1 Р Е Ш Е Н И Е № 252 гр. София, 09.12.2015 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Р. Иванова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 843/2015 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. П. срещу решение №ІІ 121 от 14.11.2014г по гр.дело № 1502/2014г. на Бургаски окръжен съд , с което отменено решение от 12.06.2014г. по гр.д. № 4688/2013 на Бургаски районен съд, отхвърлил искове срещу касаторката като предявени на основание 203 ,ал.2, предл. първо от КТ, във вр. чл. 45 ЗЗД ,за ангажиране на пълна имуществена отговорност на касаторката за вреди , причинени умишлено. Исковете са уважени с обжалваното решение при дадена от въззивния съд квалификация по чл. 207 ал.1 т. 2 КТ, ангажирана е отговорността на ответницата М. В. П. по чл. 211 КТ за липси - сумата 5659,68лв неотчетени в пълен размер застрахователни премии и сумата 5206,33 лв. изцяло неотчетени застрахователни премии . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на въззивното решение като постановено при съществени процесуални нарушения. С оглед променената квалификация съдът е разместил тежестта на доказване ,без да укаже за това на страната съгласно чл.146 ал.1 т.4,т.5 ГПК,като даде възможност на ответницата по иска да се защити и ангажира доказателства. Наред с това необосновани са изводите ,че ответницата е имала качеството отчетник и че трябва да оборва твърденията на ищеца за това .Игнориран е съществен белег на трудовата й функция .Ответницата не е боравела с имущество на ищеца ,паричните суми не са негови ,те са на засдтрахователя по полиците . По основанията , за които е претендирано пълно неотчитане , не е доказано фактическо получаване на сумите от ответницата. Игнорирана е констатацията на вещото лице , че при ищеца не е водено аналитично счетоводство, при което да посочи по кои точно застраховки не са постъпили отчети за плащанията. Смесени са фактите по претенцията за частично неотчетени плащания по полици и тези по претенцията за пълна липса на отчет.На неподписаните отчети е придадена доказателствена стойност избирателно,във вреда на касаторката.По нейните възражения не е изследвана логическата връзка между двата договора, трудовият договор и договора за поръчка . Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата. Въззивният съд е дал съответната квалификация на иска , тъй като е заявено и доказано, че ответницата е била материално отговорно лице , задължено да се отчита по трудово правоотношение.Процесуално нарушение , което да даде основание за отмяна на въззивното решение не е налице , тук няма връзка между новата правна квалификация и необходимостта от ново разпределение на доказателствената тежест.Естеството на фактите не се променя , не се засяга предметия обхват на доказването. Материалният закон е приложен правилно. Дружеството на работодателя е „застрахователен брокер”, а не ответницата по иска . Съображения са развити в писмена защита С определение №.580 от 22.05.2015г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280 ал.1,т.1ГПК при изтъкнато противоречие с ТР №1/ 09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК по въпроса за служебното задължение на въззивния съд да укаже доказателствената възможност по отношение на относими факти , когато сам възприема нова правна квалификация на предявените искове , различна от докладваната и това води до разместване на доказателствената тежест По въпроса , обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане по същество и предвид обстоятелствата по делото, Върховен касационен съд изтъква на първо място постановената своя задължителна практика в т.2 от ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК , в противоречие с която въззивният съд е дал разрешение на въпроса за служебното си задължение да даде указание , когато възприема нова правна квалификация на предявените искове ,с което се променя доказателствената тежест Такъв е и случаят при неправилно квалифициран иск по чл. 203 ал.2 КТ за ангажиране на пълна имуществена отговорност при умишлено причинена от работника или служителя вреда, , ако искът следва да се разгледа на основание чл.207 ал.1, т.2 ГПК, във вр. чл. 211 КТ. Тогава, когато въззивният съд променя квалификацията на иска , като го приема за основан на едни изложени в исковата молба обстоятелства , а не на други, възприети от първостепенния съд в доклада като негово основание, се касае за нова преценка на решаващия съд относно кръга релевантни факти, а когато се засяга и доказателствената тежест относно същите, принципът на служебното начало изисква да се даде указание на страните . В този случай от решаващо значение са разясненията, даден в т.2 от ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК относно задължението на въззивния съд за указания при съчетаното приложение на основните начала на гражданския процес. За обезпечаване правилното приложение на материалния закон , връзката между указанието за релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест за тях не следва да се игнорира ,а да намери израз в процесуалните действия на въззивната инстанция, най-малкото чрез указание, че още съществува доказателствената възможност, като същевременно се посочи в доказване ,или в оспорване на кои факти . Касационната жалба е основателна в оплакването за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд. Страните не са получили съответни на предмета на спора указания в доклада на първа инстанция , протоколиран в съдебно заседание от 19.09.2013г по отношение предмета на доказване и доказателствената тежест , тъй като първоинстанционният съд е дал неправилна квалификация на иска и е основал решаващите си изводи на обстоятелството, че ищецът не доказва умишлено причиняване на посочените вреди , каквото е условието на чл. 303 ал.2 КТ. Първоинстанционният съд не е възприел като обстоятелствени твърденията в исковата молба,че ответницата е отчетник по силата на трудов договор. В отговора на исковата молба ответницата е изтъкнала,че се е отчитала както е следвало от установените отношения между страните, които не са били регламентирани само от трудовия договор, а за същия период и от договор за поръчка между представлявано от нея дружество [фирма] и дружеството на ищеца Поради естеството на тези отношения ,касаещи именно дейността на ответницата като „застрахователен брокер” ,нейните отчети по застраховките са били приемани без възражения от ищеца , няма вреда за него , още по- малко причинена умишлено. Касае се до неизплатени комисионни възнаграждения в полза на [фирма] чиито управител и едноличен собственик е ответницата |М. П..Както вече се посочи при отговора на правния въпрос , щом въззивният съд променя квалификацията на иска и го приема за основан на едни изложени в исковата молба обстоятелства,а не на възприетите от първостепенния съд в доклада, касае се за нова , самостоятелна преценка на решаващия съд относно кръга релевантни факти , като се засяга и доказателствената тежест относно същите. Съгласно разясненията, даден в т.2 от ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК , задължението на въззивния съд не е за нов доклад , а за указания до страните относно възможността да предприемат съответните процесуални действия които са пропуснали да извършат във връзка с посочване на относими доказателства. Неправилно въззивнитя съд е приел ,че въпреки неточностите в доклада по чл. 146 ГПК , безпредметно е било да се дават указания на ответницата предвид обема наведени от нея факти и възражения в отговора на исковата молба и че тя вече не би могла да ангажира доказателства в опровергаване на законовата презумпция . Установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК по решение № 56/10.03.2011 г. по гр.д.№ 540/2009 г. на III г.о., решение № 380/12.06.2009 г. по гр.д.№ 758/2009 г. на III г.о. и реш. № 423/2013 по гр.д № 2145/2013 ІV г.о на ВКС действително съдържа изброяване на насоките, в които ответникът по иска с правно основание чл. 307 ал.1 т.2 КТ може успешно да провежда доказване в оборване на законова презумпция, но тази насоки не трябва да се отъждествяват с предмета на доказване по този иск изобщо.В настоящия случай , с предявяване на осъдителния иск по чл.207, ал.1, т.2 КТ във връзка с чл.211 КТ ищецът „В. Б.” понастоящем „Е. АД” реализира правото си да претендира обезщетение от ответницата , като задължена съгласно анекс към трудов договор №2/14.12.2009г по време на действие на трудовото й правоотношение с дружеството да обявява сключените застрахователни договори и в рамките на възложената й работа „застрахователен брокер” да отчита ежедневно събраните застрахователни премии от застрахованите лица , в това число и от падежи по разсрочени плащания. Искът е основан на твърдение за частично неизпълнение на отчетническа функция по отношение на паричните суми - неотчетена част от получени застрахователни премии при сключване на застраховки за период от 02.01.2012г – 31.12.2012г , както и за пълно неотчитане на получавани плащания по вече сключени застраховки с разсрочено плащане , включително от други служители При работодателя са налични дневни и месечни отчети на ответницата . По същество е налице твърдение за липса на парични ценности съгласно чл.207, ал.1, т.2 КТ, макар ищецът да е посочил квалификацията по чл.303 ал.2 КТ заради уговорката в трудовия договор, че неизпълнението на служебното задължение за отчет ще се счита за умишлено причиняване на вреда и ще се понесе пълна отговорност за него. Липсата представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Отчетник не може да установява , че липсата не е вреда , но работодателят трябва да докаже липсата , както и че привлеченият ответник има съответното качество , за да отговаря за нея . При парична отчетност причинната връзка между липсата и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя - предполага се виновното поведение на отчетника , комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената (чл.126, т.8 КТ) и това е достатъчно за ангажиране на пълна имуществена отговорност. Отчетникът следва да разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност, като въведе фактите (и връзките между фактите) относно произхода на липсата и докаже , че тя не се дължи на негови действия или бездействия , или че като вреда тя е резултат от нормален производствено стопански риск; изпълнение на неправомерна служебна заповед, или се дължи на обстоятелства, за които е отговорен работодателят В тази насока са дадени указания с реш. № 56/10.03.2011 г. по гр.д.№ 540/2009 г. на III г.о., решение № 380/12.06.2009 г. по гр.д.№ 758/2009 г. на III г.о. и реш. № 423/2013 по гр.д № 2145/2013 ІV г.о на ВКС. Разменената доказателствена тежест означава , че работодателят е освободен само от задължението да установява презумираните факти , а в тежест на другата страна е да опровергае фактите, за които съществува презумпция. Липсата - като недостиг в касата , когато става въпрос за парични ценности ,следва да се докаже от ищеца. Когато искът по чл.207, ал.1, т.2 КТ не се основава на финансова ревизия при одит , а на счетоводни вписвания по смисъла на чл. 182 ГПК,важат указанията по прилагането на тази норма.Презумпция за редовно водене на счетоводните книги в предприятието не съществува, затова съдът има и служебна роля при указването на необходимите доказателства и доказателствени средства, при формулиране на съответната задача на вещото лице по проверка на първичната счетоводна документация при работодателя , което да обезпечи извода налице ли е документна обоснованост на твърдението за липса при паричен отчет от материално отговорно лице . В обобщение , новата относимост на фактическите твърдения на страните към основанието на търсената с иска отговорност за липси при предпоставките на чл. 207 ал.1 т.2 КТ, е следвало да намери израз и в хода на въззивното производство , а не едва в решаващи мотиви на въззивното решение , според които щом ответницата не е направила в срока за отговор определен кръг възражения ,изключващи презюмиращата се вина на отчетника, не следва да й бъде указвано да сочи доказателства за факти , каквито не твърди. Този извод на въззивния съд ограничаващо изхожда от защитата на ответницата по чл. 203 КТ и не са обсъдени в релевантна насока част от доказателствата , по отношение произхода на разликата между сумите по отчетите на ответницата и счетоводните справки на ищеца . Според ищеца тази разлика съставлява вреда , според съда -липса , а според ответницата тя не е нито едното , нито другото ,а произходът й има обяснение в договорните отношения. Нарушено е правото на защита, което налага отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане за да се изпълни указаното в т.2 от от ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК негово задължение. Същото е предпоставено от това да се осигури възможност за предприемане на съответното процесуално действие, възможност да се направи съответното доказателствено искане , а в случая въззивният съд неправилно заключава ,че подобна възможност за осъдената страна е липсвала . Водим от горното ,Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № ІІ 121 от 14.11.2014г по гр.дело № 1502/2014г. на Бургаски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: