено по жалби от страните, обжалвали и сега, но с него само е намалено наказанието на подсъдимия, като размерът и на двете му съставки е останал 3 м. Жалбоподателите смятат оспореното от тях решение за постановено в нарушение на процесуалните правила, а от името на частните обвинители – и в нарушение на материалния закон; исканията на едната страна са за ново разглеждане на делото в апелативния съд, а на другата – за увеличаване на наказанието. Прокурорът в тази инстанция смята за основателна само жалбата от страна на частното обвинение. ВКС намери обжалваното решение за постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, макар и не по изложените от страните доводи, както и че липсва необходимост основателността на тези доводи да бъде обсъждана сега. Основанието за направения извод е в конституционното задължение на ВКС да „осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища” (чл.124 от Конституцията на РБ), а изпълнението на това задължение относно някои нарушения на законите не изисква непременно инициатива от страните по делото. Между нарушенията, за които в практиката на ВКС и в теорията се приема за допустимо да бъдат отстранявани по почин и на самия съд, е нарушението на процесуалните правила, определящи законността по смисъла на чл.29 НПК на съдебния състав. Проверяваните съдебни актове не са единствените за случилото се на 19 юли 2003 г., от което пострадали споменатите по-горе Д. И. и Д. Д. – за него е водено и друго дело, завършило вече с влязла в сила присъда. Става дума за присъдата от 27 септември 2009 г. по нохд № 32/06 г. на Търговищкия окръжен съд, по което обаче подсъдим е бил самият пострадал Д. Д. – единият от участниците в произшествието (управлявал мотоциклет); другият участник – подсъдимият по сегашното дело Е. И. (управлявал лек автомобил), е бил само свидетел. Присъдата по нохд № 32/06 г. е оправдателна и е влязла в сила след оспорването й от съответния прокурор пред Варненския апелативен съд по внохд № 426/07 г., решението по което - № 89 от 3 юни 2008 г., не е било оспорено по касационен ред. Последните два съдебни акта също не са единствени – първата по ред присъда спрямо Д. Д. е била отменена с първото по ред въззивно решение и делото върнато за ново разглеждане в окръжния съд. Особеност на двете дела за случилото се на 19 юни 2003 г. е, че подсъдимият по предишното № 32/06 г. Д. Д. (мотоциклетистът) е бил оправдан, защото не е извършил каквото и да е нарушение на правилата за движение, докато подсъдимият по сегашното – Е. И. (шофьорът), е бил осъден, въпреки че Д. Д. не само също е нарушил правилата за движение, но ги е нарушил и в по-голяма степен. Тези изводи по двете дела са очевидно противоречиви, но преди да бъде решен въпросът допустимо ли е двата състава на ВАС да си противоречат – въпрос, поставен с решаващо значение от името на частния обвинител по сегашното дело Д. Д. – преюдициално значение има въпросът, законен ли е съставът на ВАС по това дело. Във връзка именно с последния въпрос ВКС извърши служебна справка, при която установи, че председателят на състава на ВАС по сегашното дело – Илия Пачолов, е председателствал един от съставите на ВАС и по предишното – внохд № 368/05 г., завършило с решение № 3 от 16 януари 2006 г. за отмяна на първата присъда срещу Д. Д. При това положение дори да е спорно дали чл.29, ал.1 т.1 НПК има предвид и случаи като описания по-горе – когато едно и също събитие е инкриминирано в отделни наказателни производства – безспорно е, че заради участието си по внохд № 368/2005 г. съдията Пачолов „може да се счита предубеден” по смисъла на чл.29, ал.2 НПК при участието си по сегашното, внохд № 251/2009 г. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.354, ал. 3, т. 2, във връзка с чл.348, ал. 3, т.3 НПК, ВКС – І н.о. Р Е Ш И:   Отменя решение № 175 от 30 ноември 2009 г. по внохд № 251/09 г. на Варненския апелативен съд. Връща делото в същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание в тази инстанция.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:       /СЛ