Р Е Ш Е Н И Е № 356 гр. София, 12 октомври 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и двадесет и трета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Н. Пелова и с участието на прокурора от ВКП Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Грозева н.д. № 770/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. И. Н. И.– защитник на подс. А. А. А. срещу решение № 249 от 22.06.2023 г. постановено по внохд № 214/23 г. на Апелативен съд – София. В жалбата са заявени трите касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1- т. 3 от НПК, като в нея се претендира неправилно установена фактическа обстановка, дължаща се на едностранчива интерпретация на събраните гласни доказателствени средства, недоказаност наличието на специална цел –държане на наркотичните вещества с цел тяхното разпространение. Настоява се, че съдът е приложил неправилно закона, тъй като е отказал да преквалифицира деянието в по- леко наказуемо престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, тъй като деянието представлявало маловажен случай. Не са отчетени всички характеристики – количеството от 96,5 гр. и стойността на държаното наркотично вещество -779,32 лв., които са минимални и снижават значително степента на обществената му опасност. Не е съобразена липсата на вредни последици и личността на дееца, която не разкрива висока степен на обществена опасност. Наложеното наказание е явно несправедливо и се настоява за неговото намаляване, алтернативно : за приложението на чл. 55 от НК и за отпадане на наложеното наказание „глоба“ или за приложението на чл. 78 а от НК с освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В съдебно заседание пред ВКС подс. А. и упълномощеният от него защитник – адв. И. се явяват лично и поддържат жалбата с всички развити оплаквания и направени искания. Подс. А. заявява в последната си дума, че съжалява за извършеното и се надява за по –лека присъда. Прокурорът при ВКП пледира за неоснователност на касационната жалба, тъй като въззивният съд не е допуснал твърдените в нея нарушения на закона и за това постановения съдебен акт следвало да остане в сила, тъй като не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК, нито е налице маловажен случай. ВКС, трето наказателно отделение след като изслуша доводите на страните, съобразно предоставените си правомощия и в пределите на поискания от касатора касационен контрол, установи следното : Жалбата на адв. И. е неоснователна. С присъда постановена на 22.10.2022 г. по нохд №384/22 г. СГС, 22 състав е признал подс. А. А. А. за виновен в това, че 8.09.2021 г. в [населено място] в себе си и в дома си, находящ се на [улица], ет. 3 , ап. 5 държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества 96,5 гр. на обща стойност 779,32 лв., без да има надлежно разрешително за това съгласно ЗКНВП, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание две години лишаване от свобода, което отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл. 67, ал. 3 от НК постановил по време на изпитателния срок спрямо подс. А. да се изпълнява пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Отнел на основание чл. 354а, ал. 6 от НК в полза на държавата предмета на престъплението и осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Недоволни от присъдата са останали както прокурорът при СГП, така и подс. А., които са я атакували пред САС. С решение № 249 от 22.06.2023 г. постановено по внохд № 214/23 г. присъдата е изменена в нейната санкционна част, като е наложено и наказание глоба в размер на 5 000 лв., и е отменена пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. САС потвърдил присъдата в останалата й част. При проверка на заявените от касатора оплаквания ВКС констатира, че въззивната съдебна инстанция не е допуснала сочените процесуални нарушения, с които е поддържано наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Аналитичната дейност на Софийски апелативен съд е извършена в съответствие със заложения в закона процесуален стандарт и при спазване на правилата на формалната логика. Направен е подробен и пълноценен доказателствен анализ на събраните в двете фази процеса източници на доказателствени факти, които са обсъдени с нужното внимание поотделно и в тяхната взаимовръзка. В мотивите е констатирана тяхната еднопосочност по отношение на главния факт на доказване – държането на наркотични вещества от подсъдимия, с цел тяхното разпространение. Обсъдени са показанията на двете групи свидетели –от една страна- на Д. Л. и Д. Г. и Д. С., В. Т. и С. К. от друга, като е даден отговор на въпроса дали те са знаели, че подсъдимият разпространява наркотични вещества и дали са били преки очевидци на тяхното разпространение. Съдът е кредитирал гласните доказателствени средства, в това число и обясненията на подсъдимия, и е защитил позицията си за тяхната достоверност в съгласие с изготвените и приложени по делото писмени доказателствени средства, които не оставят съмнение във верността на направения извод, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт над предмета на престъпление с цел разпространението му. В заключение при установяване на относимата фактология по делото, въззивната инстанция не е опорочила процеса на формиране на вътрешното си убеждение, поради което не са налице основания за отмяна на постановения съдебен акт. На следващо място САС не е допуснал нарушение на материалния закон, което в жалбата е поддържано като касационно основание по чл. 348, ал.1 , т. 1 от НПК. Материалният закон е приложен правилно, като подс. А. е признат за виновен по възведеното му обвинение по чл. 354а, ал.1, пр. 1, изр. 4 от НК. Наведените от касатора доводи срещу правната оценка на фактите не се споделят от настоящия съдебен състав. Между впрочим те са били направени пред САС и на тях контролираната инстанция е дала верни и изчерпателни отговори в съдебния си акт. Пред ВКС не са изложени допълнителни съображения, които да налагат различна оценка на престъпната деятелност на подс. А.. Цитираната практика по приложението на чл. 93, т. 9 от НК в жалбата не може да замести правните аргументи, тъй като тя е неотносима към конкретната фактология по делото. Деянието е засегнало по- широк кръг обществени отношения, които нормата на чл. 354 а, ал. 1 от НК закриля, тъй като с поведението си подсъдимият е нарушил не само системата на контрол на наркотичните вещества, но е застрашил здравето си и това на немалък кръг от лица- част от които са именно разпитаните по делото свидетели. Инкриминираните обекти- наркотични вещества, които са над сто на брой са били държани разпръснати из цялото жилище – на масата в хола, в шкафа, в кутии, в чантичка, в буркани, друга част е била разпиляна върху подложка на масата в хола, като всичко това опровергава застъпената в жалбата теза за „маловажен случай“ и за липсата на специална цел за разпространение на веществата. С отказа да преквалифицира деянието в по- леко наказуемо престъпление като „маловажен случай“ по чл. 354а, ал. 5 от НК, съдът не е допуснал касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Престъплението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, по всички изложени от въззивния съд съображения, тъй като вредните последици от него не се незначителни и смекчаващите отговорността обстоятелства, които коректно са били отчетени от въззивния съд, не снижават обществената опасност на престъплението, която не е по-ниска от обикновените престъпления от този вид. Маловажността на случая не зависи само от финансовите измерения на вредните последици, от които стойността на предмета на престъплението е само един от критериите, позволяващи определянето на деянието като „маловажен случай“. Преценката за това се основава на всички фактически данни по делото, конкретните параметри на самото престъпление, отнасящи се до начина на извършването му, вида и стойността на предмета на престъпление, данните за личността на подсъдимия и всички обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност на деянието./ в този смисъл са и разясненията дадени в ТР №23/81 г. на ОСНК на ВС, Р№ 593/14 г. н.д. №1705/13 г. на 1 НО, Р № 343/15 г. по н.д. №856/15 г. на 3 НО и др./ Изложените от въззивната инстанция аргументи не дават основание да се приеме, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, с което да е изпълнил със съдържание касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, поради което жалбата срещу атакувания съдебен акт следва да бъде оставена без уважение. При проверка на оплакването за явна несправедливост на наказанието- релевирано като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, ВКС не се натъкна на неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства, нито на отегчаващи такива, на които да е придадена по- голяма тежест, като в крайна сметка съдът е направил балансирана преценка на обстоятелствата по чл. 54 от НК. Определеното наказание от две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години, не е явно несправедливо, тъй като отговоря на степента на обществена опасност на деянието и дееца и на целите на закона. Не са налице основания за приложение на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, тъй като отчетените от съда смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни и не е налице второто изискване на закона - предвиденото и най- леко наказание в санкционната част на нормата, да е несъразмерно тежко, което не позволява наложената „глоба“ в размер на 5 000 лв. да бъде отменена, каквото искане се прави с жалбата, тъй като глобата е предвидена кумулативно с наказанието „лишаване от свобода“. Липсата на основания за преквалифициране на престъпната деятелност в по- леко наказуемо престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, не дава възможност за приложението на чл. 78а от НК, каквото искане се съдържа в жалбата. В заключение, определената наказателна санкция е съобразена със степента на обществена опасност на деянието и дееца и с целите на чл. 36 от НК, поради което не се налага намесата на касационната инстанция и въззивното решение следва да остане в сила. Поради изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС- трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 249 от 22.06.2023 г. по внохд №214/23 г. на Софийски Апелативен съд. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.