8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
Гр. София, 04.02. 2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1842/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 239 от 07.05.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 106 от 24.01.2014 г., постановено по в. гр. д. № 2329/2013 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 1922 от 18.03.2013 г. по гр. д. № 4458/2007 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която С. Ц. С. е осъден на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.327 ТЗ да заплати на [фирма] сумата 118 717.48 лв., ведно със законната лихва от 11.07.2006 г. до окончателното плащане, и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 9 691 лв.
В касационната жалба на ответника С. Ц. С. от [населено място] се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът навежда оплаквания за необоснованост и противоречие с материалния закон на изводите на въззивния съд, че ищецът му е предал за монтаж уреди - термостатни вентили и измервателни уреди, отразени в представените с исковата молба фактури, от което за него е възникнало задължение по чл.327, ал.1 ТЗ да заплати тяхната цена, предмет на исковата претенция. Излага съображения, че посоченият извод не е съобразен с уговорения между страните механизъм за предаване, отчитане и плащане на стоките, предвиждащ плащането да става след представяне на изготвена от него справка за броя и вида на монтираните уреди и мястото на извършване на монтажа, със заключенията на счетоводните експертизи, според които към процесните фактури няма изготвени справки, и с липсата на представени от ищеца протоколи, установяващи видовете и количествата предадени уреди. Позовава се на необсъждане от въззивния съд на всички събрани по делото доказателства, в частност - на заключенията на счетоводните експертизи, и на направеното във въззивната жалба възражение, че всяка фактура е издадена за конкретно вземане, което подлежи на самостоятелно доказване. Като основания за неправилност на решението касаторът сочи съществено нарушение на разпоредбата на чл.205, ал.1 ГПК /отм./, изразяващо се в недопускане на поискани с въззивната жалба доказателства от значение за правилното решаване на спора, и необоснованост на извода на въззивния съд за неоснователност на противопоставеното срещу иска възражение за прихващане.
Ответникът по касация [фирма] със седалище в [населено място] не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на [фирма], с която са предявени обективно съединени искове срещу С. Ц. С. за заплащане на сумите 167 820.83 лв. - дължима цена на доставени стоки и услуги, и 73 315 лв. - обезщетение за забава върху неплатената цена. Исковата молба е постъпила в съда на 11.07.2006 г., поради което делото е разгледано от инстанциите по същество по реда на Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. /отм./.
В исковата молба ищецът [фирма] е поддържал твърдения, че е доставил на ответника С. С. /действащ по време на доставките като [фирма]/ стоки и услуги - термостатни вентили и ел. разпределители, с включена годишна такса за поддръжка и отчитане, на обща стойност 193 024.44 лв., за което издал 50 бр. фактури, посочени по номер и дата в молбата; Ответникът заплатил частично дължимата цена по фактурите и въпреки, че признал частично задължението си, не платил остатъка от цената, възлизащ на 167 820.83 лв. С допълнителни молби ищецът е конкретизирал, че доставките са извършени в изпълнение на рамков договор за съвместна дейност от 01.09.2001 г., като количествата и цената на доставените стоки и услуги са индивидуализирани чрез издаване на отделни фактури, и е заявил, че претендира исковата сума на основание договора, без оглед на това с коя фактура са доставени незаплатените стоки.
Ответникът С. Ц. е оспорил исковете като неоснователни. Противопоставил е възражение за изтекла погасителна давност и възражение за прихващане със сумата 229 954.50 лв., формирана като сбор от дължими от ищеца, на основание глава ІV от рамковия договор, възнаграждения за извършен монтаж на вентили и ЕТТО, договорни отстъпки за прибори и такса за отчитане на топлинна енергия.
Първоинстанционният съд е уважил частично главния иск за сумата 118 717.48 лв. и го е отхвърлил като недоказан и неоснователен за разликата до претендираните 167 820.83 лв. Отхвърлил е изцяло акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Приел е, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно, а възражението за прихващане е недоказано по размер. В частта за отхвърляне на исковете първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Против осъдителната част на решението е подадена въззивна жалба от ответника. Във въззивната жалба са развити подробни оплаквания срещу изводите на въззивния съд, че представените с исковата молба фактури доказват предаването на предназначените за монтаж термостатни вентили и измервателни уреди като основание за възникване на задължение за заплащане на отразената в съдържанието им цена. Изложени са доводи, че рамковият договор от 01.09.2001 г. не съдържа уговорка между страните относно начина на предаване на стоките и че първоинстанционният съд не е обсъдил приетия по делото споразумителен протокол от 2001 г., в който страните са уточнили механизъм за предаване и плащане, като са уговорили предоставените за монтаж уреди да се считат собственост на ищеца до изготвяне на справка от ответника за точния брой на монтираните уреди и мястото на монтажа, а заплащането на получените стоки да се извършва въз основа на фактури, издадени от ищеца в 5-дневен срок от получаване на справките. Като се е позовал на липсата на представени от ищеца справки за извършен монтаж и на констатациите в заключенията на назначените от първата инстанция счетоводни експертизи, че при проверка в счетоводството на ищеца не са открити справки към фактурите и че осъществяваните по време на действие на рамковия договор плащания не са отнасяни от ищеца към отделни фактури, ответникът - жалбоподател е поискал въззивният съд да задължи ищеца да представи справки към всяка издадена фактура и протоколи за броя на предадените за монтаж уреди, за които се претендира плащане. С жалбата е поискано и допускане на нова счетоводна експертиза със задачи, формулирани в п.І.1, с цел установяване на действителното количество предадени уреди и на следващите се за тях отстъпки, подлежащи на заплащане съобразно условията на договора. В изпълнение на указания на въззивния съд жалбоподателят е обосновал допълнително относимостта и необходимостта от събиране на поисканите с въззивната жалба доказателства, както и тяхната допустимост от разпоредбата на чл.205, ал.1 ГПК /отм./. Без да излага мотиви, в съдебно заседание на 18.10.2013 г. Софийски апелативен съд е оставил доказателствените искания без уважение като неоснователни.
С постановеното на 24.10.2014 г. въззивно решение Софийски апелативен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд в обжалваната част, след като е приел, че от представените с исковата молба двустранно подписани фактури, имащи характер на първични счетоводни документи, от заключенията на счетоводните експертизи и от приетото като доказателство писмено потвърждение на ответника за дължими суми във връзка с доставени прибори на разсрочено плащане е доказано наличие на непогасено задължение на ответника към ищеца в размер на присъдените от първата инстанция 118 717.48 лв. Мотивите към решението не съдържат произнасяне по въведените с въззивната жалба оплаквания за необсъждане на споразумителния протокол от 2001 г. и на уговорения в него механизъм за предаване и заплащане на доставените за монтаж уреди, а само бланкетната констатация, че тези оплаквания са неоснователни, тъй като „страните са установили в отношенията си друг способ, отчитащ предаването и приемането на стоката”. При направен от първата инстанция извод за недоказаност на възражението за прихващане по размер, въззивният съд е посочил лаконично, без да обсъжда доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, че възражението е неоснователно, тъй като не е установено ответникът да има насрещно ликвидно и изискуемо вземане към ищеца.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС - т.19 и т.6, при разрешаване на значимите за изхода на делото процесуалноправни въпроси за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и да се произнесе по направените във въззивната жалба искания за допускане на нови доказателства във въззивното производство при действието на чл.205 ГПК от 1952 г. /отм./.
По силата на § 2, ал.1 и ал.2 ПЗР на ГПК от 2007 г. производството пред първата и пред въззивната инстанция е подчинено на разпоредбите на ГПК от 1952 г. /отм./. Съгласно чл.188, ал.1 и ал.2 ГПК /отм./ и мл.189, ал.2 ГПК, съдът преценява всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение, основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона и излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено. С т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания до съдилищата в Република България относно съдържанието на мотивите на въззивния съд. Според тези указания, дейността на въззивната инстанция при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ е аналогична на тази на първата и има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор; При въззивното производство съдът, при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора; Мотивите на въззивната инстанция трябва да отразяват собствената й решаваща правораздавателна дейност и изводите, до които тя е достигнала в резултат на нея.
Допускането на доказателства във въззивното производство при действието на ГПК /отм./ е уредено в разпоредбата на чл.205 ГПК /отм./. Със същата е предвидено, че пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства; по допускане на доказателствата въззивният съд се произнася в закрито заседание или в открито заседание, ако прецени за необходимо да изслуша устните обяснения на страните във връзка с доказателствените им искания. Приложението на чл.205 ГПК /отм./ е предмет на задължителни указания, съдържащи се в т.6 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Задължителните указания са в смисъл, че допустими в качеството на нови доказателства по смисъла на чл.205, ал.1 ГПК /отм./ пред въззивната инстанция са не само тези, които се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, а и тези, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоинстанционния съд, но не е сторил това поради виновното си процесуално поведение. В съобразителната част на решението е пояснено, че освен изискването да са нови, чл.205, ал.1 ГПК /отм./ не предвижда други ограничения за допускане на доказателства във въззивното производство, въвеждайки по този начин модела на пълното въззивно обжалване, характеризиращ се с неограничена възможност делото да се попълва с нови доказателства и да се изследват нови обстоятелства от въззивния съд; нови доказателства са тези, които са релевантни за изхода на делото и за пръв път се иска тяхното допускане пред въззивната инстанция; доказателствата могат да се отнасят не само до твърдени, но недоказани от страната пред първоинстанционния съд факти, но и до нови факти, свързани с изгодни за страната правни последици. По аргумент от т.8 на тълкувателното решение, при действието на чл.205, ал.1 ГПК /отм./ във въззивното производство са допустими и нови доказателства, които страната не е представила пред първата инстанция поради собствената си небрежност и процесуално бездействие, но при риска от налагане на имуществената санкция по чл.65 ГПК /отм./.
При постановяване на обжалваното решение Софийски апелативен съд се е отклонил от задължителните указания в цитираното тълкувателно решение и е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, установени в чл.188, ал.1 и ал.2 ГПК /отм./, чл.189, ал.2 ГПК /отм./ и чл.205, ал.1 ГПК /отм./.
Във въззивната жалба ответникът - касатор е акцентирал върху постигнатата със споразумителен протокол от 2001 г. договореност между страните относно начина на предаване и отчитане на подлежащите на заплащане уреди, върху необсъждането на споразумителния протокол от първата инстанция и върху липсата на ангажирани от ищеца доказателства за предаване на стоките и услугите, за заплащането на които е предявен искът. Поддържал е, че според уговореното от страните издаването на фактури за дължими суми е обусловено от изготвяне на справки за броя и местонахождението на монтираните уреди, каквито не са представени от ищеца и не са открити от вещите лица в счетоводството му. Позовал се е на несъответствие между констатациите на единичната експертиза за налично в счетоводството на ищеца вземане на стойност 168 032.32 лв. към [фирма] и тези в заключенията на разширената експертиза за непогасено вземане към [фирма]. По повод уточнението на ищеца, че претендира исковата сума като дължима на основание рамковия договор от 01.09.2001 г., а не само на основание посочените в исковата молба фактури, жалбоподателят е навел твърдения за извършени плащания в размер, надвишаващ стойността по фактурите, които не са осчетоводени надлежно от ищеца. Предвид липсата на справки към фактурите и ненадлежното осчетоводяване на извършваните плащания в жалбата са наведени доводи за нередовност на счетоводните книги на ищеца, лишаваща последните от присъщата им доказателствена сила по чл.55 ТЗ. Във връзка с изложеното с жалбата е поискано допускане и събиране на нови доказателства във въззивното производство, които са относими към релевантните за спора факти и са насочени към пълно изясняване на спора от фактическа страна - предаване за монтаж на термостатни вентили и измервателни уреди, количество на предадените уреди, брой и местонахождение на монтираните уреди, размер на дължимите отстъпки и цени за монтаж, стойност на извършените плащания и начин на осчетоводяването им /с оглед установяване наличието на непогасени задължения по посочените в исковата молба фактури/.
В нарушение на разпоредбите на чл.188 и чл.189, ал.2 ГПК /отм./ въззивният съд не е обсъдил и не се е произнесъл в мотивите си по наведените в жалбата доводи и не е формирал самостоятелни изводи, които да отразяват решаващата му правораздавателна дейност по спорния предмет на делото. Мотивите към въззивното решение не съдържат обсъждане на спорните факти и на доказателствата, а се изчерпват с бланкетния извод, че задължението за плащане на присъдената от първата инстанция сума е доказано от двустранно подписаните фактури, които имат характер на първични счетоводни документи, от изходящото от ответника писмено потвърждение за дължими към ищеца суми и от заключенията на счетоводните експертизи. По отношение на доводите, основани на споразумителния протокол и на липсата на предавателни протоколи и справки към фактурите, въззивният съд се е задоволил да отбележи, че липсата на предавателни протоколи не е предпоставка за отхвърляне на иска, тъй като страните са установили в отношенията си друг способ за отчитане и приемане на стоките, но без да посочи какъв е този способ и по какъв начин е уговорен от страните. В мотивите изобщо няма обсъждане на фактите и на доказателствата, относими към възражението за прихващане, а също и на оплакванията във въззивната жалба срещу извода на първата инстанция за недоказаност на възражението по размер. Потвърждаването на първоинстанционното решение за отхвърляне на възражението за прихващане е аргументирано с лаконичния извод, че възражението е неоснователно, тъй като по делото не е установено ответникът да има насрещно ликвидно и изискуемо вземане към ищеца. При направен от първата инстанция извод, че възражението за прихващане не е доказано по размер, отричането от въззивния съд на самото вземане, предмет на възражението, би могло да се квалифицира като недопустимо влошаване на положението на жалбоподателя. Освен това, с оглед задължителните указания в т.10 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС, отсъствието на достатъчно доказателства за размера на възражението за прихващане не е предпоставка за неговото отхвърляне, предвид произтичащото от чл.130 ГПК /отм./ правомощие на съда да назначи служебно счетоводна експертиза, чрез която да установи размера на прихващаното земане.
Въззивният съд е допуснал и процесуално нарушение на чл.205 ГПК /отм./, като е отказал, и то без мотиви, да допусне поисканите с въззивната жалба нови доказателства. Преценени от гледна точка на задължителните указания в т.6 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС, доказателствата са допустими, независимо от причините, поради които не са събрани в производството пред първата инстанция. Поисканите доказателства са и относими към спорните по делото факти, от установяването на които зависи правилното решаване на делото и произнасянето на съда дали ответникът /сега касатор/ е получил реално видовете и количествата термостатни вентили и измервателни уреди, за които се претендира плащане с предявения осъдителен иск, съществува ли непогасено задължение за заплащане на тяхната цена и ако такова задължение съществува, може ли то да бъде прихванато с противопоставеното от ответника насрещно вземане, предмет на възражението за прихващане. Допуснатото нарушение на чл.205, ал.1 ГПК /отм./ е съществено, тъй като в резултат на него делото е останало неизяснено от фактическа страна и ответникът е бил лишен от възможност да докаже защитната си теза за недължимост на претендираната с осъдителния иск парична сума. Процесуалните нарушения при допускането и обсъждането на доказателствата са довели до формиране на необосновани и незаконосъобразни изводи в обжалваното решение за възникнало в тежест на ответника - касатор задължение по чл.327, ал.1 ТЗ за плащане на сумата 118 717.48 лв. и за неоснователост на възражението за прихващане.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 във вр. с ал.3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Новото разглеждане на делото следва да започне от стадия на произнасяне по исканията за допускане на нови доказателства при условията на чл.205 ГПК /отм./, формулирани в раздел „Доказателствени искания” на въззивната жалба. При произнасяне по исковата претенция въззивният съд следва да съобрази, че с диспозитива на първоинстанционното решение задължението за плащане на спорната сума от 118 717.48 лв. е отнесено към конкретно посочени фактури, не и към други фактури, издадени от ищеца на основание рамковия договор от 01.09.2001 г. В производството за ново разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по поддържаното във въззивната жалба възражение за прихващане. За целта, ако счете за необходимо, съдът може да възложи служебно на счетоводната експертиза задачи, свързани с установяване на размера на заявеното за прихващане вземане.
Поради връщането на делото за ново разглеждане с решението не следва да се присъждат разноски. В зависимост от изхода на спора при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство - чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 във вр. с ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 106 от 24.01.2014 г., постановено по в. гр. д. № 2329/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |