1 Р Е Ш Е Н И Е № 109 гр. София, 02 юли 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 440/2019 година Касационното производство е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по жалби на подсъдимия А. А. С., от [населено място], лично, и от назначения му служебен защитник- адв. М. Х., срещу въззивно решение № 28 от 14.02.2019 г., на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 27/2019 г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 98 от 11. 12. 2018г., на Окръжен съд- Пловдив, по НОХД № 1727/2018 г. В касационните жалби, подадени поотделно от подсъдимия и неговия служебен защитник, се релевира идентичен довод- за явна несправедливост на наложеното наказание – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Заявява се искане за изменение на въззивното решение и намаляване размера на наложеното наказание, което се поддържа, че е прекомерно тежко и не кореспондира с тежестта на извършеното. Подсъдимият и служебния му защитник, поддържат жалбите в съдебно заседание пред настоящата инстанция, по изложените в тях съображения, с искане за намаляване размера на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите, поради което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбите, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби на подсъдимия А. С. и неговия защитник са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С първоинстанционната присъда Окръжният съд - Пловдив, е признал подсъдимия А. А. С., от [населено място], за виновен в това, че на 02. 07. 2018г., в [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – мобилен телефон BQ AQVARIUS /ведно със СИМ карта на VODAFON/, на стойност 260 лева, от владението на Л. Г. И. /L. G. I./, с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, и чл. 58а, ал. 1 НК, го е осъдил на пет години лишаване от свобода, като е определил строг първоначален режим на изтърпяването му, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е приспаднал от наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият С. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, включително и по ЗМВР, считано от 09. 07. 2018 г. до влизане в сила на присъдата. Присъдил е разноските по делото в полза на държавата и на Окръжен съд- Пловдив, възложени в тежест на подсъдимия. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. С обжалваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил цитираната първоинстанционна присъда. Възраженията на касатора са аргументирани в изцяло подкрепа на релевирания довод за явна несправедливост на наложеното на дееца наказание лишаване от свобода. Касационната инстанция приема същият за неоснователен, тъй като наложеното като краен резултат наказание на подсъдимия- пет години лишаване от свобода, е справедливо отмерено и съответно на критериите на чл. 54 НК, при законосъобразното му редуциране в хипотезата на чл. 373, ал. 2 НПК, по правилата на чл. 58а, ал. 1 НК, в резултат на приложението на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма НПК. В случая съдилищата са отчели обществената опасност на деянието и дееца, подбудите, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно са взети предвид данните за наличието на предходно осъждане на жалбоподателя извън релевантните за квалификацията на престъплението като извършено при условията на опасен рецидив, както и високият интензитет на упражненото спрямо пострадалия насилие, доколкото в конкретния случай активна съпротива почти не е оказана от жертвата. На пострадалия чуждестранен студент са нанесени множество наранявания- контузии на главата и дясната ръка, счупване на носните кости, разкъсно- контузни рани, охлузвания и кръвонасядания на лицето и крайниците. Правилно предходните инстанции са отчели като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на жалбоподателя, и демонстрираното от подсъдимия още на досъдебното производство критично отношение към извършеното. Направените от подсъдимото лице самопризнания не могат да се третират отделно като самостоятелно основание за смекчаване на отговорността му, тъй като са задължителна предпоставка за приложението на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма НПК- Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция /чл. 371, т. 2 НПК/, предпоставяща намаляване на наказанието, предвид приложението на чл. 58а, ал. 1 НК. Не се констатират обаче други смекчаващи обстоятелства, които да не са били взети предвид от съдилищата, или тяхната относителна тежест да се е оказала подценена. Законосъобразен е също и изводът за отсъствие на предпоставките на чл. 55, ал. 1 НК, предвид липсата на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, с оглед индивидуализация на наказателната санкция при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Така, наказанието лишаване от свобода, от седем години и шест месеца, базово определено при условията на чл. 54 НК, и намалено с 1/3 до пет години, съобразно правилата на чл. 58а, ал. 1 НК, с оглед приложението на чл. 373, ал. 2 НПК, е съобразено както с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, така и с принципа за съответствието му с извършеното престъпление, прогласен с нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Поради това и същото не съдържа характеристиките на явната несправедливост, по смисъла на регламентираното с разпоредбата на чл. 348, ал. 5 НПК касационно основание. Предвид гореизложеното, като намери, че жалбите, с които е сезиран, са неоснователни, ВКС прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваното въззивно решение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 28 от 14.02.2019 г., на Пловдивския апелативен, съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 27/2019г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :