5 Р Е Ш Е Н И Е № 111 София, 14.03. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 594/2011 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1202 от 12.12.2011г. е допуснато касационно обжалване по касационни жалби на Д. чрез М. на р. р. и б., на [фирма] и на [фирма] на въззивно решение на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 2274/2008год. С това решение е отменено решението на СГС, постановено на 07.07.2008г. по гр. дело № 337/2003 г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен установителният иск за собственост на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, предявен срещу [фирма] и [фирма], както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането за отмяна на нот. акт № 1, том 1-2, peг. № 40, н. дело № 3/2000 г. и е постановено друго, с което се признава за установено по отношение на [фирма] -представлявано от К. Р. Н., и [фирма], представлявано от Р. С. Н., че Д., представлявана от М. на р. р. и б. е собственик на следния недвижим имот: ПАРТЕРЕН ЕТАЖ, застроен на площ от 840 /осемстотин и четиридесет/ кв. метра от масивната триетажна сграда, находяща се в [населено място], [улица] при съседи: [улица], [улица], сгради и терени, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху застроеното държавно място; отменен е на осн. чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ Нотариален акт №..., том ...., peг. №....., дело № ..... г. съставен на 27.01.2000 г. от нотариус Ж. Б. с peг. № 003 с район на действие Софийски районен съд, с който [фирма] е признато за собственик на партерния етаж, застроен на площ от 840 кв.м от масивна триетажна сграда, находяща се в [населено място], [улица], поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт №.., том....., peг. №...., дело № ..... г., съставен на 20.06.2000 г. ,съгласно който е допусната поправка на нот. акт № 1 от 27.01.2000 г. относно наименованието на дружеството; на осн. чл.115, ал.2 от ЗС, е даден на Държавата шестмесечен срок за отбелязване на това решение в Службата по вписванията; оставено е в сила решението на Софийския градски съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за предаване владението на гореописания недвижим имот; оставено е в сила решението на СГС и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Държавата за прогласяване нищожността на нот. акт № ...., том......, peг. №....., дело № ....... г., съставен на 20.06.2000 г. от нотариус Ж. Б. с peг. № 003 с район на действие Софийски районен съд. В касационната жалба на Д., насочена против въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете й, се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.3 ГПК. В касационната жалба на [фирма], насочена против въззивното решение в частта, с която са уважени исковете, се релевират доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В касационната жалба на [фирма], насочена против въззивното решение в частта, с която са уважени исковете, се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.3 ГПК. Ответните по касационната жалба на Д. страни – [фирма] и [фирма], в представените писмени отговори оспорват основателността на жалбата. В представените писмени отговори по касационните жалби на двете дружества, Държавата оспорва основателността на жалбите. С цитираното по-горе определение № 1202 от 12.12.2011г. е допуснато касационното обжалване за извършване на преценка за допустимостта на решението. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, установи следното: В процесния случай касационната инстанция констатира, че и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли при нередовна искова молба. Задължение за въззивният съд е както да посочи правната квалификация на иска / поради положението му на инстанция разглеждаща спора по същество/, така и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба, с оглед определяне именно на тази правна квалификация-арг. чл. 129 и чл. 130 ГПК. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик, но не изяснява придобивното основание - правопораждащите юридически факти, довели до придобиване на собствеността, как, кога и по какъв начин е станало правоприемството, съответно по какъв начин Д. - ищец се легитимира като собственик. Вписването и отписването на имота като държавен само по себе си не е придобивен способ, нито пък доказва собственост. Същото се отнася и до актовете за държавна собственост. Както в исковата молба, така и в хода на делото в двете инстанции, ищецът не е въвел конкретен придобивен способ, а и съдът не е изискал становище в тази насока, за да очертае по този начин спорния предмет и да ориентира страните към подлежащите на изясняване факти и обстоятелства и относимите доказателствени средства. Ищецът се е ограничил единствено до обосноваване на твърдения защо ответниците не са собственици. Отделно от това и становищата на ответните дружества не са достатъчно прецизирани. Ответниците по предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост, респ. иск за ревандикиране на недвижим имот, са длъжни да посочат своите правоизключващи и правопогасяващи възражения за принадлежността на правото на собственост върху имота и естеството на основанието, на което по предявения иск поддържат, че осъществяват фактическата власт върху имота, оспорвайки правата на предявилите иска лица. След предявяване на иска в хода на първоинстанционното производство ответниците са изразили становище, че оспорват исковете, без да изразят правопогасяващите си възражения и твърдения относно това всеки от тях от кого , как, кога и на какво основание е придобил собствеността , по какъв начин е станало правоприемството. По този начин е останал неопределен предметът на спора. Въззивният съд принципно правилно е изложил историята на нормативното регулиране на правоотношенията, свързани със собствеността на Държавата и държавните предприятия и тяхното преобразуване и приватизация, но при липса на яснота за обема на търсената съдебна защита, а и неизяснени и непрецизирани насрещни становища, няма как да се преценят точно приложимият закон, релевантните за спора доказателства и тежестта на доказване, както и евентуално нуждата от ползване на специални знания. Действия по чл. 100, ал. 1 ГПК (отм.), съответно за изясняване предмета на спора, не са предприети от първата инстанция. Този пропуск не е отстранен и от въззивния съд, каквито са задълженията му по чл. 211, вр. чл. 100, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК (отм.) . По този начин обжалваното решение е постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск. Извършените процесуални действия и бездействия на съда при разглеждането на спора и произнасяне на съдебния акт, в контекста и на изложеното по-горе, имат пряко отношение към допустимостта на постановените решения, а за нея ВКС е задължен да следи служебно и без изтъкнати доводи и съображения в касационната жалба по този въпрос съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС на РБ от 19.II.2010г. ГПК предвижда, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум. Произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението. При така изложените съображения, въззивното решение трябва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за уточняване на исковата молба, съответно на становищата на страните по реда на чл. 109, ал. 2 Г. /отм/ и след това преценка на събраните по делото доказателства. На осн. чл. 218з, ал. 4 ГПК (отм.) по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд, ще следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на спора от него. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №86 на Софийски апелативен съд, постановено на 18.01.2011г. по гр.д.№ 2274/2008год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: