Р Е Ш Е Н И Е № 172 гр. София,11.01.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2140 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. С. К., В. С. А., В. С. А. и Ж. С. В. срещу решение №341 от 23.02.2015 г. по в.гр.д.№4234/2014 г. на САС. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение от 20.07.2014 г. по гр.д.№13 142/2013 г. на СГС, са отхвърлени предявените от Ж. С. К., В. С. А. и В. С. А. срещу [фирма] искове по чл.226 от КЗ за заплащане на всеки от ищците на разликата над 50 000 лв. до 140 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 21.06.2013 г. до окончателното изплащане, както и предявените от Ж. С. В. и С. В. П. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците Ж. С. К., В. С. А., В. С. А. и Ж. С. В./ срещу [фирма] искове по чл.226 от КЗ за заплащане на всеки от ищците на разликата над 56 000 лв. до 140 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 21.06.2013 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост. Навеждат се доводи, че определеното обезщетение не отговаря на критерия за справедливост, като въззивният съд не е обсъдил и съобразил всички обективно съществуващи факти, необходими за определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа се, че намаляването на присъдените обезщетения е резултат и от неправилната преценка на въззивния съд за наличие на принос на пострадалата, която преценка обаче е направена въз основа на предположения, а не на установено по категоричен начин конкретно поведение на загиналата. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове изцяло, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация [фирма] заявява становище за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направени разноски за юрисконсултско възнаграждение. С определение №429 от 08.06.2016 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите: 1. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД и 2. За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между травматичните увреждания на починалата наследодателка /майка и съпруга/ на ищците и последвалата й смърт. Счел е с оглед възрастта на пострадалата и обстоятелствата, че дъщерите на починалата са живеели самостоятелно, а отношенията между родител и деца, както и между съпрузите, са били в рамките на нормалните, че размерът на справедливо обезщетение за претърпените от всяка една от дъщерите неимуществени вреди е 60 000 лв., а размерът на обезщетение за съпруга и сина на починалата – 70 000 лв., за които размери е посочил, че са съобразени с лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при множество увредени лица. Предвид установеното по делото обстоятелство, че ако велосипедът, управляван от починалата, се е движил в десния край на платното за движение, удар не би настъпил, въззивният съд е стигнал до извод, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата от 20%. Посочил е също така, че с оглед заключението на вещото лице доц.А. пострадалата е била застанала диагонално пред автомобила към момента на удара, като ако се приеме, че е налице внезапна смяна на посоката на движение на велосипеда, то ударът за автомобила е бил непредотвратим, а ако се приеме, че е предприела завиване на ляво, то пострадалата е нарушила разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, но и в двата случая е налице внезапно отклонение, при което водачът на МПС е бил поставен в невъзможност да предотврати удара. По първия от въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн. др. /, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, резултат от причинена смърт, от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди - следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Константна и задължителна практика на ВКС е формирана и по втория от правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване /решение №45 от 15.04.2009 г. по т.д.№525/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №206 от 12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №58 от 29.04.2011 г. по т.д.№623/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО и други/. В цитираните решения, отнасящи се до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, е застъпено становище, което се възприема изцяло от настоящия състав, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е, че приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Въззивното решение е постановено в отклонение от разрешенията, дадени в посочената задължителна практика, както поради неотчитането от въззивния съд в тяхната цялост на визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди и в частност икономическите условия и общественото разбиране за справедливост, така и поради възприетото от съда, въз основа на предположения, становище за наличие на съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат /настъпила смърт/, без да е установено конкретно нейно поведение, респективно конкретен принос за настъпването на този резултат. Отчитайки установените по делото обстоятелства, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че паричният еквивалент на претърпените от всеки от ищците вреди /обстоятелството, че дъщерите на пострадалата са живеели в отделно домакинство, само по себе си не обосновава по-висока или ниска степен на близост между тях и пострадалата/, е в размер на 90 000 лв. От друга страна е видно от приетите от първоинстанционния съд СТЕ и от отговорите на вещото лице А., дадени в проведеното на 10.07.2014 г. съдебно заседание, че по делото няма достатъчно данни, от които да се установи какво е било конкретното поведение на пострадалата и на причинилия ПТП, водач на МПС, което според настоящия състав несъмнено води до извод, че е възможно изграждането на множество хипотези за извършените от пострадалата и от делинквента действия /включително и завиване на автомобила към пострадалата, в който случай велосипедът отново би застанал диагонално спрямо автомобила/, но както бе посочено, за да се приеме, че е налице съпричиняване, приносът следва да е доказан. Т.е. в случая не се установява наличие на каквато и да е причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на пострадалата, поради и което твърдяният от ответника принос на пострадалата не се явява доказан, а е единствено хипотетично предполагаем. В този смисъл като е отхвърлил исковете на всеки от ищците за разликата над присъдените им размери до сумата от 90 000 лв., въззивният съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 от ГПК, а доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като на всеки от касаторите Ж. С. К., В. С. А. и В. С. А. следва се присъди допълнително обезщетение в размер на по 40 000 лв., а на касатора Ж. С. В. – допълнително обезщетение в размер на 34 000 лв. На касаторите, като наследници на починалия в хода на процеса ищец С. В. П., следва да се присъди и допълнително сума в общ размер на 34 000 лв., като върху всички визирани суми се дължи и законната лихва от момента на произшествието – 21.06.2013 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора по исковете по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищците са осъдени да заплатя на ответника разноски пред първата и пред въззивната инстанция над сумата от 21 097.87 лв. В останалата част обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация дължи на касаторите направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 8070.81 лв., както и направени разноски пред първата и втората инстанции в размер на още 4 584.58 лв., а касаторите дължат на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 8096.97 лв. Ответникът по касация дължи на основание чл.78, ал.6 от ГПК - заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 7520 лв., заплащане на държавна такса за въззивното производство в размер на 3 760 лв. и заплащане на държавна такса за касационното производство в размер на 3 760 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №341 от 23.02.2015 г. по в.гр.д.№4234/2014 г. на САС, в частта му, с която след частична отмяна на решение от 20.07.2014 г. по гр.д.№13 142/2013 г. на СГС, са отхвърлени предявените от Ж. С. К., В. С. А. и В. С. А. срещу [фирма] искове по чл.226 от КЗ за заплащане на всеки от ищците на разликата над 50 000 лв. до 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 21.06.2013 г. до окончателното изплащане, както и предявените от Ж. С. В. и С. В. П. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците Ж. С. К., В. С. А., В. С. А. и Ж. С. В./ срещу [фирма] искове по чл.226 от КЗ за заплащане на всеки от ищците на разликата над 56 000 лв. до 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 21.06.2013 г. до окончателното изплащане и в частта му, с която Ж. С. К., В. С. А., В. С. А. и Ж. С. В. са осъдени да заплатят на [фирма] разноски пред първата и пред въззивната инстанция над сумата от 21 097.87 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ на Ж. С. К. [ЕГН], на В. С. А. [ЕГН] и на В. С. А. [ЕГН] допълнително сума от по 40 000 лв. за всяка ищца /разлика от сумата от 50 000 лв. до 90 000 лв./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 21.06.2013 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ на Ж. С. В. [ЕГН] допълнително сумата от 34 000 лв. /разлика от сумата от 56 000 лв. до 90 000 лв./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 21.06.2013 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ на Ж. С. К. [ЕГН], В. С. А. [ЕГН], В. С. А. [ЕГН] и Ж. С. В. [ЕГН], като наследници на починалия в хода на процеса С. В. П. [ЕГН], сумата от 34 000 лв. /разлика от сумата от 56 000 лв. до 90 000 лв./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 21.06.2013 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на Ж. С. К. [ЕГН], В. С. А. [ЕГН], В. С. А. [ЕГН] и Ж. С. В. [ЕГН] сумата от 8070.81 лв., разноски пред ВКС и сумата от още 4 584.58 лв., направени разноски пред първата и втората инстанция. ОСЪЖДА Ж. С. К. [ЕГН], В. С. А. [ЕГН], В. С. А. [ЕГН] и Ж. С. В. [ЕГН] да заплатят на [фирма][ЕИК] сумата от 8096.97 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение пред ВКС. ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати по сметка на СГС, сумата от 7520 лв., държавна такса за първоинстанционното производство, по сметка на САС, сумата от 3 760 лв., държавна такса за въззивната инстанция и по сметка на ВКС, сумата от 3 760 лв., държавна такса за касационната инстанция. ОСТАВЯ В СИЛА решение №341 от 23.02.2015 г. по в.гр.д.№4234/2014 г. на САС в останалата му част. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.