4 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 908/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 319 гр.София, 29 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 908/2012 година Касационното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия М. М. М. против присъдата на Софийския градски съд от 22.ІІ.2012 год. по внохд № 443/2012 год. на Софийския градски съд.Оплакването е за явна несправедливост на наложеното на М. наказание лишаване от правото да управлява моторно превозно средство с искане за намаляване срока на това наказание. В съдебно заседание жалбата се поддържа от служебен защитник. Представителят на ВКПр не намира за основателно оплакването и заключението му е за оставяне въззивната присъда в сила. ВКС установи: С присъда от 29.ІV.2011 год. по нохд № 11247/2010 год. на Софийския районен съд М. М. М. е признат за невиновен в това,на 26.VІ.2009 год. в района на Софийските централни гробища да е управлявал лек автомобил ФОРД ЕСКОРТ с рег. № С 7798 НТ с алкохолна концентрация в кръвта си от 3.46 промила,установена с техническо средство,при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 343б,ал.1 НК. С присъда № 282 от 12.Х.2011 год. по внохд № 2891/2011 год.,образувано по протест на прокурор от Софийската районна прокуратура,Градският съд е отменил първоинстанционната присъда,признал е М. за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение,и го е наказал с 1 година лишаване от свобода,която да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. С решение № 22 от 24.І.2012 год. по нд № 2889/2011 год. на трето н.о.,образувано по протест на прокурор от Софийската градска прокуратура и жалба от служебен защитник на подсъдимия,ВКС е отменил въззивната присъда поради допуснато нарушение на материалния закон-неналагане на подсъдимия на задължителната кумулативна санкция по чл. 343г НК-и е върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане. Със сега обжалваната присъда М. отново е осъден за същото престъпление,за което е бил обвинен,наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от една година,търпимо при общ режим в затворническо общежитие от открит тип и за срок от 2 години е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. Жалбата е неоснователна.Решението си по въпросите,свързани с наказанието и,по-специално,с лишаването на подсъдимия от правото да управлява МПС,въззивният съд е защитил много убедително.Правилността на това решение и неговата аргументация ВКС изцяло споделя докато обратна е оценката на доводите срещу правилността на обжалвания съдебен акт. Освен неотносимо към посоченото в жалбата и поддържано в съдебно заседание касационно основание по чл. 348,ал.1,т.3 НПК,не е и основателно твърдението,че с обсъждането предишните осъждания на М. „се обзсмисля института на реабилитацията”,с което пък се „нарушават съществено правата и интересите на подсъдимия”.В редица свои решения ВКС е наблягал върху необходимостта от разграничаване факта на осъждането от факта на реабилитирането и като се е солидаризирал с това разбиране, въззивният съд не е допуснал приписваните му нарушения на материалния и процесуален закони.Реабилитацията няма за последица забрана да се коментират осъжданията,за които е настъпила и чието значение за характеризиране отношението на дееца към установения правов ред е вън от съмнение,а това особено важи при предходни осъждания за други такива престъпление,какъвто е и настоящият случай.Въззивният съд не е допуснал и явна несправедливост,определяйки на 2 години срока,за който е лишил М. от правото да управлява МПС,след като наложено заедно с лишаване от свобода за срок от 1 година,лишаването от това право е можело да бъде за срок от 4 години /чл. 49,ал.2 НК/. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъдата на Софийския градски съд от 22.ІІ.2012 год. по внохд № 443/2012 год. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала!