1 Р Е Ш Е Н И Е № 148 София, 05 юли 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 535/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.П. Б., защитник на подсъдимия Н. И., срещу въззивна присъда № 35 от 17.03.2016г., постановена по внохд № 177/16г. по описа на Варненски окръжен съд. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, в чиято подкрепа са развити доводи. Прави се искане за постановяване на нова присъда, с която касационната инстанция да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.206, ал.6 от НК и приложи разпоредбата на чл.78а от НК.Алтернативно се прави искане за определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, с приложението на чл.66 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКС изразява становище за основателност на жалбата в частта, която касае твърденията за допуснати нарушения на материалния закон. Счита, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл.206, ал.6 от НК, поради което възприетата от въззивната инстанция правна квалификация е неправилна. Намира обаче за неприложима разпоредбата на чл.78а от НК, доколкото реално на пострадалия не се възстановени изцяло имуществените вреди. Пледира касационната инстанция да упражни правомощията си по чл.354, ал.2, т.2, вр. ал.1, т.3 от НК за изменение на въззивната присъда, като признае подсъдимия И. за виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.6 от НК и му наложи наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, с приложението на чл.66 от НК. Частният обвинител и неговия повереник, редовно призовани, не се явяват. Подсъдимият Н. И. и защитата му, редовни призовани не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 467 от 18.12.2015г., постановена по н.о.х.д. №1135/15г., Районен съд-Варна е признал подсъдимия Н. М. И. за виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.6, пр.1, вр. ал.1, пр.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2 500лева. На основание чл. 304 от НПК, съдът е оправдал подсъдимия Н. И. по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.206, ал.1, пр.1 от НК. Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства. С въззивна присъда № 35 от 17.03.2016г. , постановена по в.н.о.х.д. №177/16г., Окръжен съд-Варна на основание чл.336, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК е отменил първоинстанционната присъда в частта , с която подсъдимият Н. И. е бил осъден за престъпление по чл.206, ал.6 от НК и вместо това го е признал виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за което му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години. В останалата част присъдата е потвърдена. Пределите на касационната проверка се определят от разпоредбата на чл.347 от НПК. В настоящият случай е наложителна намеса на касационната инстанция извън обсега на основанията, релевирани в касационната жалба. Това е така, тъй като при постановяване на акта си въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните. Относно последните, касационната инстанция има задължение да следи служебно, което произтича от разпоредбата на чл.124 от Конституцията на РБ, съгласно която ВКС осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища. С постановената въззивна присъда, така както тя е отразена по-горе, подсъдимият едновременно е осъден и оправдан по възведеното му обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Допуснатото вътрешно противоречие от окръжния съд в диспозитивната част на присъдата, е в разрез с основополагащи принципи на наказателното правораздаване. Въззивната инстанция е упражнила правомощията си по чл.336, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, при наличието на обвинение за това престъпление в първата инстанция и по чл.338 от НПК да потвърди присъдата в частта, за която не са налице основания за изменение или отмяна. В тази си деятелност тя е отменила първоинстанционната присъда само в частта, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.206, ал.6 от НК, а в останалата част, включваща и оправдаването му по първоначалното обвинение по чл.206, ал.1 от НК е потвърдила присъдата, след което го е признала за виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.1 от НК. За да упражни законосъобразно правомощията си по чл.336, ал.1, т.1 от НПК, съдът е следвало да отмени първоинстанционната присъда и в частта, с която подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.206, ал.1 от НК, а не само в осъдителната част. По този начин се постига възстановяване висящността на първоначално повдигнатото обвинение, по което за въззивния съд е съществувала възможност за надлежно произнасяне. При констатираното абсолютно процесуално нарушение, настоящата инстанция намира, че атакуваният въззивен акт следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, от стадия на съдебното заседание. Поради това не подлежат на обсъждане доводите на касатора за допуснати нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 35 от 17.03.2016г., постановена по в.н.о.х.д. №177/16г. по описа на Окръжен съд-Варна. ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Варна за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: